Изгодна ли е за „Хамас“ блокадата на Газа?

Хариет Шеруд

Когато строителният бизнес на Усама Кухайл се срина само за една нощ след рязкото затягане на израелската блокада на ивицата Газа преди три години, той знаеше, че перспективите за 120-те строителни работници, които бе наел на случаен принцип, са мрачни. Освен фирмата на Кухайл още 3000 компании се сринаха през следващите месеци. За всяко загубено работно място други седем или осем души, които разчитат на този приход, са изправени пред обедняване.

И какво направиха хората на Кухайл? Около 40 процента сега работят в тунелите под границата с Египет, през които нелегално се внасят огромни количества стоки в Газа – опасна работа, само за отчаяни. Останалите най-вероятно са се присъединили към силите за сигурност „Хамас“ или получават заплащане от екстремистки фракции, за да изстрелвят ракети към Израел. „Трудно е да ги обвиняваме, когато няма никаква алтернатива“, каза той.

Дали Израел целеше това, когато затегна примката около Газа? Дали Израел стана по-сигурно място, като осакати една функционираща икономика с търговски връзки с Израел, Европа и отвъд нея, които гарантираха някаква степен на стабилност и сигурност? И защо тласна честно наети хора в ръцете на търговци на черно и на онези, които смята за свои врагове? Традиционната икономика сега е в толкова опасно състояние, че някои в Газа се съмняват дали тя въобще ще се възстанови. Но за да стане това, тя със сигурност се нуждае от нещо повече от облекчаване на блокадата за допускане на повече помощи, макар и това да е от съществено значение за населението на Газа.

Преди Израел да въведе режима на затваряне в началото на втората интифада, икономиката на Газа бе доминирана от традиционен бизнес – предимно строителство, селско стопанство, мебелна и текстилна индустрия. Суровините се внасяха, повечето от продукцията се изнасяше. Това бе онзи вид икономически модел, ценен и насърчаван от западните демокрации, който е съществена основа на всяко функциониращо общество.

След кървавата и успешна борба на „Хамас“ с „Фатах“ за доминиране в Газа и засиления ракетен огън от територията, Израел обяви Газа за „враждебна територия“ и почти напълно затвори границите. След като не можеше нито да внася, нито да изнася стоки, легитимната икономика се срина. В Газа имаше почти 4000 фабрики и работилници, а след блокадата и разрушенията от триседмичната война през 2008-2009 г. само 500-600 все още работят. На тяхно място процъфтява пиратска индустрия, която внася стоки през тунели от Египет.

„Ние сме сега един народ от копачи на тунели“, каза икономистът Омар Шабан. „Тунелите се възприемат като начин да се преодолеят трудностите. Сега те станаха социално, политически и морално приемливи“. В повечето страни има черен пазар, добави той, но обикновено не надвишава 10 процентта от цялата икономика. „Нашата сега е напълно черна“. Копачите на тунели – млади мъже, които бяха бедни, а сега са богати, както пренебрежително каза Кухайл – са новият елит на Газа, изместващи старата гвардия, купуващи земя, строящи нови къщи с контрабанден цимент, изобщо перчещи се из града.

„Тези нови семейства, които никога преди не са правили бизнес, имат надмощие в нашата икономика“, каза Шабан. Първоначално традиционните бизнесмени отбягваха парвенютата. „След това започнаха да разбират, че губят сила и влияние“, каза Шабан. „Сега вече се вижда връзка между хората от тунелите и старите легални бизнесмени. Те преминават границата“. Някои инвестират директно, други служат на бизнеса с тунелите чрез помощни дейности като превоз, каза той.
Но на сцената има и друг играч: „Хамас“. Лишени от средства, след като Израел и Фатах на Западния бряг спряха постъпленията, управниците на Газа видяха възможност за приход и контрол.

Собствениците на тунели сега трябва да плащат стотици долари за лицензи, за да дадат на „Хамас“ така необходимите приходи, а на предприемачите – фасада на политическа легитимност. По-рано тази година „Хамас“ наложи данък върху контрабандните стоки, включително гориво, за да намери пари за заплати. „Хамас“ обаче разбра също, че ако не бъде ограничено, влиянието на собствениците на тунели може да нарасне. „Хората, които притежават икономиката, притежават и политическото влияние“, каза Шабан. С контрола над тунелите, „Хамас“ превърна обсадата в свое преимуществмо. Вместо да бъде притиснат до стената от блокадата, движението „Хамас“ стана по-силно и по-влиятелно, каза Мхаймар Абусада, професор по политически науки в университета Ал Азхар в Газа.

Крайният резултат е, че легитимният бизнес в Газа изчезна, осакатен от израелската политика на обсада или разрушен от израелските военни офанзиви, което направи невъзможно нормалното функциониране на обществото и управлението. Тяхното място бе заето от т.нар. нова ислямска олигархия – алианс между „Хамас“ и пиратите предприемачи. Мнозина се съмняват дали това е в интерес на Израел или запада, който поне до миналата седмица, не успяваше убедително да агитира срещу блокадата. Абусада каза, че политиката се е оказала контрапродуктивна за Израел и неговите съюзници. „Вместо да отслаби „Хамас“, тя затвърди влиянието и властта му над ивицата Газа“, каза той. „“Хамас“ вече спечели битката за обсадата“.

По БТА

_черновиСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.