За кучетата и селяните – един следобед в кръчмата „Мърфис“

Ирландската кръчма „Джей Джей Мърфис“ в София. Снимка: Селектконсулт

Беше някъде по средата на работния ден, някъде в средата на работната седмица и ние седяхме в Murphy’s. Седяхме в Murphy’s и чакахме Батко. Чакахме Батко и пиехме уиски с бира, като бирата в случая беше червена Kilkenny, а уискито – някакъв безличен Balmenach. Преди няколко дни беше отминал поредният Халоуин и ние се надявахме да видим снимки на момичетата от купона, но те не ги бяха нито разпечатали, нито качили в Интернет, но казаха, че се били облекли като индианки. Голяма работа! Кой иска да гледа момичетата облечени, пък било то и като индианки.

– Светът се изражда и всичко върви наопаки – започна Милен. – Чухте ли ,че в ООН искали да обявят световна гладна стачка. Един ден, в който целият свят да гладува в знак на солидарност с гладуващите.

– Интересно – поде Теодор, братовчедът на Милен – защо ще протестираме срещу глада не по друг начин, а именно като гладуваме. Как тогава трябва да протестираме срещу наркотиците? Като се друсаме ли? Или как да протестираме срещу пиянството?

– Ние срещу пиянството ежедневно протестираме…

– Щом трябва да протестираме срещу глада, гладувайки – съвестно се включи Хер Дидев, – няма да ядем един ден и толкова.

– Не-е – намесих се и аз, – не се хващай за думата. Казано е да протестираме, като гладуваме, а не като не ядем. Изобщо не е едно и също. Можеш цял ден да ядеш и пак да си гладен – леки рибки, пикантни сосчета, салатки с лимонов дресинг, фитнес, после мариновано филенце на скара без гарнитура. След това тенис… Все ще си гладен.

– И най-важното: по този начин ще покажеш своята солидарност с гладуващите.

– Именно!

Тъкмо щяхме да преминем на темата за римския начин за солидаризиране с гладуващите, а именно редуването на плюскане с принудително повръщане и после пак плюскане, когато се появи и Батко. Водеше със себе си някакъв селяндур, вързан на каишка. Седна на масата, а селянинът започна да се върти наоколо и да гледа какво се яде по другите маси.

– Сядай долу! – сгълча го Батко – Sitz!

Селянинът неохотно седна на земята. Беше облечен в евтини ментета на маркови дрехи, прическата му беше късо подстригана отпред и оставена дълга на тила, а погледът му беше тъп, но същевременно притворен и недоброжелателен.

– Какво е това? – попита Милен и посочи с глава селянина.

– Селянин – обясни Батко и сложи до себе си на дивана верижката и дебел вестник „Уикенд”. – Взех го преди няколко дни.

– Защо не си взе куче?

– Нали виждаш какво е общественото мнение? Нали виждаш колко лошо са настроени хората? Ето, вчера по телевизията даваха как кучетата серяли по градинките. А селяните серат по градинките много по-рядко.

– Да, но пък кучетата не храчат по улиците, не хвърлят фасове, не хвърлят найлонови пликчета, пластмасови бутилки от бира, чашки от кафе, картонени кутийки от Макдоналдс и други трудно разграждащи се боклуци, каквито селяните хвърлят масово.

– Така е, но селяните са против кучетата, а, за съжаление, по този въпрос селяните са болшинство, начело с Ани Цолова.

– Коя е Ани Цолова?

– Е-е, има там някаква водеща по телевизията с големи бузи и малка уста.

– Не я знам…

– Селянка.

Поръчахме си нещо за хапване. Милен и Теодор взеха пиле пармезан, Хер Дидев си поръча ростбиф, след като го увериха, че телешкото било много хубаво, а ние с Батко пожелахме бадемова пъстърва, но не с масло, а със зехтин, защото с масло ставаше много тежка. Батко помоли и за една паница вода и когато му я донесоха, я сложи на земята пред селянина. Селянинът шумно залочи.

– Жаден е – констатира Милен.

– Водих го на разходка и там доста потича с другите селяни.

– Ако му хвърлиш пръчка, носи ли я? – поинтересува се Хер Дидев.

– Не – сконфузено призна Батко. – Малко е тъп. Дори не обръща внимание на пръчката. С Макдоналдс е по-добър. Като му хвърля биг мак, гони го, обаче не ми го донася обратно, ами го изяжда там, където го хване.

– Къде го държиш – попита Теодор, – на двора или в апартамент?

– Не, живее в Люлин.

– Не се ли мъчи там?

– Не. Живее в гарсониера и ходи на работа с метрото.

– А бие ли се с другите мъжки селяни?

– Не, само ги ръмжи.

Донесоха ни храната. Лошото на Murphy’s е, че не предлагат прилично вино. Мъчим се да набием това в главата на Бранко от години, но той не желае да предприеме нещо по този въпрос. Купува евтини вина и после ги предлага на тройни цени, при положение че приличието изисква да не са по-големи от двойни, каквито са във всички останали цивилизовани кръчми. Изобщо не знам защо продължаваме да ходим в Murphy’s. Сигурно е онзи навик, който кара войнишките крака неизбежно да се връщат в казармата. За щастие, Теодор беше наясно с безрадостното положение и предвидливо беше донесъл три бутилки Сан Лоренцо – сравнително евтино кианти изцяло от сорта санджовезе, което притежаваше учудващо добри вкусови качества. Платихме на заведението по 20 лева сервиз на бутилка и заведението нямаше какво друго да направи, освен да обслужи бутилките и да ни напълни чашите с чупка в кръста. И нека засега оставим настрана въпроса за чашите. Единствените чаши, в които в Murphy’s са способни да предложат червено вино, са едни малки чашки за божоле. Безобразие!…

– Добре, че си го прибрал – каза Хер Дидев и с умиление погледна селянина, който, след като не успя да се почеше с крак зад ухото, започна да си бърка в носа и да прави топчета. – Сигурно е пълно със селяни, които никой не е взел да ги гледа.

– Хайванче – потупа го Батко по главата. – Смърди, скубе се, цапа, но е толкова трогателно тъп, че чак е забавно. Дори не знам как е успял да дойде в София. Сигурно техните са го довели. Или пък първо са дошли и после са го родили тук. Знам ли…

– Въпросът е – успя да напипа пулса на обществено важните проблеми Милен – какво да правим с безстопанствените селяни. С тези, които не са имали късмета на твоя някой да ги прибере.

– Да-а, това е болен проблем – съгласи се Хер Дидев и помоли за малко пекорино, с което да допие виното си. – Невъзможно е да се намерят стопани на всички селяни. Дори и да се насилим да го направим, тогава всеки от нас ще трябва да се движи с гроздове селяндури на каишки.

– Евтаназията е едно добро решение – делово предложи Теодор.

– На мен пък ми е жал за селяните.

– Най-добре е безстопанствените селяни да се хващат, да се скопяват и после да се връщат обратно на свобода.

– Но къде да ги пускат на свобода? На село, откъдето са дошли, в Младост и Люлин или пък пред НДК, когато има „Стройко” или „Произведено в България”…

– Мда-а-а – млясна с език Милен и вдигна чашата си на светлината, за да види дали във виното няма утайка. Нямаше. – Това е един дълбок въпрос, който трябва да се реши на пури и коняк.

Точно в този момент селянинът стана неспокоен. Докато успеем да разберем какво се случва, той си свали гащите и се изсра до масата.

– О-о-о!

– А-а-а!

Батко грабна вестника и го наби. Когато в началото на един разказ се появи вестник, то до края неизбежно с него ще бъде набит селянин. Батко хвана селянина си за ухото и го изведе навън, а едно от момичетата дотича с метла и лопатка. Милен запали голяма и ароматна „Ромео и Хулиета”.

– Светът наистина се е извратил до неузнаваемост – поде той прекъснатата от появата на Батко тема. – Нали сте чували, че през 2012 година ще е краят на света, обаче светът няма съвсем да изчезне, а ще оживеят само най-достойните от хората, само че преди това ще се превърнат в енергийни същества.

– Хайде, стига бе! – отврати се Теодор.

– Точно така. И вече се били организирали курсове, на които да си повдигаш енергийността, та да е сигурно, че като дойде Моментът, ще се превърнеш в енергийно същество.

– И какво правят на тези курсове?

– Ами, знам ли? Клизми, челни стойки, такива неща…

Работният ден уморено се притоми в кротка вечер. Извикахме момичето и платихме сметката. После станахме и се разтворихме в тесните улички на квартала.

Виж още текстове от c2h5oh в blog.bg

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.