Защо австриецът няма АЕЦ, а произвежда повече от българина? Малко светлина в тунела

Австрия и Ирландия са сред най-богатите държави и без енергийни проекти

Пултът за управление на АЕЦ „Козлодуй“. Българинът погрешно си представя, че икономическата мощ идва от такива производства. Австрия е забранила ядрената енергетика, а е 12-та в света по богатство. Снимка: Булфото

Евростат извади една интересна статистика за 2009 г. – колко е произвел всеки европеец, тоест какъв е брутният вътрешен продукт на човек от населението на всяка страна (виж тук). И по този показател държавите се подреждат според границите на стара Европа. Например онези на Балканите и в Източна Европа, които са били в Австро-Унгарската империя, са по-напред от останалите. 45 години комунизъм не са оказали такова влияние, колкото по-старата история…

Според Евростат един жител на Австрия е произвел 120% спрямо средното равнище в ЕС. А един българин – 41% – на дъното на европейските страни. Начело е Люксембург с 268%, който е изключение. След това са Ирландия, Холандия и Австрия с по 120-130% от средното за Европа по производство на човек от населението.

Така излиза, че един българин произвежда по-малко от половината от един европеец, а взима 7-8 пъти по-малка заплата. Някой ще възрази, че тази статистика е неточна, защото един майстор или продавач в ЕС взима за работата си много повече от един български, за свършена същата работа. Не. Съвсем точна е – статистиката показва произведеното, измерено в покупателна способност, а не в абсолютни стойности. Тоест – отчетено е един жител какво може да си купи със заплатата, а не колко е тя в евро.

Средният българин наивно си мисли, че причините да сме толкова зле са някакви лоши управници, поредно калпаво правителство и т. н. Причините са по-дълбоко някъде в историята и в собствената му глава.

България е най-назад и от всички бивши социалистически страни по производство на човек от населението. И Словакия, и Полша, и Унгария са по-напред. Също и Румъния, макар и с малко – румънецът е произвел 45% от средното за Европа.

България е по-назад и от някои балкански държави. Словения например е повече от два пъти по-напред – словенецът произвежда 86% от средното за ЕС. Хърватецът – 64%. Дори Турция (46%) и Черна Гора ((43%) са по-напред от България.

След нас се нареждат само Сърбия (37%), Македония – (35%), Босна и Херцеговина (30%) и Албания (27%).
Тъжна реалност – освен най-бедна в ЕС, България е по-назад и от някои балкански държави.

Разположени на картата, тези цифри дават интересен повод за разсъждение. Докъдето са се прострели границите на някогашната Австро-Унгарска империя, тези държави днес са по-близо до Европа по производителност, отколкото останалите. В нея влиза и част от Румъния.

Карта на Австро-Унгарската империя. Илюстрация: Уикипедия

От тях е изостанала само Босна и Херцеговина, което някои обясняват с доминиращата там мюсюлманска религия и по-затънтен балкански район. Всички тези държави, след падането на империята, са били под някакви комунистически режими и изолация от свободния свят. Единствен режимът на Тито в бивша Югославия отвори границите, но това не повлия особено – най-производителни там са именно онези бивши републики, които са били в границите на Австро-Унгарската империя – Словения и Хърватия.

По подобен начин се подредиха страните в бившия СССР. След 70 години комунизъм режимът се разпадна, отделиха се множество държави, като всяка се нареди там, където преди това е била исторически – Литва, Латвия и Естония станаха членове на ЕС, и културно са съответстващи на съседни скандинавски държави – въпреки социалните експерименти на Сталин да размества народи и населения.

А южните бивши съветски републики – Узбекистан, Казахстан, Таджикистан, Азербайджан и т. н. се наредиха сред мюсюлманските държави, с типични режими, и сега се заиграват с Русия малко или повече, както по времето, когато е била империя.

Въпреки древната си история, реално България е държава на около 130 години, откак се е освободила от турско владичество. За съжаление е била част от Османската империя, не от Австро-Унгарската.

Европа прониква в България и София започва да наподобява европейски град, когато Фердинанд започва да строи сгради по виенски проекти. Българи завършват архитектура във Виена и се връщат тук да работят. Някои сгради в столицата са копия на сгради във Виена, построени по еднакви проекти. И лекари, и инженери се обучават в Германия, Франция и т. н. Бирата идва масово в България след Освобождението, заедно с първите “чужди инвеститори” от Чехия и Германия. Преди това бозата е била масовото питие…

В София на 1 януари 1900 г. е пуснат ток в града от първия ВЕЦ край Панчарево, с италианска турбина и шеф италианец, който се жени за българка и остава тук. На следващата година на 1 януари тръгва и първият трамвай. Някои погрешно мислят, че електрификацията е заслуга на комунизма. Електричеството прониква по селата още през 20-те и 30-те години.

След 45 години изолация в бившия соцлагер, затворени зад Желязната завеса, оградени с телени мрежи и изходни визи, българите са свободни. И с тежко наследство – неконкурентна и дори излишна индустрия, която е произвеждала не за свободен пазар, а за разпределение в бившия соцлагер. И за търговия с “братски държави” в Близкия и Далечния Изток (за там основно снаряди и оръжия, както се оказа – на вересия, за която сега не можем да съберем дълговете).

Нито българските електрокари ставаха за нещо (ако бяха толкова търсени, все някой тарикат щеше да приватизира “Балканкар” и да ги продава по света, както торовете на “Девня”), нито българските обувки, нито българските компютри и часовници “Правец” (с чужди компоненти).

Сега всичко започва отначало. От нулата. Българите за 20 години няма как да надскочат себе си. Но имаме късмет – отново сме в Европа. Както навремето в Търново е приета конституция, която е копие на белгийската, така сега законите на България са копие на европейските. И въпреки че държавата страда не от закони, а от прилагането им, тоест неприлагането им, полека-лека се помръдва напред.

Да, като се огледа човек, изглежда, че става по-лошо. Около 1,5 млн. българи емигрираха или отидоха временно да работят по чужбина. Това са най-предприемчивите, най-инициативните, най-готовите на риск хора. Тоест – най-ценните за развитието на една държава. Не че не останаха и в България такива, но това е огромна загуба. Голяма част от тях ще се върнат и ще донесат други стандарти и навици за работа.

Ако някой се чуди защо Турция е по-напред – това е именно заради емиграцията. Милиони турци работиха в Германия и Европа, върнаха се, започнаха бизнес, донесоха нови стандарти в една мюсюлманска държава. Към 3 млн. турски емигранти в Германия и в момента оказват своето влияние на сънародниците си в Турция. А дори преговорите на Турция за членство в ЕС я променят – закони, стандарти, правила на търговия и т. н. Но това е друга тема.

Статистиката дава надежда – най-напред в ЕС по производителност на човек от населението са малки държави, колкото България. В челото са Ирландия и Австрия (като се изключат Люксембург с половин милион население и Холандия с 16 млн.). Известен е един фактор в икономиката, който е пречка за малките държави – те имат пазар от няколко милиона души, което пречи да се развиват различни индустрии и сектори в икономиката – никой не ще да инвестира за малък пазар. А големите нации над 50-60 млн. като Франция, Германия, Турция, са си самодостатъчни за развитието – пазарът е достатъчно голям за всякакви инвестиции. И въпреки това малки страни като Ирландия и Австрия излизат преди тях. Защо?

Какво толкова произвежда 8-милионна Австрия? Има една заблуда, че една страна е със силна икономика, като произвежда самолети и танкове. Но не. Именно Австрия е сред 12-те най-богати страни в света, а там фирмите с над 1000 работници са по-малко от 50 (петдесет). Да, Австрия има банки, OMV, EVN и BILLA, но основата на икономиката са малки предприятия. И те правят най-високотехнологични продукти – като се почне от дограма за прозорци и студийна апаратура за звукозапис и др., и се стигне до ски лифтове и военни машини и оръжия. И заедно с това – вино, бира и …600 планински курорта.

Няма смисъл да се изрежда. Виена е седалище на 300 международни концерна, а за музиката и операта по-добре да не приказваме (културата също е продукт, който се продава). В Австрия няма някакви гигантски индустрии и залежи от петрол и газ. Към 40% от фирмите в Австрия имат само по …един служител. И пак са една от най-богатите страни в света.

Подобно и с Ирландия. Само преди 20-ина години тя беше на опашката в ЕС. И заложи на образованието и новите технологии. Държавата финансира програми и курсове за квалификация. Образова си народа, квалифицира го и даде стимули за IT технологии и производства. Сега Ирландия е начело в ЕС, на ирландците не им пука особено от рекордния им дефицит и живеят по-добре от българите.

Изводът е прост – на България не й липсва интелектуален потенциал, но й трябва образование. Не някакви големи заводи и АЕЦ, а образование и високи технологии. Някой трябва да разработи програми за квалификация, да инвестира в образование, държавата да даде стимули.

Няма и идея за това у нас. Сегашното правителство тръгна да съкращава най-напред бюджетите за образование и наука, които са от най-малките пера. И обществото води дива дискусия да строи ли АЕЦ или не (за справка – в споменатата Австрия атомната енергетика е забранена в конституцията).

Развитието на България може да дойде единствено от образоването. Само с негова помощ ще има по-високи доходи и богатство. Никакви гигантски енергийни проекти няма да помогнат. Може би точно по този въпрос трябва да има консенсус между всички партии – не е невъзможно. Вместо те да се дърлят за руските енергийни проекти и за приятелски фирми и инвеститори.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.