Скандинавия и нашествието на ромите

в. Новие известия

Акордеонист от България в холандски град. Снимка: Бистра Величкова

Циганското нашествие в Северна Европа е източник на тревоги за властите на скандинавските държави. „Ромалетата“ нахлуха там, след като през 2004-2007 г. в Евросъюза бяха приети Словакия, Унгария и Румъния. Неотдавна шведите се опитаха да спрат процеса, но постигнаха само това, че някои събирачи на милостиня бързичко се превърнаха в улични музиканти, а други се преместиха в съседните страни – Норвегия и Финландия.

Жителите на Стокхолм бяха свикнали в търговските центрове, по метростанциите, в подлезите и из оживените улици – под път и над път, да ги пресрещат просяци с молещи очи и протегнати ръце. Тук и там се хвърляха в очи всички атрибути на професионалната просия – дрипи, възпалени рани, обезобразени крайници и страховити белези. Обхванати от състрадание и чувство на срам заради собственото си благополучие, скандинавците щедро пълнеха шепи и шапки. По данни на полицията, средният дневен доход на просешка глава бе около 150 евро.

И ето че преди няколко месеца осакатените дрипльовци внезапно изчезнаха. На тяхно място изникнаха весели чернокоси здравеняци, които разтягаха акордеони или мъчеха струните на някоя цигулка. В повечето случаи жалките просяци, видимо смазани от безпощадния валяк на съдбата, и бодрите цигулари-акордеонисти бяха едни и същи хора. Чудотворното изцеление на тия недъгави се дължеше на твърде прости причини. Предприели „мозъчна атака“, шведските власти изглежда бяха открили законен начин да пратят обратно по живо, по здраво новите си братя от Евросъюза, надарени от закона с правото свободно да се движат из цялата територия на ЕС.

За целта бе реанимиран един стар закон срещу безделниците и празноскитащите. Срещу нечаканите гости заваляха обвинения по съответния член и властите ги приканваха да напуснат страната в срок от 4 седмици. Отначало просещите си помислиха, че ги експулсират под предлог, че нямали достатъчно средства за престой в Швеция и започнаха да демонстрират пачки с пари при ареста. „Случвало се е да вадят от джоба си по няколко хиляди крони (неколкостотин евро)“, заяви за „Новие известия“ Ингемо Мелин-Олсон от стокхолмската полиция.

Щом обаче стана ясно, че властите пъдят циганите по друг член от закона, те бързо се преквалифицираха в честни труженици на музикалния фронт. С което успяха най-подир да вържат ръцете на шведската Темида. Междувременно обаче доходите на тия търсачи на милостиня взеха да спадат – хората са по-щедри към истинските просяци. Затова част от циганските бригади, нежелаещи да захвърлят патерици и дрипи, се изместиха в съседни държави – Норвегия и Финландия. „Циганският натиск“ върху тези страни рязко нарасна и властите там също се зачудиха как да се отърват от нежеланите „туристи“.

Норвежкият министър на правосъдието и полицията Кнут Стурбергет заяви, че е възложил на подчинените си да подготвят закон, забраняващ просията във всички нейни форми. Парламентът най-вероятно ще подкрепи евентуалните наказателни мерки. Далеч по-трудно ще постигне тази цел финландската му колежка, вътрешният министър Ане Холмлунд – тя също се обявява за такава забрана, но среща съпротива сред голяма част от политиците. Премиерът Мати Ванханен например заяви, че най-ефективният начин да бъдат пропъдени от страната изнудвачите на дребно е да се намалят доходите от техния занаят. Той призова за просветна кампания сред населението, убеждавайки финландците да не дават милостиня.

„Една обикновена забрана на просията, каквато искат да наложат някои партии, ще остане без резултат – обясни Ванханен. – Къде минава границата, отвъд която започва просията? Молбите за пари са в основата на целия ни живот. Лошо е значи да просиш за самия себе си, а да сложиш дрехи в цветовете на любимия си отбор по хокей и да събираш средства за него – това е нещо добро, така ли? Кой ли не проси от хората пари, включително и политическите партии“.

Според финландския премиер, циганското нашествие в Западна Европа може да бъде спряно само по един начин – като се подобри положението на „ромалетата“ в собствените им страни. Миналата седмица парламентът в Хелзинки и представителите на Финландия в Европарламента организираха общо заседание с участието на еврокомисаря за заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор. Той бе призован да упражни натиск върху Румъния, Унгария, Словакия и други държави, в които има значително циганско малцинство, за да се загрижат за положението на „последните чергари в Европа“. Андор обеща да стане „цигански омбудсман“ и заяви, че Европейската комисия осъзнава колко е важен повдигнатият проблем.

Редица наблюдатели гледат скептично на финландската инициатива, целяща да спаси Европа от етнически обагрената просия. Докато един събирач на милостиня по улиците на Хелзинки, Стокхолм или Осло продължи да изкарва дневно колкото средната месечна заплата на много категории трудещи се в Румъния, „големият цигански катун“ не ще може да бъде спрян.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.