На петролния теч в Мексиканския залив не му се вижда краят

Пострадал пеликан
Пеликан, пострадал от петролния разлив по брега на щата Луизиана. Снимка: ЕПА/БТА

Беда очаква птиците, когато се гмурнат за плячка. Погледната отвисоко, водата не изглежда много по-различна отпреди. И естествено, една птица няма как да знае за милионите галони петрол, които изтекоха в Мексиканския залив след потъването на сондата „Дийпуотър хърайзън“ на 22 април. „Птиците не са специалисти по петролно замърсяване,“ казва с въздишка Том Макензи от Службата за охрана на рибните ресурси и животинския свят на САЩ. „Те кацат там, където им се налага.“

За много чайки, рибарки и корморани от крайбрежието на залива това се оказва смъртоносна грешка. Петролът сплъстява перата им и те не могат да летят. Обърква терморегулацията на телата им. И ако се опитат да се почистват с човките си, поглъщат петрола, който предизвиква бъбречна криза. Само през тази седмица спасителите са събрали стотици омаслени птици, костенурки и бозайници. Над половината от птиците се оказват мъртви. Оцелелите са изтощени, гладни и жадни. Някои са летаргични, разказва Макензи, други са превъзбудени.

Петролът изтича вече повече от седем седмици. Щетите стават все по-очевидни, решенията – не. По отношение на самия петролен кладенец, нещата са в постоянно движение. „Бритиш петролиъм“, която отчаяно се опитва да спре теча, опита нов ход миналата седмица. На 3 юни компанията преряза повредената издигаща тръба, която води от отказалата да се задейства и да запечата кладенеца клапа (blowout-preventer) на океанското дъно до сондата и спусна в нея херметизиращ капак, за да улови част от изтичащия нефт. Този капак, твърдят от компанията, сега събира над 10 000 барела петрол дневно и ги пренася до танкер на повърхността.

Всичко това звучи добре, защото според сегашната официална оценка на скоростта на теча, направена от техническа група на Националното командване за борба със злополуки, дневно изтичат между 12 000 и 19 000 барела петрол. След като капакът бе поставен, шефът на „Бритиш петролиъм“ Тони Хейуърд обяви, че с този метод компанията улавя „преобладаващото мнозинство“ от петрола. Малцина обаче вярват на официалната преценка, макар че тя надхвърля значително първоначалните сметки на „Бритиш петролиъм“ първо за 1000, а после за 5000 барела на ден.

Независими учени твърдят, че скоростта на теча е вероятно неколкократно по-висока от официално обявената. Скоро след срязването на тръбата, един от екипите на техническата група, след като прегледа видеозаписите от океанското дъно, излезе с консервативна оценка от поне 12 000 до 25 000 барела на ден. Групата в момента работи върху нова оценка. Поне един от правителствените учени смята, че прерязвайки издигащата тръба, от „Бритиш петролиъм“ на практика са засилили теча. Изтичането на петрол ще спре едва след изкопаването на спасителен кладенец. Той няма да бъде готов преди средата на август и, разбира се, може да има нужда от повече от един.

И докато течът не отслабва, американците стават все по-раздразнителни. Според ново допитване над 80 процента от тях не одобряват дейността на „Бритиш петролиъм“, а над две-трети не са доволни от реакцията на федералното правителство. Администрацията все пак засили изблиците си на възмущение. Миналата седмица говорителят на Белия дом заяви, че петролният разлив кара президента да стиска зъби. Тази седмица Обама охлаби захапката достатъчно дълго и каза, че се консултира с експерти, за да реши „чий задник да срита“.

Това несъмнено ще има катарзисен ефект за президента и за мнозина американци, но няма да бъде достатъчно. Докато петролът се просмуква в крехката екосистема на блатата на Луизиана, става очевидно, че пораженията ще останат за дълги години. Федералната реакция трябва да вземе това предвид. Ейми Лю от института „Брукингс“ вярва, че президентът все още има шанс за двойна победа. Ако Обама успее да притисне „Бритиш петролиъм“ да мобилизира ресурсите си за широкомащабно възстановяване на крайбрежието, аргументира се тя, той ще прояви лидерство по отношение на компанията и ангажираност към замърсените с петрол щати от залива.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.