В десетката: Краят на шльокавицата в Интернет

Напоследък ми прави впечатление, че делът на шльокавицата в българския Нет се свива. Бавно, но сигурно.

В Уикипедия отдавна вече “приноси” на шльокавица направо се трият, без значение колко ценна информация съдържат. Но и все повече форуми приемат правилото “на български – само на кирилица”. Повечето блогове са го приели отдавна. Напоследък обаче дори в чатовете шльокавицата се смята за признак на “селяния до шия”, и оправданията “ама нямам кирилица” не се приемат – ако си толкова тъп, че не можеш една кирилица да си сложиш, що щеш тук?

Последното убежище на шльокавицата засега са SMS-ите. На доста мобилни телефони все още е приключение да им сложиш кирилица, а и тя съкращава двойно полезния обем на SMS-а. Помага и че мобилен телефон имат вече и хора, което без тридневен курс надали ще могат да научат откъде се включва компютърът. Но с кирилизирането на телефоните малко по малко шльокавицата отстъпва и там.

Едно голямо предимство на шльокавицата на времето беше, че прикриваше (отчасти) неграмотността на пишещия. При положение, че няма правопис, незнаенето на правописа не е от значение. Това обаче се оказа и един от силните проблеми на шльокавицата – малко по малко на повечето хора им писна, и взеха мерки да отсяват от обкръжението си най-големите неграмотници. Най-лесният начин се оказа забраната за шльокавицата. (Когато пишеш на кирилица, неграмотността си личи твърде ясно – хем си за смях пред много хора, хем няма как да скриеш, че проблемът е в теб, и е глупостта ти. И се налага да се мръднеш да си оправяш проблема, вместо да го правиш проблем на околните.)

Това доведе до една от най-интересните страни в настъплението на кирилицата в българския Нет – социокултурната. Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм – не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.

Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.

А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас.

Виж още текстове в блога на Григор Гачев

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.