Черни сценарии за гръцката икономика

Икономиката на Гърция през последните дни бе привлякла в Швейцария вниманието на известните икономисти Нуриел Рубини, Амартия Сен и Пол Кругман. В интервю за в. „Трибюн дьо Женев“ след изказване в Женева професорът по икономика Нуриел Рубини изрази мнение, че атаките срещу еврозоната са вторият етап от кризата, стартирала от големите инвестиционни банки. Рубини е убеден, че Гърция в крайна сметка ще пристъпи към преструктуриране на дълга си и не изключва страната да излезе от еврозоната.

Според него в еврозоната освен от инфлация, европейската икономиката е застрашена и от повече дефлация. „Може би ще се наложи Гърция да излезе от еврозоната и най-вече да преструктурира своя дълг, принуждавайки своите кредитори да се съгласят на големи загуби. Спасителният план за Гъция просто измества проблема“, смята икономистът. Според него всички страни, в това число САЩ, Великобритания и Япония, ще трябва да уредят публичните си финанси, тоест да намалят разходите и да увеличат приходите от данъци. Европа също така трябва да остави еврото да се плъзне до съотношение едно към едно с щатския долар, за да стане по-конкуретно, препоръчва Рубини.

Оценката му бе забелязана и от в. „Льо Тан“, който писа, че известният икономист поставя под съмнение възможността на страни, като Гърция, да реализират толкова стриктно плановете си за икономии. Гърция може да избегне спиране на плащанията към кредиторите си, по примера на Аржентина, но като им предложи да сменят притежаваните от тях акции с други, чиито падеж изтича по-късно, както постъпи Украйна и Пакистан, прогнозира икономистът.

Носителят на Нобел за икономика Амартия Сен в изказване за Гърция в Лозана каза, че предишните правителство в Атина са главните виновници за гръцката криза, но пазарите са я засили, като са заложили на нейния фалит. Според Амартия Сен последвалата паника е направила много труден достъпа до капитали и е увеличила цената на кредитите. И вместо някои страни от еврозоната, най-вече Германия, да проявят солидарност, те започнаха да дават уроци. Така на Гърция трябваше да се наложи една програма за икономии много по-строга от тази, която би могла да се приложи, ако своевременно бяха предприети мерки, за да може страната да не затъне в сегашната рецесия.

Швейцарски вестник публикува статия с изказване, направено от другия нобелист Пол Кругман в Интерлакен, където той гостува по покана на швейцарския икономически форум. Спирайки се на гръцката криза, американският икономист заяви, че шансовете на Гърция да излезе от еврозоната са наполовина, тъй като според него е трудно да се разбере, че планът за икономии, наложен от МВФ на Гърция, би могъл да сработи. Гръцкият дълг, въпреки огромните саможертви на гърците, ще продъли да нараства до 2015 г. и ще достигне 150 на сто от БВП, смята Кругман.

Той е на мнение, че ако Атина се откаже от дълга си, както постъпи Аржентина, проблемите й ще са безкрайни, тъй като публичните разходи надхвърлят значително приходите в бюджета и голямата нужда от адаптиране на икономиката й ще продължи да съществува. Гърция се отнесе безотговорно и заблуждаваше в продължение на десетилетие, но кризата й се дължи също и на проблемната структура на валутния съюз.

Дълги години Гърция се смяташе за страна, която би могла да бъде кредитирана при много ниски лихви, като Португалия, Испания и Ирландия. Но нито Мадрид, нито Дъблин „дерайлираха“, като Гърция, допълва американският професор, като предупреждава, че „все пак дълговата криза е пред нас“. И ако еврото не се срине, може би с излизането на Гърция от общия валутен съюз, решението вероятно е в интеграцията на бюджетните и данъчни политики на еврозоната. Пазарът на труда трябва да еволюира към една по-голяма гъвкавост. Европейската централна банка трябва да действа като американската централна банка, купувайки акции, които никой не желае, заключава Кругман.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.