Санкциите срещу Иран ни приближават към конфликт

Санкциите срещу Иран ни приближават към конфликт, пише в. „Гардиън“ след приетата в Съвета за сигурност на ООН резолюция за налагане на нови, по-строги санкции срещу Иран. Санкциите на ООН ще означават по-нататъшно влошаване на иранско-американските отношения и може да ни доведат до ръба на военна конфронтация. Те, разбира се, са значително постижение за президента Обама. Като накара Русия и Китай да одобрят резолюция 1929, Обама успя да постигне многонационална подкрепа срещу Иран, за каквато Джордж Буш можеше само да мечтае и така засили позициите на Вашингтон срещу Техеран. Само че единодушието сред постоянните членове на Съвета за сигурност не е равнозначно на всеобща подкрепа. Бразилия и Турция гласуваха против, а Ливан се въздържа. САЩ може да са в по-силна позиция, но най-новите санкции изглежда ще ни отдалечат от уреждане на проблема с преговори, приближавайки ни сериозно към военна конфронтация с Иран.

Трябва да се противопоставите на Иран заради жестокостта, а не заради ядрената програма, заявява в интервю за в. „Индипендънт“ иранската Нобелова лауреатка за мир Ширин Ебади. Западните правителства косвено помагат на ислямския режим да репресира собствения си народ, отбелязва тя пред вестника. Те не успяват да предприемат по-ефективни стъпки от циничен страх да загубят бизнес сделки или пазари в Иран, което значи, че са замълчали или дори по-лошо – участват в заговора за репресии. Вместо това Западът трябва да спре да издава визи на ирански политици и да постави в черен списък компаниите, чиито продукти и технологии се продават на Иран и биват използвани за репресии, казва Ебади.

Времето тече. Иран трябва да седне край масата за преговори, предупреждава в. „Таймс“. Отказът на иранския президент Ахмадинеджад да преговаря е ключово изпитание за способността на Европа да действа твърдо и убедително на световната сцена. Тази седмица Съветът за сигурност на ООН отправи към Иран внушителен сигнал, че светът няма да се примири с отказа на Техеран да преговаря по ядрената си програма. Утре се навършва година от иранските президентски избори и последвалата ги драма. Двете събития са със съвсем различен характер, но и двете показват, че Иран е изолиран и в конфликт както с международната общност, така и със собствения си народ.

Това се превърна в ритуал. За четвърти път от 2006 г. Съветът за сигурност на ООН гласува пакет от санкции срещу Иран. Мотивите взеха вече да ни се губят – до такава степен нещата заприличаха на задължителен елемент от световната дипломация в началото на века. ООН нямаше избор, организацията постъпи правилно. Подозренията срещу Иран са твърде тежки и ООН не можеше нито политически, нито символично да постъпи другояче. Въпреки санкциите Барак Обама реши и този път да остави отворена врата за преговори пред Иран.

Американският президент тази седмица отново отбеляза, че е готов за диалог с Техеран. Тук обаче той се сблъсква с естеството на режима на Ахмадинеджад. Юни миналата година иранският президент си присвои властта със сила. Година по-късно той потвърждава всички възможни опасения – по-нататъшно задълбочаване на диктаторския подход и репресии срещу елита. Обруган от мнозинството иранци, този режим не е достатъчно уверен в себе си, че да поеме риска за диалог с Америка, за нещастие, посочва „Монд“.

Обявявайки налагането на нови санкции, президентът Обама за пореден път изтъкна растящата изолация на Иран от света. Твърдението не е изненада предвид факта, че след 16-месечна политика на „протегнатата ръка“ – в отговор на която Техеран ускори ядрената си програма – иранската „изолация“ е като че ли единственото постижение, с което американското правителство може да се похвали. „Изолацията“ може и да не успя да обуздае иранските ядрени амбиции, но пък се радва на неспирни повторения в изявленията на правителството. „Нарастваща изолация ли?“. Миналата година Ахмадинеджад бе посрещнат радушно в Кабул, Истанбул, Копенхаген, Каракас, Бразилия, Ла Пас, Сенегал, Гамбия и Уганда. Сега той е в Китай.

От самото начало стратегията на Обама към Иран и другите недобронамерени държави бе да предложи добра воля и отстъпки с обещанието, че ще това ще доведе до един или два изхода: (а) другата страна да промени политиката си или (б) ако не, светът изолира съответната държава и се съюзява около нас. След близо година и половина мирни инициативи, преговори, отстъпки, две новогодишни обръщения към иранския народ, малко унижение за американското участие в преврата през 1953 г. и позорно мълчание, когато стабилността на режима бе застрашена от мирни демонстрации, Иран отговаря с предизвикателност, незачитане и ускоряване на ядрената си програма, допълва „Вашингтон пост“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.