Етническото напрежение расте в Македония

Специализираното италианско издание „Балканско-кавказки наблюдателница“ (Osservatorio Balcani e Caucaso) помества в новия си брой анализ на етническата обстановка в Македония. Неотдавнашните въоръжени сблъсъци на границата с Косово между (македонската) полиция и бойци от албански паравоенни формирования възобновиха напрежението в Македония. Те бяха прекалено точно повторение на инцидентите, довели до избухването на вайната през 2001 година. Кой има интерес да държи Скопие със затаен дъх?

Последваха декларации на солидарност. Висши чиновници от Брюксел неофициално потвърдиха, че обстановката е под непосредствено наблюдение, но уверяваха, че няма основание за растящи опасения, тъй като въоръжените инциденти са отнесени към категорията на престъпността, а не на етническото напрежение, се посочва в анализа. Според най-разпространеното в Македония и в чужбина мнение сравненията с войната през 2001 година са неоснователни и обстановката съгласувано се оценява като стабилна, т.е. трафикът на оръжие не бива се смесва с риска от ескалация на въоръжен конфликт. Изразителите на различно мнение изпаднаха в малцинство.

Темата, че историята не може да се повтори, е валиден аргумент по ред причини. Навремето споразумението (за етнически мир) беше подписано от всички албански лидери и гарантирано от международната общност. Следователно, нов конфликт би означавал крачка назад в сравнение с поетите ангажименти. Нещо повече, регионалният контекст е изцяло променен в сравнение с 2001 година, когато конфликтът избухна като продължение на войната в Косово.

Общественото мнение обаче е в правото си да се пита какво може да се случи в тази ситуация. Общото безпокойство за етническите отношения в страната за съжаление не е лишено от основание. Подобни епизоди разпалват радикализма и могат да стимулират онези, които визират потенциални интереси и изгоди от увеличаване на напрежението.

Напоследък Македония е въвлечена в остър и поляризиран културен дебат, предизвикан от правителствения мега-проект за „преоценка на миналото“, за завръщане към славните корени на македонската идентичност. Проектът е подкрепен с внушителни инвестиции – паметници, църкви и музеи, които в голяма степен са моноетнически и напълно несъобразени с мултикултурната действителност в страната.

Мюсюлманската част от населението, която включва не само албанци, но също така турци, някои роми и славомакедонци, реагира остро на проекта да се изгради църква на централния площад (в Скопие) и настоя редом с нея да се издигне джамия.

Прагматичната управляваща албанско-македонска коалиция, съставена от ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ (Демократическия съюз за интеграция), продължава да функционира, но е очевидна поляризацията между двата нейни национални компонента. Управляващата групировка също беше разклатена.

Няма съмнение, че етническите отношения се влошават. Това не означава автоматично курс на въоръжено насилие. През 90-те години на миналия век бяха необходими десетина години за избухване на конфликта. Сега е налице широко маневрено пространство за намаляване на напрежението. Много зависи от партиите, особено от управляващите, които могат значително да допринесат, като преразгледат неотдавнашните си политически решения.

Изострянето на обстановката на етническия фронт при всички случаи обаче създава благоприятен терен за екстремистите и за онези, които се готвят да правят бизнес от войната. След териториалния референдум през 2004 година Македония преживя няколко спокойни години. Злото би трябвало да принадлежи на миналото, завършва с пожелание анализът.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.