Пророчества от 2006 г. – Бойко Б. се издигна като слуга на много господари

Снимка: Булфото

Текстът по-долу е публикуван във вестник „Гласове” в началото на 2006 г. Пускаме го тук, защото в него има някои проникновени оценки за сегашния премиер Борисов, които дори имат характер на предсказания.


Поредният мелодраматичен герой

Има един жанр в драматургията, който се нарича мелодрама. Историята на театъра го свързва с края на XVIII век, тоест с времето след Френската революция, когато населението, казват, се превърнало в народ; и не само се еманципирало, но и станало важен играч – и в политическия, и в обществения живот. В мелодрамата, като във всеки уважаващ се жанр, има задължителни правила и съответно – атрибути: първо, разбира се, е народът, който излъчва добрия герой, наред с него съществува и злият герой; те двамата преминават през драматични ситуации и неочаквани перипетии, през много сантименти и афекти, за да илюстрират централната тема на мелодрамата: борбата на Доброто срещу Злото; задължителни са още фатални случайности, заговори, конспирации, битки, кръв, незаслужени нещастия (разбира се, за добрите) и незаслужени щастия (за лошите). В крайна сметка обаче, в мелодрамата, като във всяка религия, добродетелта тук, на земята, дори и невъзнаградена, все пак е поощрена, докато порокът при всички случаи е наказан. За поука и назидание на поколенията.

Ако в тази рамка положим родната действителност, ще получим сякаш образец на жанра – налице е и страдащият добродетелен народ – самата угнетена невинност; налице са безсъвестните злодеи-политици, причина за всички народни нещастия, налице е обаче и героят, който идва (от недрата на същия народ), всичко вижда, разбира, вниква, посочва врага и започва битката с него. Разбира се, врагът не спи, той е коварен и подъл, крои интриги и заговори, нанася му удари в гръб…, но героят въпреки всичко продължава борбата, защото…
Е, точно тук е цялата работа: във въпроса защо. Ако се намери отговор на него, е лесно – малко търпение, и спектакълът ще свърши; след което сменяме жанра.

В нашия случай обаче отговор на този въпрос не се търси. И без да е фатално, това обстоятелство за пореден път ще изкриви перспективата. И ще ни вкара в сокак, от който връщането пак ще е мъчително, пак ще е придружено със скрити угризения и явни тюхкания…
Да, точно така – за Бойко Борисов ще става дума по-нататък. Защото, без да е уникален като явление (и преди него наблюдавахме напъни на подобни херои), той на пръв поглед сякаш акумулира типичното за жанра. А всъщност го взривява отвътре. Как ли? Много просто. Нашият герой, за разлика от героя на класическата мелодрама, се появи, без да съобщи на народа ясно формулирана цел. Защото сам не я знае. А не я знае по една проста причина – той не е посочен, излъчен от въпросния народ (както е в класиката), той е произведен, посочен, излъчен от господарите си, от същите злосторници-политици, срещу които сега казва, че се бори. Тази на пръв поглед малка, а всъщност съществена разлика, още в средата на действието компрометира жанра и го превръща в нещо друго. В какво – събитията по-нататък ще покажат. Но нека първо се върнем към генезиса на явлението.

Казват, че в тоталитарната си младост ББ бил свързан с пожарната. Дотук добре, вписва се в жанра: народен произход, пък и пожарникарите по време на Френската революция са играли особено важна роля. Тоест, според тази част от биографията си той е приемлив кандидат за централната роля в нашата мелодрама. Следва обаче първото “преобръщане” – в някакъв неясен биографичен луфт се случва категорична промяна в статуса му – от потенциален слуга на народа той става реален слуга на цар. Даже не на един, а на двама – първо на републиканския (Тодор Живков), след това на автентичния (Симеон Сакскобургготски). Единият, поради неотменимост на биологичните закони, не успява да го възнагради за вярната служба; вторият обаче прави това, което всеки истински цар прави за слугите си – издига ги в ранг, превръща ги в по-високопоставени слуги. Така ББ се оказа главен секретар на важно министерство, тоест пак слуга, но важен слуга, началник на други слуги. Но пък и господарите му се увеличиха – до царя изведнъж застанаха други, че между тях и разни чужди специални служби.

И тук настъпи объркването – поради лимитиран интелектуален капацитет, нашият герой все не успяваше да разпредели времето (и вниманието си) между рязко увеличилите се господари. Цялото му препускане из държавата се дължеше не толкова на професионална активност, колкото на неумение да разбере какво трябва да върши, как да подреди приоритети си; но най-вече – на истерично желание да се хареса на всички. Казват му примерно американците, че през България на еди-коя си дата ще мине еди-каква си кола, в чийто ляв калник са скрити еди-колко си килограма хероин. И той лично тича, причаква колата зад някой храст и… лично “ги лови”. В същото време англичаните (или холандците, все едно) му съобщават адреса на някоя фабрика за фалшиви пари – и той пак лично тича; и пак лично “ги лови”… И така, в продължение на 4 години – непрекъснато брауново движение из държавата, съответно регистрирано от медиите, в резултат на което новите господари, крайно доволни, го потупват по рамото (също регистрирано от медиите). Но старите, почувствали се пренебрегнати, започват да нервничат. Тъй де, за какво те произведохме, като не ни служиш!

ББ обаче така и не разбра, че да си слуга на много господари, е много трудна работа; и че той не е между тези, които я умеят! Затова ужасно се изненада, когато последваха санкциите. И поради вродено чистосърдечие ли, поради глупост ли, сам ни ги разказа: оплака ни се колко им се молил да го направят министър, а те, видите ли, не! Не го направили. Ами сега!
Тук вече се явява второто “преобръщане” на нашия герой. Преобръщане откровено, брутално, което, кой знае защо, нито населението, нито медиите пожелаха да видят. (Изглежда очевадните неща са най-невидими.) Не е възможно до вчера всички да знаят, че си слуга на царя, а днес да ти повярват, че вече си слуга на народа. Е, оказа се възможно. Повярваха му и го избраха за кмет. Без да си дадат сметка, че оттук нататък всички действия на нашия (вече народен) герой са подчинени на една-едничка цел: да отмъсти, да унижи, да унищожи бившите си господари. Или с две думи – да проведе акция на лично отмъщение. Която има твърде малко общо с въжделенията народни.

Само че тук има една малка тайна, която ББ просто няма как да знае. И тя се свежда до следното: роденият слуга не може да съществува без господари. Те са неговият въздух, без тях той умира. Което означава, че на мястото на бившите, вече са се появили нови. Или почти нови. Които може и да го наградят, като им направи партията; може и да го “отстрелят” (като предишните), ако се самозабрави. А той е склонен към подобни състояния…

Ако в случая ставаше дума за частен случай – сиреч за един човек, който не разбира нито къде се намира, нито с каква цел е положен там – можехме да изразим съжаление за нещастно стеклата се съдба и с това да приключим. Казусът обаче е доста по-едър. Той претендира за важна, даже централна роля върху широка обществена сцена. При това в точно определена жанрово пиеса. И подмяната в движение на същностни характеристики на персонажа предварително заявява провала му, превръща го в лъжегерой, в самозванец. А е ясно (пак от класиката) каква е съдбата на самозванците – обикновено свършват на дръвника.
Така че поуката е една: законите на жанра трябва да се спазват. Иначе те си отмъщават – ако не те убиват, те правят за резил. А това все пак е някаква утеха.

Копринка Червенкова
Април 2006 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.