www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 25 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Белгия няма да се разпадне - въпреки успеха на сепаратистите

17 Юни 2010

 

Въпреки успеха на Новия фламандски алианс на парламентарните избори, тези, които искат Белгия да се раздели, са малцинство. Прогнозите за неминуемата смърт на Белгия са силно преувеличени. Някои сметнаха успеха на сепаратистката партия Нов фламандски алианс на състоялите се в неделя парламентарни избори в Белгия за свидетелство, че страната вече е на ръба на разпадането. Тези, които радостно очакват срива на една държава в сърцето на Европейския съюз, вероятно ще бъдат разочаровани.

Резултатите от изборите потвърждават, че мнозина във фламандско и френскоговорящите общности намират сложната система на сегашната федерална белгийска държава за дразнеща. Нараства и социалното напрежение, породено от последиците от глобалната криза, която удари Белгия и й остави голям дълг. Тези фламандци, които искат да се откъснат изцяло от Белгия обаче, са малцинство.

Това не е първата криза на идентичността, която разтърсва Белгия в 180-годишната й история. Самото създаване на белгийската държава през 1830 г., когато са слети двете езикови общности, се дължи до голяма степен на намесата на премиера на британската империя лорд Палмерстън, който настоявал да се създаде буферна държава между Нидерландия и Франция. Тогава политическите елити както във Фландрия, на север, така и във Валония, на юг, били френскоговорящи.

От първата индустриална революция се облагодетелствали предимно френскоговорящите общности във Валония, а фламандците, които залагали предимно на селското стопанство и били мнозинство в страната, останали в неизгодно икономическо и политическо положение. Недоволството на фламандците от снизходителното отношение на арогантната франкофонска върхушка, която ги смятала за по-нисши в културно отношение, помогнало за развитието на фламандския национализъм. Някои крайни фламандски националисти дори били готови да сътрудничат на германските окупатори през двете световни войни, за да постигнат своите цели.

През последните 25 години Фландрия се превърна в далеч по-успялата в икономическо отношение част на страната, докато Валония, както и Великобритания, търпеше тежките социални последици от деиндустриализацията. Вследствие на поредица от политически сделки, сключени в резултат от “езиковите войни”, големи правомощия бяха дадени на избираните от народа местни правителства във Фландрия и Валония. Основният нерешен проблем беше статутът на столицата Брюксел - предимно френскоговорящ град на фламандска територия - и особено сложният двуезичен статут на някои от брюкселските предградия във Фландрия.

Възходът на Новия фламандски алианс и доскоро почти неизвестния му лидер Барт де Вевер, се дължи до голяма степен на широкото обществено недоволство от фламандските политически партии във върхушката (по-специално християндемократите и либералите), които излъчиха лидерите на последните коалиционни правителства на Белгия. Те и техните френскоговорящи партньори в десноцентристкото пространство изглеждаха инертни на фона на икономическата и финансовата криза.

Но, както де Вевер побърза да изтъкне, огромното мнозинство от фламандците гласува за “пробелгийски” партии, а не за националисти. Той прие, че ако неговата партия се включи в новото правителство, ще се постигне взаимен компромис с другите партии и дори изненадващо даде знак, че може да приеме лидера на френскоговорящата Социалистическа партия Елио ди Рупо, който е другият голям победител в изборите, за премиер.

Фламандските националисти приемат, че основни области в политиката като отбраната и правосъдието трябва да си останат белгийски, докато не бъдат прехвърлени на отговорността на институциите в един изцяло федерален Европейски съюз. Тъй като това едва ли ще се случи в близко бъдеще, на практика националистите ще се примирят с допълнително отказване на централната власт от правомощия в полза на регионите, но в рамките на белгийската федерална държава. Преговорите за съставяне на следващото правителство ще бъдат дълги и трудни. Успехът или провалът им вероятно ще се решат от въпроса за статута на Брюкселския регион и степента, в която социалното осигуряване ще бъде предадено под компетенциите на регионалните власти - намерение, анатемосано от доминиращите леви партии във Валония.

Ако до по-късно тази година не се постигне компромис, сегашната дясноцентристка коалиция, оглавена от Ив Льотерм, ще трябва да поеме отговорност за ротационното председателство на ЕС, което Белгия поема на 1 юли. Това вече не е чак такъв проблем, откакто Лисабонският договор прехвърли ръководството на ЕС върху новия дългосрочен президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който е политик ветеран и бивш премиер на Белгия.

Лидерите на Новия фламандски алианс знаят, че сега проблемът им ще бъде да получат одобрение за компромисите, които белгийската реалност им налага да направят, за да влязат в управлението. “Компроми а ла Белж” (Компромис по белгийски), макар и понякога да отнася нападки от другите европейци, се е доказал като по-цивлизован начин за разрешаване на кризи от въоръжените конфликти, които почерниха други части на континента.

По БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) чичата
    навремето, когато бяхме част от соц.общност имаше една практика, при която всяко отклонение от съществуващото положение се отработваше в събота/ сега със свито сърце гледам дали няма да отработваме разпада на белгия






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com