Руски експерт: Натискът върху Иран за ядреното оръжие е лицемерен

Фонд за стратегическа култура

Ядреният фактор в международните отношения отново е в центъра на световната политика. Неизбежно беше ролята на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) да отслабне. Договорът не можеше да осуети „хоризонталното разпространение“ на ядрените въоръжения и появата им в арсеналите на Израел, Индия, Пакистан, Северна Корея и Южна Африка. Причина е дискриминационният характер на ДНЯО. Абсолютно е невъзможно да се обясни защо едни държави може да притежават ядрено оръжие, а на други е забранено.

В своите опити да градят света според собствените си нужди САЩ нанесоха няколко мощни удара по режима за неразпространение.  Първият бе, че напуснаха договора за противоракетната отбрана от 1972 г. Вторият – приемането на нова ядрена доктрина, която свали летвата на предпоставките за употреба на ядрено оръжие и фактически го прехвърли от категорията възпиращи средства в друга – оръжия на бойното поле. Както писа неотдавна „Файненшъл таймс“, инициативите за разоръжаване на Барак Обама са „тактически ход срещу иранската пропаганда“. Повикът на Вашингтон за тотално ядрено разоръжаване засили позициите на САЩ в сложната ядрена дипломация, водена в ООН. „Имитираната вяра в общо ядрено разоръжаване е необходима съставка от западното лицемерие.“ Третият удар върху режима за неразпространение бе нанесен, когато признаха Индия за де факто ядрена сила.

Четвърти удар стана разрастването на „силовия компонент“ от външната политика на САЩ и НАТО, обявили целия свят за зона на жизненоважните си интереси. След Югославия, Ирак и Афганистан е напълно ясно, че за държавите – обект на „подозрения“ от страна на САЩ, ядреното оръжие днес е единственият начин да се предпазят от „демократизация“ чрез крилати ракети и авиация. Достатъчно бе Северна Корея да се оттегли от ДНЯО и да се обяви за ядрена сила, за да намалее видимо ескалацията на заплахите срещу Пхенян.

* * *

Международният фон, на който действа ядреният фактор, е крайно неблагоприятен за приемане на съгласувана програма срещу „хоризонталното“ разпространение на ядрените оръжия.

1. От една страна, ядреното оръжие представлява един вид „супероръжие“, чиято употреба носи риска от катастрофални последици. От друга обаче, точно качествата на „супероръжие“ правят ядрените въоръжения важен инструмент за прокарване на жизнени национални (или групови, или пък частни) интереси. В света има две противоречиви тенденции: в ход са процеси на ядрено разоръжаване, а същевременно държавите все по-активно използват ядрения фактор, за да гарантират националните си интереси.
2. Разпадането на Бретън-Удската система и кризата, започнала през 2008 г., станаха причина основният властов инструмент, използван от САЩ на международната арена – доларът, необезпечен със злато, да бъде подкрепян единствено с военна сила. Това засилва желанието на други държави да се сдобият с ядрено оръжие.
3. Продължаващото от години „въстание на Азия“ изостря стремежа на Запада да не допусне появата на нови ядрени държави. Тоест Западът иска да ограбва страните с неразвита икономика и да консумира лъвския пай от ресурсите на планетата с „неконвенционални“ методи, но предпочита да воюва за това „право“ само с „конвенционални“, „обикновени“ средства – под формата на шоу, наречено „безконтактни войни“, избягвайки риска от ответен удар с оръжие за масово поразяване.
4. „Геополитическата дистанция“ между ислямския свят и Израел днес нараства и това подбужда израелците да пазят ядрения си статут като последна надежда за военна сигурност, което веднага вкарва в задънена улица проблема за денуклеаризация на Пакистан и гарантиране на режима за неразпространение в Близкия и Средния изток.

* * *

Сериозна пречка за приемане на съгласувана програма срещу „хоризонталното“ разпространение на ядреното оръжие е „иранският въпрос“. Спрямо Иран – държава членка на ДНЯО, се прилага своеобразна „презумпция за виновност“ под формата „ти си, който трябва да докаже, че . . .“ Вашингтон използва иранската ядрена програма като оправдание за това, че подкрепя Израел, а Израел използва войнствените изявления на Ахмадинеджад, за да си осигури подкрепата на САЩ, отправяйки сигнали, че в противен случай ще удари едностранно ядрените обекти на Иран.

Иран обаче е подписал ДНЯО, допускал е в страната международни инспектори и МААЕ не го е изобличила като нарушител на договора. Ако интерпретира ситуацията разумно, Западът би трябвало да използва ДНЯО за дипломатическо взаимодействие с Иран и да го включи в реални усилия за установяване на по-строг контрол върху търговията с ядрени материали и ноу-хау. Вместо което виждаме нещо противоположно: опити да бъде притиснат Иран до стената и заплахи със санкции, които само укрепват позициите на иранското правителство.

Излиза, че ДНЯО не действа. Договорът е неравноправен, намирисва на лицемерие, претоварен е с изключения. А що се отнася до Близкия изток, лицемерието на Лондон и Вашингтон надхвърля всички граници: твърди се, че мирът може да бъде поддържан само като се запази ядрената хегемония на Израел (държава, отказала да подпише ДНЯО) и се „накаже“ Иран – държава, която го е сторила. Коментарите са излишни.

Разигравайки партията си на „голямата шахматна дъска“ при международна пасивност от страна на Русия, САЩ вкараха играта в цугцванг – положение, когато всички ходове са губещи.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.