Терористите от „Хамас“ държат като заложници жителите на Газа

в. Новая газета

Нажежените емоции около опитите на „хуманитарни морски конвои“ да си пробият път към ивицата Газа постепенно се уталожват; междувременно обаче нараства политическото напрежение в близкоизточния регион като цяло. В явно конфронтационния, военно обагрен диалог между Израел и Турция се включва още един радикален „играч“ – иранският президент Махмуд Ахмадинеджад. Както и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Иран заплашва да пусне по същия маршрут нови конвои, пак ужким „хуманитарни“, но съпровождани вече от бойни кораби. Израел дава еднозначен отговор: тези военни съдове ще бъдат потопени.

Дали ще избухне истинско морско сражение или не – ще видим още някъде в края на седмицата. Иранският президент със сигурност желае подобно развитие. Има си хас – на гребена на вълната от „благородно негодувание заради действията на Израел“, добило едва ли не вселенски мащаби, ще му е доста изгодно да префокусира световното внимание от проблемите с иранската ядрена програма върху борбата „на ислямския свят за освобождението на палестинския народ“.

Междувременно обаче тази вълна започна да утихва, след като Израел демонстрира впечатляващ видеозапис от атаката на ислямски въоръжени бойци, нападнали на 31 май негов морски патрул на борда на „Мави Мармара“, екипиран главно с полицейско снаряжение за разпръсване на демонстрации, включително пушки за стрелба с боя. Естествено и с лично оръжие – пистолети, използвани от израелците за самоотбрана, щом „хуманитарните ислямисти“ се опитали да линчуват войниците с викове „Аллах акбар!“. А на западните правозащитници, пътували с корабите, фактически е била отредена ролята на прикритие за ислямистките бойци.

Ако потиснем емоциите и разгледаме създалото се положение от гледна точка на международното право и здравия разум, ще видим съвсем ясна картина. За разлика от ситуацията на Западния бряг на река Йордан, където управлява законно палестинско правителство на Фатах начело с президента Махмуд Абас, с което Израел поддържа отношения например в икономическата сфера, властта в ивицата Газа бе заграбена с военен преврат от екстремистката (по-точно терористична) организация „Хамас“. Нейните лидери, за разлика от Фатах, не признават правото на Израел да съществува и водят срещу него непримирима война с ракети и шахиди самоубийци.

Формално погледнато, ивицата Газа не е самостоятелно държавно образувание, а част от палестинските автономни територии; сигурността на външните им граници се гарантира от Израел. Това е уредено със споразумение между палестинците и израелците от 1993 г. След поредния етап от военното противопоставяне в началото на 2009 г. в отговор на ракетните обстрели срещу мирни обекти на израелска територия ръководството на еврейската държава наложи военна блокада на сектора – впрочем, заедно с Египет, който също граничи с Газа. Военна, но не и хуманитарна блокада – пратки с хранителни продукти пристигат в сектора всеки ден под контрола на съответните структури на ООН.

Задача на блокадата е да ограничи възможността „Хамас“ да получава контрабандно оръжия и ракети, маскирани като „хуманитарна помощ“.
Блокадата обхваща и крайбрежните води на Газа, формално смятани за израелска акватория. Следователно, влизането на кораби в забранената зона (в случая, в акваторията на Израел) не е нищо друго, освен нарушение на международното право.

Ситуацията налага и да се запитаме адекватна ли е реакцията на израелската страна, чиито права се нарушават. Дали е трябвало израелският патрул да се качва на кораб, който открито декларира намерението да проникне в забранената зона и отвръща с отказ, щом му е наредено да смени курса? Отговорът е „Да“. Или за проверка (както по всички граници), или за да бъде съпроводен корабът до най-близкото открито пристанище – в случая Ашдод, откъдето хуманитарните товари се изпращат директно по предназначение, за Газа. Неподчинението или нападението срещу граничари винаги и навсякъде се разглеждат като престъпления. Сегашната ситуация съвсем не е изключение, точно обратното, тъй като става дума за доставка на товар в едно враждебно териториално образувание (ивицата Газа), с което Израел фактически е в състояние на война.

Със сигурност ще дойде и краят на въпросното състояние, но едва след като ръководството на „Хамас“ признае Израел и се пренасочи към политически диалог с еврейската държава. Също както стават нещата между Израел и палестинското ръководство на Западния бряг.
Това обаче не влиза в плановете на лидерите на „Хамас“, които залагат на най-радикалните елементи сред населението на Газа. Те се ръководят от принципа „Колкото по-зле става за жителите на Газа, толкова по-добре за „Хамас““.

И наистина, за елементарните нужди на хората от сектора се грижат международни организации под контрола на ООН (и то много отдавна!) – „Хамас“овците не желаят да си създават главоболия с изграждането на що-годе действаща икономика. Затова пък терористичните им акции срещу Израел се възнаграждават стократно, най-вече от ръководството на Иран. Към „Хамас“овските каси тече поток от солидни суми в брой, доставяни контрабандно от Иран наред с ракети за складовете на движението в Газа.

„Хамас“ отдавна вече е станал марионетка на шиитски Иран, с което впрочем настройва срещу себе си управляващите елити в умерените сунитски арабски държави. Те отдавна заплашват да накажат „Хамас“овците, загдето гледат към Техеран и усърдно следват наставленията му да повишават напрежението в региона. При което спекулират със страданията на обикновените палестинци. Страдания, често пъти неподправени; върху тях умело градят своята политика и пропаганда лидерите на онези ислямски държави, които не крият стремежите си към хегемония в региона. Основното за тях е да бъде пробита блокадата на Газа, а за целта ще е най-ефективно да се използва благоприличен „хуманитарен предлог“.

По БТА

*Александър Шумилин е ръководител на Центъра за анализ на близкоизточните конфликти

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.