Ердоган – новият бащица на арабите

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Звездата на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган изгрява в арабския свят заради неговата готовност да се конфронтира с Израел, засенчвайки дори регионални лидери, чиято твърде реторика е популярна, но пък е допринесла малко за палестинците. Подкрепата на Турция за хуманитарната флотилия с помощи за Газа, която Израел нападна, връщането в Турция на посланика от Израел и анулирането на съвместно военно учение с еврейската държава, превърна Ердоган в народен герой – името му започна да се скандира на демонстрации или да бъде давано на бебета в негова чест.

„Това е неправителствена акция на гражданското общество, която беше приета и подкрепена от политически лидер. Това е толкова рядко срещано в арабския свят,“ заяви Хади Амр, директор на института Брукингс в Доха. „Това е просто един съвсем различен подход… Той превърна в знаменитост Ердоган в арабския свят и издигна имиджа му на световната сцена, макар че съм сигурен, че това подразни Вашингтон“.

Щурмуването от Израел на турски кораб и убийството на деветима турци сведе израелските отношения с Турция до най-ниско ниво, откакто двете страни установиха отношения на стратегическо партньорство през 1990-те години, и предизвика острите критики на турския премиер. Но има нещо, което е още по-важно за много араби – фактът, че нападението срещу флотилията изглежда съсредоточи световното внимание към палестинското положение в Газа, нещо, което действията, предприемани от арабите, постигат трудно, било то бойни или пък дипломатически.
Кризата принуди Египет да облекчи блокадата на ивицата Газа чрез частично, вероятно за неопределен срок, отваряне на границата, за доставка на хуманитарни стоки. Кайро се въздържа от пълно отваряне, частично защото не желае сам да носи бремето на Газа.

На демонстрация в Бейрут хиляди ливанци развяваха турски знамена и в памет на жертвите от флотилията бяха изложени девет ковчега, увити в червеното знаме на Турция. „О, милостиви Аллах, закриляй Ердоган за нас,“ скандираха протестиращи, използвайки езика, запазен за популярния лидер на Хизбула Хасан Насралла, който похвали Ердоган за позицията му. В Египет читател на независимия вестник „Ал Масри ал яум“ нарече Ердоган „Халифът на мюсюлманите“ в поместени на електронното издание на вестника коментари. Популярността на Ердоган е толкова голяма, че в Газа най-малко едно новородено беше наречено на него. В неарабски Иран, чийто лидер заяви, че Израел трябва да бъде заличен от географската карта, някои иранци бленуват за лидер като Ердоган.

„(Президентът Махмуд) Ахмединеджад изолира Иран чрез твърдата си антизападна реторика. Погледнете обаче Ердоган, той използва цивилизовани методи, за да направи най-доброто за народа си без да компрометира ислямските ценности,“ заяви Али Садри, 35-годишен ирански архитект. Ахмадинеджад рядко пропуска възможност да смъмри Запада, че се опитва да спре ядрения напредък на Иран, но критиците казват, че антизападната реторика и безкомпромисният ядрен курс изолират Иран.

Ердоган, с неговата по-малко заплашваща съпротива спрямо Израел отколкото на лидери като Ахмадинеджад и Насралла, предлага нов път за арабите, подразнени от прозападните арабски държави, но които също така не подкрепят по-екстремистки подход. „Склонен съм да мисля, че е много рано той да се налага като алтернатива на лидери, и не мисля, че лидери като Насралла са провалени. Те нямат нужда някой да заема мястото им,“ каза Осама Сафа, ръководител на Ливанския център за научни изследвания. „Това, което той вероятно замества, е отсъстващата роля на арабски държавни лидери, особено по-умерени“.

Турция, единствената държава член на НАТО и кандидат за членство в ЕС, се опитва да издигне имиджа си в международен план, като посредничи по въпроси от отношенията между Афганистан и Пакистан до иранската ядрена програма. Израел и Сирия проведоха четири кръга непреки мирни преговори с турско посредничество през 2008 г., преди те да бъдат прекъснати след израелската офанзива в Газа. Израелско-турските отношения се влошиха от тогава, а Ердоган започна да защитава палестинската кауза. Турция, която загуби османската си имперска власт над региона преди един век, се опитва да възвърне влиянието си сред съседите мюсюлмани. Пред ЕС, към който се стреми да се присъедини, тя се представя като важен мост между Европа и Близкия изток.

Цената на подкрепата на Ердоган за Газа обаче е вероятното изключване на Турция като потенциален посредник с Израел, поне докато сегашният израелски кабинет е на власт. Това е роля, високо ценена от мнозина във Вашингтон. „Нишата, която Турция зае – периферията, предимството, което Турция имаше, беше способността й да събере заедно хора като Хамас и Израел. Това вече е минало,“ каза Езедин Чукри Фишер от Американския университет в Кайро. „Регионът губи посредник, защото Турция в предишната й роля можеше и наистина изпълняваше функциите на посредник между арабите и израелците. Същевременно, арабският лагер печели нов играч с всички усложнения, които това носи“, добави той.

Позицията на Турция може да смути някои съюзнически на САЩ арабски държави, като например Египет, който се въздържа да се конфронтира с Израел въпреки исканията на хората да го направи и се е случвало да потушава пропалестински протести. Популярността на Ердоган вероятно ще има трайно влияние в региона, казват анализатори, макар че не е ясно дали арабските държави ще последват линията му, а някои арабски граждани имат съмнения. „Всички знаят, че лидерите ни разпродадоха страната и трудно си мръдват пръста, за да помогнат на някого, било то в страната или извън нея,“ казва египтянинът Махасан Абдо. „Други правят повече за палестинците“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.