Все повече тревоги за външната политика на Турция

Мери Бет Шеридън

Жените носеха фереджета. Мъжете бяха сложили зелени ленти за глава на „Хамас“ със завъртени арабски надписи. Бяха се събрали с хиляди на слънчевия площад на работническата класа в Истанбул, крещейки: „Проклет да е Израел!“ Демонстрацията в събота изглеждаше в противоречие с имиджа, който Турция дълго време имаше на Запад като светски приятел на Израел и САЩ.

Но в последните дни общественото недоволство пламна след кървавото превземане от Израел на хуманитарен кораб, плаващ под турски флаг към ивицата Газа, която е под израелска блокада. Инцидентът стана в момент когато Турция заздравява връзките си мюсюлманските правителства в региона, ставайки все по-явно пропалестински настроена и се опитва да отклони нови санкции на ООН срещу Иран. Това предизвика тревожни спекулации и в страната, и в чужбина: Нима Турция обръща гръб на Запада?

Турското ислямистко-ориентирано правителство казва „не“. А някои анализатори твърдят, че въпросът е твърде елементарно поставен. С растяща икономика и самоуверени лидери, тази страна член на НАТО се оформя като регионална сила с по-независима външна политика, казват те. „Те искат да са тарторът на хлапетата в квартала“, казва Хенри Барки, експерт за Турция във Фондацията Карнеги за международен мир, базирана във Вашингтон. „Всъщност те имат много напомпано самочувствие за собствената си важност“.

Политиката на „нулеви проблеми“

Турските лидери нарекоха външната си политика „нулеви проблеми със съседите“. Страната драстично подобри отношенията си с такива врагове като Сирия, която подслоняваше турските кюрдски бунтовници, и Иран, за който някога имаше опасения, че може да изнася радикален ислямизъм. Новата политика е базирана отчасти на разширяване на бизнес отношенията. Някога доминираната от държавата икономика на Турция бързо нарасна с появата на динамични експортни центрове, наричани Анадолските тигри. Търговията на Турция със съседите й нарасна над 20 пъти от 1991 г. до 2008 г.

Амбициозните лидери на страната търсеха начин да използват растящата си регионална тежест, за да играят по-важна роля в световен план. Турция посредничеше в преговорите между Израел и Сирия преди кратката война на Израел в Газа през зимата на 2008-2009 г. да сложи край на преговорите. Наскоро турски и бразилски дипломати се опитаха да изпратят част от ниско обогатения уран на Иран в чужбина за обработка в рамките на споразумение, целящо да бъдат избегнати нови санкции на ООН по настояване на Вашингтон.

Барчин Инанч, съредактор на „Хюриет дейли нюз енд икономик ривю“, казва, че е било неизбежно Турция да започне да играе по-важна международна роля, като се имат предвид геополитическото й положение и новата й позиция на една от 20-те водещи индустриални страни. Но предишни светски правителства, които подеха икономическата либерализация, се отнасяха по-предпазливо към външната политика, казва Инанч. „Разликата с това правителство е, че то има идеологическа окраска“, отбелязва тя.

Това изглежда очевидно по палестинския въпрос. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се превърна във все по-явен критик на Израел. Той нахока израелския президент Шимон Перес по време на конференция в Швейцария на 29 януари 2009 г., като събра аплодисменти в страната и в Близкия изток. Портретът на Ердоган беше издигнат по улиците в Газа, след като той обвини Израел, че е извършил „кърваво клане“ при залавянето на турския кораб. Деветима активисти на борда, основно турци, бяха убити, когато израелски командоси откриха огън. Израелското правителство заяви, че командосите са открили огън, след като били нападнати от пътниците.

Ердоган и съюзниците му „имат този афинитет към Палестина“, казва Инанч. „И тяхната истинска подкрепа идва от религиозните поддръжници, които обикновено са срещу Израел“. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган има религиозни корени, но тя привлича и консервативни предприемачи, и либерали, с политиката си на свободен пазар и постъпките за прокарване на демократични реформи с цел спечелване на членство в Европейския съюз.

Отношенията на Турция с Израел се влошиха драматично, а турските лидери заплашиха, че ще сведат връзките между двете страни до минимум. Неотдавнашен доклад за политиката на „нулеви проблеми“ на Турция отбеляза, че тя съдържа вътрешни противоречия предвид широкоразпространените конфликти в региона. „Анкара няма да може да подобри отношенията си с някои страни без да навреди на отношенията си с други“, се посочва в доклада на група турски и чуждестранни учени, работещи към Трансатлантическата академия във Вашингтон. Но там се посочва, че ако нетният ефект в региона е положителен, то политиката би била „предимство за ЕС и САЩ“.

Исторически погледнато Израел и Турция бяха близки – оказваха си военна помощ и споделяха подозрителността си към арабските страни. Но след като Турция подобри отношенията си със съседите си, тя вече няма нужда от подкрепата на Израел, казват анализатори.

Религиозно-светското разделяне

Все пак има и нещо повече от уреждането на отношенията на турското правителство със съседите. Гражданите на Турция са по-силно свързани със света, включително с мюсюлмански каузи в чужбина. Правителството стана по-чувствително към общественото мнение. И гласоподавателите се чувстват по-влиятелни, особено религиозните. Откакто Мустафа Кемал Ататюрк основа Турция върху останките на Османската империя, страната имаше официална политика на „лаиклък“ (светски ред). Могъщата прозападно настроена армия организира преврати срещу лидери, за които се смяташе, че се отдалечават от завещанието на Ататюрк. Силата на армията обаче е в упадък.

Страната „беше светска, но по насилствен начин“, казва Барки, учен от Карнеги. „Мнозинството от населението беше много по-консервативно, много по-набожно от властите“. Сумейе Чакър, 25-годишна домакиня, носеща розова забрадка на цветя, казва, че преди години би се страхувала да участва в демонстрация като тази в околностите на Чаглаян в събота, организирана от малка религиозна партия. „Но сега нашето правителство е по-демократично“, казва тя, докато стои в края на тълпата, развяваща палестински знамена. От високоговорителите звучи песен с рефрена „Интифада, интифада“. Хифа Гулру Чаглар, 21 годишен турчин, учещ в Румъния, е шофирал 12 часа, за да вземе участие в протеста. „Преди двайсет години нямаше интернет“, казва Чаглар. „Нямахме достъп“ до информация за Газа.

Въпреки цялата си новооткрита независимост във външната политика, Турция все още е силно свързана със Запада. Европейският съюз все още е най-големият пазар. А турските войски изиграха важна роля в операциите на НАТО в Афганистан. „Ние сме страна, която иска да запази отношенията си и със Запада, и с Изтока“, заяви Ердоган през октомври. „Няма такова нещо като скъсване на връзките с едната страна и преминаване към другата“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.