В десетката: Протестът пред Бусманци – българският „Гуантанамо“

Протестът в Бусманци на 6 юни. Снимка: индимедиа

Този пост трябваше да бъде изцяло посветен на днешния протест пред Бусманци. За днешната слънчева юнска сутрин на едно зелено и красиво място, изпълнено с дървета и свеж чист въздух… Място, в центъра на което стои една чудовищна сграда. Красиво измазана, но с дебели стени, решетки и тел. Сграда, над и около която свободно летят ята птици, сякаш за да подчертаят разликата между волния си полет и живота на хората вътре. Без вина виновни, без съд и присъда, хванати и закарани за неопределен срок (често продължаващ с години) в т.нар. „дом за временно настаняване”, а реално затвор за бежанци.

Но ще започна преди това с група ученици и студенти, които са си направили предварителна среща да ходят заедно с трамвай до това място, за да не се изгубят. И в трамвая им налетели закачулени неофашисти с бухалки, които решили да им демонстрират отблизо точно какво е отношението им към защитниците на бежанците. Сред нападнатите те са имали стари противници от леви организации и са използвали повода за бежанците, за да си разчистят сметките. Отново.
Вижте видеото:

Все пак по-голяма част от протестиращите пристигнаха благополучно пред затвора. Много разнородна група от всякакви хора – природозащитници, правозащитници, бивши затворници от Бусманци, адвокати, журналисти. Опънаха се транспаранти в подкрепа на затворените вътре. Скандиранията ни бяха на български и на английски език.

WE ARE HERE AND WE WILL FIGHT. FREEDOM OF MOVEMENT IS EVERYBODY’S RIGHT.
НЕЛЕГАЛНИ ХОРА НЯМА.
NOONE IS ILLEGAL.

Преди, когато съм протестирала пред някоя институция – Народното събрание или Министерството на околната среда и водите – никога не съм виждала отклик отвътре. Този път обаче протестирах пред нелегален затвор. Затворниците в който успяха да се покажат по прозорците на сградата, да ни махат и да скандират „Свобода“ и „Freedom“ заедно с нас. Направиха от чаршафи транспаранти, но уви бяха твърде далеч, за да видя какво са написали. Разчетох само един надпис – гласеше ONE YEAR. Времето, което човекът, който го държеше, бе прекарал вътре без да знае кога ще го пуснат и ще го пуснат ли въобще.

Аревик далеч не е единствената бременна жена вътре. Има и майки с невръстни деца, хора от всякаква възраст и националност. Единственото общо между всички тях е проблемът със статута им. Някои са арестувани без никакви обяснения направо от границата, други са имали дългогодишен статут, който е изтекъл, автоматично са загубили правото си да учат и да работят (респективно и да плащат данъци) и са били натикани вътре по бюрократични причини. Някои са бягали от глад, други от война, трети от политически или религиозни режими, четвърти са дошли при любим човек – Аревик при Давид. Единственото общо между тези хора е, че нямат присъди за нищо, защото не са престъпници.

Виж целия текст в блога Кътчето на Селин

Допълнение от bulgaria.indymedia.org

Въпреки хубавото време и разпратените прессъобщения – на мястото имаше ЕДНА Телевизия и 2 журналисти. Нито един фоторепортер, нито някакви други журналисти. Единствен Иван Кулеков снимаше с личната си камера протеста. За сметка на това полицията беше на мястото, тоест пред високите зидове на затвора, далеч преди протестиращите. Дежурното видео-ченге също беше на своя пост.

Хората от затвора бяха информирани за протеста и още при вида на първите хора застанаха на решетките. Десетки ръце със знака “виктори” се промушваха през тесните решетки. Много от хората вътре бяха завързали ръцете и устите си с парцали, вероятно скъсани чаршафи. Мнозина показваха през решетките снимки на децата си. Провесиха самоделен транспарант с надпис “Busmantzi – Freedom”. През цялото време скандираха “Гуантанамо”, “Свобода”, “Human Rights”, “искаме Freedom”…правеха опити да скандират на български.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.