Какво иска Европейският съюз от Русия

в. Ню Йорк таймс

Накъде „върви“ европейската политика на Русия? Отговор може да се потърси в парафраза на думите на Марк Твен, че е трудно да се правят прогнози, особено когато става дума за бъдещето. Русия е изправена пред множество предизвикателства – демографски, икономически, и ресурсни. Но тепърва ще стане ясно дали те я правят готова за вътрешни реформи. А разработването на реакция от страна на Европейския съюз, който също се сблъска с вътрешни разделения, когато става дума за Москва, може да се окаже още по-трудно.

В момента политиката на ЕС спрямо Русия е хаотична, като някои от страните членки са взели други страни членки буквално за заложници. Явно е дошъл моментът правителствата да осъзнаят че средносрочните и дългосрочните им интереси биха били по-добре защитени от проявата на последователност, отколкото на т. нар. билатерализъм. Последователността на ЕС всъщност може да бъде от полза на Москва. В крайна сметка някои от нашите най-тежки проблеми са надвиснали и над главите на руските политици. Да вземем демографията. Към 2030 г. населението на Русия ще бъде с 20 на сто по-малко от сегашното. Има страни от ЕС, в които също съществува опасност от рязко намаляване на населението.  Следователно ние сме изправени пред общ проблем, опитвайки се да останем конкурентоспособни в период, в който икономическите темпове се задават от Китай и Индия.

Има и общи икономически възможности. ЕС определено е най-големият инвеститор в Русия, като осигурява 80 на сто от общия обем на чуждестранните инвестиции там. Едновременно с това Русия е третият по важност търговски партньор на ЕС. Имаме и общи интереси в сферата на сигурността. Русия продължава да бъде основен геополитически играч; необходимо е конструктивното й участие както в Афганистан, така  и в сферата на неразпространението на ядреното оръжие и борбата с  пиратството.

И накрая – това е деликатният и противоречив проблем с енергията. Русия е най-важният доставчик в ЕС не само на природен газ и петрол, а и на въглища и уран. Нестабилните цени на петрола, сигурността на доставките и въздействието върху околната среда са все общи грижи и за двете страни. Русия също е прекалено уязвима и ще се нуждае от капитали и технологии от чужбина, за да разработва газовите находища и да обнови скърцащата си инфраструктура.

В тази неподдаваща се на прогнози среда е от жизнено значение Русия и ЕС да се превърнат в надеждни партньори. За целта ЕС първо трябва да се опита да заговори с един глас. За съжаление разходите и ползите, свързвани със създаването на „общ фронт“ в ЕС не се разпределят равномерно. В сфери като енергетиката и военното сътрудничество някои страни от ЕС действат самостоятелно, като рискуват да станат жертви на действията на други страни членки в други сфери.

Най-напред трябва да се потърси всеобхватна платформа за сътрудничество с Русия, като всяка от страните членки се придържа към един общоевропейски списък от интереси. Затова трябва да се стремим да се придържаме към дадения на Европейската комисия мандат да преговаря за ново споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия. При това отношенията с Русия не трябва да се развиват за сметка на други партньори. На Москва не трябва да се дава достъп до „бързата писта“ за сметка на Украйна или Молдова. Т. нар. трети страни не са „привилигерована сфера на интереси“  на когото и да било. ЕС трябва да отстоява своите ценности и установени норми на международно поведение.

И накрая – трябва да изпратим ясно послание на Русия какво всъщност иска ЕС. От това зависят правилата, на които ще се подчиняват отношенията ни с Москва. Ако пропуснем този важен елемент, тогава не би трябвало да се изненадваме от последствията. ЕС отдавна се надява, че властите в Русия ще се заемат с всеобхватни фундаментални реформи, които водят към установяването на истинско гражданско общество и към социални и икономически преобразувания. В отговор Брюксел пи трябвало да протегне ръка за помощ.

За съжаление стремежът на Русия към сътрудничество като че ли е ограничен. Не може да се изключи вероятността реформите да бъдат ограничени и наложени отгоре надолу, като съдействието на Европа се приема само ако се предлага без каквито и да било условия. Ние трябва да сме готови както за първия вариант, така и за втория. Отношенията ЕС-Русия не са просто игра с нулева сума. ЕС е заинтересован Русия да стане по-богата, да продължи да извлича природен газ и петрол. Европа има интерес да подкрепи модернизацията на Русия; това обяснява полската подкрепа за членството на Русия в Световната търговска организация, визовите облекчения и обменът в сферата на образованието.

Трябва да помним, обаче, че връзките на Русия с ЕС зависят от положителните промени в самата Русия – от това дали лидерите на тази страна ще се решат да тласнат нещата към повече конкуренция, към върховенство на закона и повече лични свободи. Делата трябва да следват думите, и ние трябва да реагираме адекватно и с добра воля, пропорционална на всяка положителна стъпка.

По БТА

*Радослав Шикорски е министър на външните работи на Полша.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.