Качински или Коморовски – кой ще бъде президент на Полша?

Братя Качински. Снимка: ЕПА/БТА

Полската ЦИК одобри листа от 10 кандидат-президенти, но само двама имат шансове за висшия пост. Основни съперници са 58-годишният председател на парламента Бронислав Коморовски, излъчен от управляващата партия „Гражданска платформа“ – в момента и. д. президент, и 61-годишният Ярослав Качински – брат близнак на трагично загиналия полски държавен глава Лех Качински, който оглавява опозиционната партия „Право и справедливост“ (ПиС). По време на цялата кампания Коморовски уверено водеше в проучванията, при все че рейтингът на Качински постепенно нарастваше.

Лидерът на ПиС отначало пазеше мълчание, а неговите имиджмейкъри полагаха усилия да убедят избирателите, че се е отказал от агресивния тон и е започнал да проповядва „политика на любовта“. На фона на растящите симпатии между поляците и руснаците след самолетната катастрофа щабът на Качински пусна в Интернет видеоклип, в който кандидатът благодари на руския народ за подкрепата след трагичната гибел на брат му и дори припомня за „милионите руски войници, загинали в борбата с германския Трети райх“. Привържениците на Качински обаче били „крайно откровени“ и на възпоменателен митинг за жертвите от катастрофата, в която загина брат му, издигнали край президентския дворец лозунг „Това бе покушение“ и раздавали позиви с апел „да не се допусне холокост на полския народ“.

Нито един от претендентите не отрича, че е твърде важно Полша да развива връзките си с Русия. Коморовски впрочем заяви, че ако спечели изборите, първо ще направи посещения в Брюксел, Париж и Берлин. Бившият президент Александър Квашневски обаче посъветва бъдещия победител да не отлага много-много визитата в Москва. Коморовски води „еднозначна политика на сътрудничество и развитие на връзките с Русия, тук нещата са напълно ясни“, коментира полски публицист. По въпроса за евентуалната политика на Качински спрямо Москва обаче „преобладава двойственото мнение“, добавя той. Изборните резултати „няма да създадат особени проблеми, които радикално да развалят отношенията“ между Полша и Русия“, смята журналистът.

Бронислав Коморовски. Снимка: официален сайт

„Непредвидена тема“ от изборната кампания става Афганистан, тъй като в тази държава има 2600 полски войници, а още 400 бойци от резерва са в готовност да заминат по всяко време. Във вторник в Афганистан загина при обстрел един полски войник, а още двама бяха ранени, с което общият брой на поляците, убити в страната, стана 18. Коморовски заяви, че смята да приключи полската мисия в Афганистан, а министърът на отбраната Богдан Клих уточни, че това може да стане до 2013 г. Качински обаче се обяви против дискусии по тази тема в хода на избирателната кампания.

Дали руско-полското политическо рестартиране ще стигне до логически завършек или ще стане ясно, че представлява куриозна историческа аномалия, пита се в. „Московский комсомолец“. Всекидневникът търси отговор от известния варшавски журналист Адам Михник, главен редактор на „Газета виборча“ – „пламенен борец против промосковския режим във Варшава от епохата на развития социализъм и русофил по убеждения“.

В руско-полските отношения няма симетрия. Русия е велика сила, а Полша – страна членка на Евросъюза от среден мащаб. Всичко зависи от това какви тенденции ще вземат надмощие в Кремъл, смята Михник. Ако в Москва спечели курсът, базиран върху американофобия и комплекс за национална непълноценност, отношенията с Варшава няма да са добри независимо кой ще е следващият полски президент. Ако пък Русия води проевропейска политика, насочена към демократизация и модернизация, ситуацията вече ще е съвсем различна, казва наблюдателят. „Партията на братя Качински до момента бе партия на националния страх (…) Идеологията им се свеждаше до това, че трябва да се отбраняваме по всички фронтове, инак ще бъдем унищожени“, коментира той. Според него, Ярослав Качински не използва антируска риторика, защото е схванал, че това не е ефективно.

Коморовски пък е на първо място прагматик, както и цялата му партия. Те нямат никакъв антируски комплекс. Дори да имат впрочем, няма да го заявят публично, коментира Михник. „Питате защо прагматизмът диктува, че е необходимо да се подобрят отношенията с Москва? Отговорът е очевиден. За какво ни е притрябвало историческото противопоставяне с Русия? Това е някаква приумица, от която трябва да се отървем!“, допълва полският коментатор. И двамата кандидати призоваха Русия изцяло да разсекрети документите за клането в Катин, подкрепиха евентуалното влизане на Украйна в ЕС и разполагането на военна база на САЩ в Полша, според варшавската телевизия TVN24.

Предизборните дебати обаче откроиха различия във външната политика. Коморовски потвърди, че ще следва курса на своята либерална партия към по-нататъшна интеграция с ЕС, а отношенията с източните съседки на Полша според него трябва да се развиват чрез програмите на Евросъюза. Качински, напротив, си остава евроскептик и вижда бъдеща Полша като регионален лидер, който прокарва собствен дневен ред в отношенията с Грузия и балтийските държави. Според експерти, мнозина поляци не бързат да признават, че симпатизират на Качински и доста хора ще вземат решение в последния момент. Затова не бива да се изключва повторение на резултата от 2005 г., когато Лех Качински в последния момент задмина днешния премиер Доналд Туск, дотогава фаворит в проучванията. Вторият тур от президентските избори в Полша е насрочен за 4 юли.

Ярослав Качински: патриотът, който разделя поляците

Поляците са разделени в мнението си за кандидата за президент на Полша Ярослав Качински, брата на покойния президент – те или го хвалят за неговата харизма и патриотизъм, или го критикуват заради евроскептицизма и недоверието му към Русия. Ярослав е еднояйчен близнак на бившия президент Лех Качински, който загина в самолетна катастрофа на 10 април край руския град Смоленск заедно с 95 политици и висши военни. Той е съосновател на дясната партия „Право и справедливост“ и бе смятан за близък съветник на своя брат.

Според прогнозите Качински ще получи 38 процента от вота и изостава от съперника си – и.д. президента Бронислав Коморовски, който има 50 процента подкрепа. Патриотизмът на Качински допада на по-консервативните възрастни избиратели в силно католическата държава. Обявявайки кандидатурата си, той каза, че иска да продължи мисията на жертвите на катастрофата, които пътуваха за церемония в памет на полските офицери, убити в Катин.

Според някои наблюдатели Качински иска да обвърже предизборните си намерения с политическите цели на брат си, който призоваваше за по-силен национален суверенитет и бе верен съюзник на САЩ. Други анализатори обаче посочват, че жертвите на катастрофата не са имали обща мисия, тъй като сред тях са били представители на целия политически спектър.

Качински е роден на 18 юни 1949 г. Неговият баща Раймунд е ветеран от Варшавското въстание срещу нацистите през 1944 г. Като малък Качински и брат му изпълняват главните роли във филма от 1962 г. „За двамата, които откраднаха Луната“. По-късно, през 1976 г., Качински защитава докторат по право във Варшавския университет.

Качински е съосновател на социално консервативната партия „Право и справедливост“, която под негово ръководство спечели парламентарните избори през 2005 г. Критиците на тази политическа сила я определят като антируска и антигерманска заради хладното й отношение към двете съседни държави, но напоследък Качински възприе по-дружески тон спрямо Кремъл. Опонентите му обаче твърдят, че промяната не е истинска, а е само пропаганден ход в предизборната му кампания.

Като министър-председател от юли 2006 до ноември 2007 г., Качински си спечели репутация на борец с корупцията и бюрокрацията. Той живееше с майка си до влизането й в болница през март. През 80-те години на миналия век, Качински действаше активно в профсъюза „Солидарност“, който помогна за падането на комунистическия режим през 1989 г. Той бе депутат в парламента от 1991 до 1993 г.

Бронислав Коморовски: лидерът в надпреварата за президент

Кандидатът за президент на Полша Бронислав Коморовски, който води в проучванията на електоралните нагласи преди изборите на 20 юни, е смятан за десноцентристки политик, горящ от нетърпение да се бори за политическо единство и по-осезаемо присъствие на Полша в Европейския съюз. Коморовски казва, че желае Полша да догони по-старите и богати страни-членки на ЕС и да обедини шарената политическа сцена на страната около общи цели. Проучванията показват, че той води в надпреварата с около 50 процента от гласовете на избирателите, докато братът-близнак на покойния президент Ярослав Качински изостава от него с около 38 процента подкрепа.

Коморовски обещава да сведе президентското вето до минимум. Правителството на премиера Доналд Туск критикуваше Лех Качински за ветото, което президентът наложи върху либералните реформи на пенсионната система и здравеопазването. Роден на 4 юни 1952 г. в семейството на литовски граф, Коморовски се дипломира като историк от Варшавския университет през 1977 г. През 80-те години на миналия век, по време на комунистическия режим, той е активен член на демократическата опозиция и е разпитван за дейността си по силата на военното положение през 1981 г. Кандидатурата му се подкрепя от бившия президент Лех Валенса, който бе лидер на профсъюза „Солидарност“.

Коморовски в момента е заместник-председател на партията „Гражданска платформа“ и от 2007 г. е маршал на Сейма (долната камара на парламента). Ориентираната към бизнеса, проевропейска партия избра Коморовски за свой президентски кандидат през март, няколко седмици преди самолетната катастрофа в Смоленск. Коморовски заяви, че се е кандидатирал за президент, за да не може тази институция повече да блокира „модернизацията“ – явен намек към консервативното президентско управление на Лех Качински. В очите на критиците си Качински бе прекалено недоверчив към Германия и Русия – историческите врагове на Полша.

Като маршал на Сейма Коморовски, съгласно конституцията, прие да изпълнява временно длъжността на президента след гибелта на Качински. Той незабавно обяви едноседмичен траур. Но впоследствие критиците му възроптаха, че е превишил пълномощията си, като е назначил прибързано нови шефове на президентската канцелария и Бюрото за национална сигурност. Коморовски бе министър на отбраната от 2000 до 2001 г. и вице-маршал на Сейма от 2005 до 2007 г.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.