Санкциите няма да спрат Иран

Одобрението на четвърти пакет от санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН е ключова победа за администрацията на Обама, но тези мерки по всяка вероятност няма да спрат ядрената програма на Техеран. Петнадесетчленният съвет прие резолюция, която увенча петмесечните преговори между САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Китай и Русия. С 12 гласа „за“, тя получи най-слабата подкрепа от четирите резолюции със санкции срещу Иран, приети след 2006 г.

Резолюцията бе приета, въпреки че разгневените Турция и Бразилия, които твърдят, че санкциите са погрешен подход спрямо Техеран, гласуваха „против“, а Ливан се въздържа от гласуване. Но според наблюдателите фактът, че и петте постоянни членки на съвета с право на вето, включително Русия и Китай, подкрепиха документа, е изпратил много ясно послание на Иран. Първоначално президентът на САЩ Барак Обама и неговите европейски съюзници искаха по-твърди мерки, включително вземането на петролната и газовата индустрия на Техеран под прицел и поставянето на централната банка на Иран в черния списък. Москва и Пекин обаче отказаха да ги подкрепят.

Анализатори изразиха съмнение, че новите наказателни мерки ще попречат на ядрените амбиции на Иран. Според тях досега Техеран умело успява да заобикаля санкциите и намира начини за доставка на оборудване и други стоки, посочва „Таймс“. Новите санкции са далеч от „парализиращите“ мерки, за които настояваше Вашингтон. Русия и Китай, които като постоянни членки на Съвета за сигурност имат право на вето, отказаха да подкрепят санкции, които са насочени срещу енергийния сектор на Иран или биха навредили на обикновените хора в страната, пише „Гардиън“.

„Нищо няма да се промени. Ислямска република Иран ще продължи дейностите за обогатяване на уран“, цитира изданието изказване на иранския представител в Международната агенция за атомната енергия Али Солтание след вота. Президентът Махмуд Ахмадинеждад също заяви, че Техеран няма да спре ядрената си програма, като нарече резолюциите на Съвета за сигурност срещу Иран „употребявана носна кърпичка, която би трябвало да бъде изхвърлена в кошчето за боклук“. Критиците на резолюцията изтъкват, че прилагането на повечето от мерките в нея е на доброволни начала. Те припомнят също така, че нито една от санкциите в трите предишни резолюции, както и американските и израелските намеци за възможни военни действия, не са били достатъчни да принудят Иран да се откаже от програмата си за обогатяване на уран.

Западни дипломати и анализатори обаче твърдят, че ЕС, САЩ и техните съюзници по света вече разполагат със законова база, за да налагат собствени санкции, които ще бъдат много по-строги от тези, които съветът за сигурност прие. „Драконовските мерки ще дойдат от ЕС,“ посочи Олбрайт. Преценката на Олбрайт се потвърждава от европейски дипломати, които заявиха, че големите европейски държави планират да наложат допълнителни санкции на Иран и могат да постигнат съгласие по тях съвсем скоро.

„Това е значителна победа за администрацията на Обама,“ заяви пред Ройтерс Дейвид Олбрайт, директор на вашингтонския Институт за наука и международна сигурност (ISIS). „Тя показва, че САЩ могат да държат юздите на групата 5+1,“ отбеляза той, имайки предвид САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Китай и Русия. „Успехът не е главоломен, но все пак е успех.“ Дипломати от Съвета за сигурност посочват, че макар и смекчена, приетата резолюция е много по-твърда, отколкото Вашингтон и европейските му съюзници са очаквали, когато са започнали да преговарят с руснаците и китайците през януари.

Резолюцията на ООН призовава за мерки срещу нови ирански банки в чужбина, ако възникнат подозрения, че са свързани с ядрената или ракетната програми на Иран, а също за бдителност при транзакциите с която и да е иранска банка, включително централната. Резолюцията освен това разширява обсега на оръжейното ембарго на ООН срещу Техеран и поставя в черните списъци три компании, контролирана от търговския флот на Ислямската република, както и 15, собственост на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Резолюцията освен това призовава за въвеждане на режим за инспекция на товарите, подобен на онзи, който е наложен на Северна Корея.

Сред следващите цели за санкции може да се окаже иранският износ на петрол и газ, заяви американският министър на отбраната Робърт Гейтс.
Същевременно, анализатори изразяват загриженост от разкола при гласуването в Съвета за сигурност. Турция и Бразилия, разгневени от отказа на Запада да одобри сделката им за размяна на ядрено гориво с Иран, която според тях би обезсмислила новите санкции, гласуваха против мерките на ООН.

„Фактът, че Съветът за сигурност е разделен по въпроса, е достоен за съжаление,“ коментира Марк Фицпатрик от Международния институт за стратегически проучвания в Лондон. „Иранските лидери ще намерят в това утеха, но също така ще бъдат горчиво разочаровани, че дипломатическият им гамбит с Бразилия и Турция не успя да предотврати новия кръг санкции.“ Олбрайт подчертава, че е жизненоважно за Обама и неговите съюзници да протегнат ръка на Турция и Бразилия, за да предотвратят дипломатически срив.

Ефикасността на санкциите, отбелязва Фицпатрик, в крайна сметка ще зависи от тяхното прилагане. В миналото Русия и Китай, които имат тесни търговски връзки с Техеран, не бяха особено прилежни в прилагането на санкциите, посочват анализатори и дипломати. Постоянният представител на Китай в ООН Ли Баодун заяви, че Пекин е решен да следи за пълното прилагане на новите санкции. „Санкциите по никакъв начин няма да парализират Иран,“ заяви Фицпатрик, „и няма да променят нагласите на лидерите в Техеран, но няма и да минат незабелязано. Забраната за внос на нападателни оръжия, например, ще докара главоболия на иранските военни.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.