Има ли кой да спаси Киргизстан?

Пол Куин-Джъдж*

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Голяма криза обхваща Централна Азия, но по-голямата част от света и повечето правителства предпочитат да не мислят за това. Киргизстан загуби контрол върху значителна част от страната. Първоначално насилието отне живота на стотици хора и по последни изчисления създаде над 400 000 бежанци от население от пет милиона. Спокойствието, което дойде в региона, е временна умора от боя. Новото преходно правителство на Киргизстан изглежда все по-неспособно да вземе каквито и да е мерки, за  да възстанови домовете, поминъка, разрушената инфраструктура и доверието. То въобще не може да наложи ред. Въпреки това световните лидери гледат другаде.

Вашингтон е обсебен от Афганистан и въпреки че американците имат важна база в Манас в Киргизстан, те не изглеждат склонни да направят много. Те може би са загърбили всяка надежда за базата, но е ясно, че не се интересуват да се ангажират с полицията и въоръжените сили в Киргизстан, които смятат изглежда в най-добрия случай за неспособни.

Русия гледа на Централна Азия като на свой заден двор, но няма интерес да почисти тази конкретна част от него. Москва не е ентусиазирана, че временното правителство, при все многото си недостатъци, говори за изграждане на многопартийна демокрация. Киргизстан няма онова богатство от природни ресурси, което прави съседите му  толкова привлекателни или „стратегически“ за външния свят. В крайна сметка високопоставени лидери в Москва, сред които вероятно Владимир Путин, не искат да създават прецедент. Тоест, те не искат да се месят във вътрешната криза в Киргизстан, освен ако международната общност не загатне в някой бъдещ момент, че те имат право да помогнат за установяване на мир в перманентно кървавия руски Северен Кавказ.

С някои редки, благородни изключения, като Червения кръст и Върховния комисариат на ООН за човешките права и Агенцията за бежанците, многобройните международни органи в света отново предизвикват разочарование. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е председателствана от почитаемия автократ Нурсултан Назарбаев от Казахстан, съсед на Киргизстан. Неговата страна не може да скрие презрението си към киргизстанския режим. Съветът за сигурност на ООН както обикновено е плах и несклонен да поеме риск.

Безполезно е обаче само да се надяваме, че кризата ще отмине. Много злини бяха извършени през изминалите няколко дни в Киргизстан и има много гневни и въоръжени хора в региона. Рано или късно гневът за пореден път ще изригне. Кризата отслаби правителството почти до точка на колабиране. Югът няма функционално правителство. Не е немислимо същото да се случи със севера. Има опасни сигнали, че се оформя политически вакуум.

Хората вероятно усещат, че вакуум във властта в страна, която само неколцина могат да открият на картата, не е кой знае какво. Но грешат. Дори и да не искат да знаят за последните няколко дни на садистично и потресаващо насилие, те може би трябва да се замислят за момент за две неща, които могат да изпълнят вакуума.

Киргизстан е важен пункт на пътя на наркотиците от Афганистан. По-голямата част от афганистанския опиат преминава по въздух или суша през южен Киргизстан. Вероятно е всъщност наркотърговците  да са били активни по време на насилието. Голяма част от наркотиците отиват направо за Русия, която вече има голям проблем както с наркотиците, така и с предавания по венозен път ХИВ/СПИН, и за Китай, който се сблъсква със същия проблем.

Южен Киргизстан е също транзитен път за друга стока, от която Западът се страхува: ислямистки бойци. Те се движат към и от Афганистан по пътя си към Узбекистан, но също и по пътя си към Западна Европа. Узбекистан е удобна спирка в дългия им поход. Страна без правителство ще е дори още по-благоприятна среда.

Ако искаме това да не се случва, ако искаме да предотвратим задълбочаваща се хуманитарна криза и да избегнем години на политическа нестабилност и несигурност, международната общност трябва да спре да седи със скръстени ръце. Ситуацията е ужасно трудна и става все по-трудна за овладяване с всеки изминал ден. Но с малко политическа воля определени неща могат бързо да бъдат направени. В Южен Киргизстан две добре въоръжени общности – на киргизите и узбеките, живеят в тясна близост, разгневени и уплашени. Преди всичко те трябва да бъдат разделени веднага, като най-добрият начин е това да бъде направено от международни въоръжени сили, ако някой има смелост да предостави войски.

Ако това не стане, може да бъде изградена политическа буферна зона от международни посредници, които да държат общностите на безопасно разстояние една от друга. Имаме нужда от медицински екипи, в най-добрия случай руски, които говорят общия за региона език и които могат да лекуват узбеките, отказващи да бъдат прегледани от киргизски лекари. Трябва ни безопасна среда, в която разумни хора от двете страни да  започнат дългия процес на търсене на средно положение. И трябва да направим това веднага, преди средното положение да престане да съществува.

По БТА

*Авторът е директор на Проекта за Централна Азия на Международната кризисна група.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.