НАТО ли е виновна, че афганистански хероин трови Русия?

Дмитрий Медведев разглежда експоната „Смъртоносна жътва“. Снимка: официален сайт

Това вероятно бе най-необичайната гледка, на която е попадал някога руският президент. На една маса бяха разположени купчина орехи, комплект за шахмат, стара автомобилна гума и точно имитираща човешките анатомични форми кукла – всички те натъпкани с малки пакетчета с имитация на хероин. Идеята на експоната, озаглавен „Смъртоносна жътва“, бе да покаже находчивите начини, използвани от трафикантите за внасяне на афганистански хероин в Русия, превърнала се в най-големият в света потребител на наркотични средства от Афганистан, от началото на войната на САЩ там през 2001 г. Президентът Дмитрий Медведев разглеждаше удивен предметите и клатеше мрачно глава. Зад него, със също толкова мрачни изражения, стояха група руски представители, които щяха да прекарат целия ден (9 юни) в критикуване на САЩ и НАТО, че не са направили повече, за да попречат малките пакетчета да се окажат в ръцете на руски младежи.

На международната сцена проблемът на Русия с афганистанския хероин се превърна в любима кампания и даде възможност на Москва да навлезе в глобални дебати за Афганистан, които дотогава бе оставяла настрана. Основният й аргумент е смислен: НАТО подхранваше наркопроизводството, отказвайки да унищожи афганистанските макови полета, което престана да прави миналата година с надежда да получи подкрепата на земеделците, отглеждащи опиум. Не толкова смислено вероятно е убеждението на Русия, че причина за проблема й с хероина е не рехавата й граница или безумните методи за лечение на пристрастеност (метадоновата терапия в Русия е незаконна), а политиката на НАТО по отношение на наркотиците в Афганистан. Това е поддържаната и от руските представители позиция, а тази седмица те предприеха кампания за съгласувано справяне с въпроса.

На 7 юни вицепремиерът Сергей Иванов бе в Сингапур за годишната конференция по отбрана и използва трибуната, за да смъмри остро толерантното отношение на НАТО към маковите насаждения. На Централноазиатската среща на върха в Берлин на следващия ден, шефът на руската агенция за борба с наркотиците Виктор Иванов сравни НАТО с д-р Франкенщайн, намеквайки, че политиката на алианса за борба с афганистанската дрога „е създала чудовище“. На 9 и 10 юни кремълската информационна агенция РИА Новости свика в Москва конференция на тема хероин.

Демонстрацията на използваните от трафикантите хитрини бе най-голямата атракция там, а на подиума някои руски говорители заплашиха да накажат коалицията, ако не промени подхода си към афганистанските макови насаждения. „По-нататъшното съдействие на коалицията трябва да се базира на по-активна позиция в борбата с производството на наркотици в Афганистан“, заяви постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин пред делегатите, намеквайки, че жизненоважното за натовските доставки трасе през Русия може да бъде отрязано, ако унищожаването на маковите полета не се поднови.

По свой начин Русия привлича вниманието върху много съществен проблем. По данни на ООН между 2005 и 2009 г. годишното производство на опиум в Афганистан е скочило от 4000 на 7000 тона, а сега представлява над 90 процента от световното производство. Според руската държавна статистика опиати като хероина и морфина отнемат живота на около 30 000 руснаци годишно – три пъти повече, отколкото са убитите съветски войници при 10-годишната им война в Афганистан през 80-те години на 20-ти век. А ООН твърди също, че част от 65-те милиарда долара, натрупвани от търговия с наркотични средства годишно отиват за финансиране на терористи от цял свят, включително на талибаните, с които САЩ се сражават в Афганистан.

Русия обаче греши като твърди, че НАТО пренебрегва проблема. Натовското настъпление в Марджа през март удвои натиска върху наркотрафикантите с идеята да отреже достъпа на талибаните до основния им източник за финансиране, а данните на ООН показват, че производството на опиум в Афганистан е спаднало с около 15 процента след пика през 2007 г. Русия настоява, че това не е достатъчно и упорито предлага помощта на собствения си военен алианс – Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) – за спиране на притока на дрога през Централна Азия и Кавказ.

Русия и ОДКС (създаден през 2002 г. в опит от страна на Русия да противодейства на влиянието на НАТО, и чиито седем страни членки включват Армения, Беларус и няколко централноазиатски републики) са единствените, които подкрепят позицията, че решението на проблема е масовото унищожаване на маковите насаждения. Препитанието на милиони афганистанци зависи от отглеждането на опиум и на конференцията на РИА Новости бившият индийски посланик в Афганистан и СССР М. К. Бхадракумар заяви, че отравянето на полетата само „ще разпали гнева на масите“.

Принц Али Абдул Серадж, който представлява коалиция от афганистански племена, призова на свой ред в речта си международната общност „да предложи на фермерите нещо равностойно и така да ги отдалечи от опиума“. Последната дума изглежда бе на американския посланик в Русия Джон Байърли, който каза, че коалицията няма в скоро време да вземе под внимание препоръката на Русия за унищожаване на опиумната реколта. Така че натискът на Москва в дебатите не постигна кой знае какво.

При все това анализаторите твърдят, че за руските ръководители самият акт сам по себе си е цел. „За Русия е важно да покаже, че няма да бъде изтласкана в периферията по въпроса за Афганистан“, казва Омар Несар, ръководител на Центъра за изследване на съвременен Афганистан. Той подчертава, че рано или късно американците ще си тръгнат и Русия ще се сборичка с Иран за влияние в Афганистан. „Тя е избрала този начин да се изяви и наистина критицизмът й тук е оправдан“, допълва Несар.

Наташа Кърт от Факултета за изследване на войните в лондонския Кралски колеж казва, че Москва се опитва да създаде допирни точки между НАТО и ОДКС. Досега ОДКС не бе приемана сериозно на геополитическата арена, а Русия отчаяно се стараеше да привлече нови членове и да повиши престижа й. За тази цел „на Русия й е необходимо да се утвърди като съперник в битката за Велика Централна Азия“, което включва Афганистан, пише Кърт в есе, публикувано на 8 юни в „Руски аналитичен дайджест“. „Русия би искала ОДКС да се заеме с „глобално мироопазване“ като начин за легитимиране на организацията. При най-добрия сценарий НАТО би признала ОДКС за партньор, с който може да води диалог. За съжаление алиансът не е особено склонен да повери такава роля на Русия“.

Отношението на НАТО към ОДКС може да обясни яростта, с която Русия се нахвърли върху алианса, след като той не успя да унищожи маковите насаждения, както и настояванията й, че ОДКС може да помогне за спиране на притока на афганистански наркотици. Още не е ясно дали Русия ще получи такава роля в Афганистан. Докато войната продължава, може да се появят и опорни точки, които да поставят Русия в по-добра позиция да възвърне влиянието си след изтеглянето на САЩ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.