Бойко Борисов – мъж ден до пладне за АЕЦ

Едвин Сугарев

С давност ден до пладне се оказаха храбрите приказки, които Бойко Борисов изговори пред посланиците от ЕС: че страната ни се отказва от „Бургас-Александропулис” и замразява АЕЦ „Белене”. Целият негов кураж банкрутира в рамките на по-малко от седмица – а България, вместо да загърби Кремъл и да завие към цивилизования свят, направи поредния си поворот към дъното на празните приказки.

В паралелни интервюта по различни телевизии двамата най-ярки политически противцици – президентът и премиерът – се оказаха учудващо съгласувани по въпроса за това какво да се прави с АЕЦ „Белене”. По-точно казано: президентът, самообявил се за „плеймейкър”, вдигна топката с искането за всенароден референдум по въпроса ще я строим ли или не – при което премиерът пое паса и си вкара автогол – като най-неочаквано изрази съгласие с тази идиотска идея. Нищо ново под слънцето впрочем. Нека припомним, че Бойко Борисов замрази руските енергийни проекти още преди да дойде на власт.

След което дойде на власт, поговори си с Путин на четири очи и заяви с подавляващ ентусиазъм, че ще ги правим и трите. След което Дянков замрази Белене, щото нямало пари, но Генералът на народа го извади от фризера. След което се установи, че в Белене има само един гьол, от който къмто генерала се блещят жабоци – и същият нарече това престъпление, което ще бъде дадено на прокуратурата. След което тръгна да дири инвеститори за същото това престъпление по целия континент, а дори и по целия Божи свят – и какво като сам бе казал, че никой не иска да купува котка в чувал – дума дупка не прави. След което си пое дълбоко дъх и отпрати две трети от всичките руски енергийни проекти в небитието. (Всички се възрадвахме – аз включително, признавам си наивността.) След което облекчено въздъхна и подкрепи, с извинение, прилизаната идея за референдум, подхвърлена от, пак с извинение, президента на България. Молодец!

Няколко прости истини: първо, този референдум е с предизвестен резултат. Ще питате защо – и не е ли добре народът да си каже думата. Моят отговор е – не, не е добре. Може би е добре други разни народи да си казват думата – швейцарците например, но за българския народ категорически не е добре, защото не знае какви ги върши, камо ли за какво гласува. (Просто се огледайте и ще видите колко съм прав.) Например ако се проведе референдум да се правят ли циганите на сапун, отговорът като нищо може да се окаже положителен.

Илюстрирам феномена на бленувания през целия преход референдум със следния пример: българинът обича ядрената енергетика. Обича я така, както се обича националният отбор – дори когато е паднал от Кипър. За българина ядрената енергетика се идентифицира с две понятия: топло и евтино.

С този феномен се сблъсках веднъж – в лицето на подписка на ВМРО в защита на бастисаните блокове в АЕЦ „Козлодуй”. (Само си представете какъв абсурд е това – воеводи защитават ядрени блокове.) Та когато отказах да се подпиша, воеводският активист ме погледна с искрено недоумение и изрече с тъга в гласа: „Ама защо, г-н Сугарев… Защо трябва за хатъра на европейците да даваме грешни пари? Нали трябва да си запазим топлото…” Второ: като привърженик на футбола вероятно и Бойко Борисов обича ядрената енергетика. Не обича обаче да дава грешни пари за нея.

Мръсният номер в случая е, че въпросните грешни пари са дадени предварително и са в размер на над един милиард евро. Ерго: който замрази „Белене”, ще види този милиард, вписан на неговия рабош. Плюс неустойките, за което руската страна още отсега точи зъби. А това не е здравословно – особено от електорална гледна точка. Ситуацията е патова: ако не строим „Белене”, губим само от себе си, а ако строим „Белене”, губи цял народ, при това в пъти повече и за поколения напред. Следователно?

Следователно трябва да прехвърлим на нечий чужд гръб отговорността за голямото губене. На чий? На народа, естествено. Има ли по-удобен за прехвърляне гръб от неговия? Хем широк, хем вдобичен, хем анонимен. Затова референдума му е майката – аз управлавям сега, бъдещето кучета го яли. Трето: ако премиерът си мисли къде да прехвърли пачите яйца, на които го насади тройната коалиция, то президентът си мисли друго. Едничката гънка под перчема е напрегната от радостна възбуда – и бленува граждански проекти и волни плеймейкърства на терена на цялата държава.

Защо? Отговорът е много прост. Защото за разлика от премиера президентът знае, че именно в референдума е разковничето за новия му политически проект – този същински ГЕРБ за лявото пространство, който ще  изсмуче всички остатъци от традиционните леви партии. Него ще яхне той, за да се понесе като Пантелей Пътник по кърове и по джендеми, да рои ядки и явки за Новите леви хомункулуси и за светлото бъдеще на новата посткомунистическа България.

И още нещо не знае премиерът: този референдум няма да е за АЕЦ „Белене” – освен, разбира се, за баламурниците, които ще гласуват на него. Това вече не е ядрена централа, това е сюблимен символ, е острието на атаката за Новите леви. Референдумът ще е политически – ще е за или против Бойко Борисов. И ако генералът изгуби – а той ще изгуби със сигурност, още отсега може да се гарантира, че няма вече да спечели никакви избори – поне докато и Новите леви се осерат. След което Борисов и Първанов могат да почнат да си подават топката в изкования от тях двуполюсен модел – и така през следващите двадесет години.

Та затова понякога си мисля – толкова ли малко знае Бойко Борисов, че прави глупости като настоящото съгласие с Първановия референдум. Може и да е обратното: да знае всичко, но вече да се е разбрал с когото трябва – и да е договорил властовия хонорар за ролята си на полезен идиот.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.