www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 19 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Туризъм за авантюристи или Кабул all inclusive

24 Юни 2010

 

Афганистанският печат в паспорта е желан трофей за тези, които вече са видели всичко. Желаещи за екскурзии не липсват, затова не може да се надявате на оферта в последната минута. Беше преди две години в центъра на Кабул. Висока стена, камери и пазач с АК 47 отделяха превърнатата в крепост къща от кабулската улица. Беше посред нощ и ако нямаше генератор, щеше да се наложи да говорим на тъмно, седнали на килим във вътрешния двор. “Матю Лиминг от Лондон, занимавам се с туризъм”, представи се по английски флегматично високият брюнет, докаран от летището с тойота. “Поляци, а? Познавам Радек Шикорски от Оксфорд. Той ме зарази с Афганистан. Редовно идвам тук.”

Лиминг твърдеше, че в края на лятото на 2001 г. се срещнал в един от кабулските хостели с двама пратеници на Ал Каида, които се представяли за журналисти. Същите, които няколко дни по-късно взривили скрита в тв камерата им бомба, ликвидирала Ахмед Шах Масуд, легендарния водач на Северния съюз. Това е само едно от стотиците приключения, които е преживял по време на пътешествията си. “Афганистан е красива страна, освен това дивото е по своему привлекателно. Когато талибаните изчезнаха, ми дойде наум да докарам тук туристи.”

Така през 2004 г. възникнала туристическата агенция “Омрани, Лиминг и Тидман”. В програмата на екскурзиите им има шопинг на кабулската Чикън стрийт, пътуване до останките на взривените статуи на Буда в долината Бамян, посещение в мавзолея на Масуд и долината Панджшир и разходка из улиците на древния Херат, чиито минарета преди 200 години очаровали Байрон. Бързо развиващият се Кабул нощем вече не тъне в мрак, Лиминг днес търгува с гориво, а туристическият бизнес е поет от афганистанския му съдружник. Във все по-несигурната страна туристите са по-малко, но не са съвсем изчезнали.

Туристът с раница

През 60-те и 70-те години миришещият на хашиш Афганистан се падал по маршрута на пътуванията на хипитата от Европа за Индия. След това дошла войната, хипитата си отишли, но магията останала. На картата на света има и други такива места - опасни, но привлекателни за туризъм. Туристи ще видите в Северна Корея, Саудитска Арабия, Йемен, Алжир, Демократична република Конго. Често ги свързва един атрибут - пътеводителят на издателство “Лоунли планет” (Lonely Planet - Самотната планета).

Основателят му Тони Уилър си е избрал за мото в живота думите на Бенджамен Франклин: “Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.” “Лоунли планет” създаде нов тип туризъм с раница на гърба. Този турист избягва курортите, пътува с местни видове транспорт или на автостоп, храни се там, където и местните, спи в евтини хостели или под открито небе. Пътешествията му са не толкова туризъм, колкото образование чрез пътуване. Сред младите и не задължително заможни западняци е популярен т.нар. gap-paking (от английското gap - прекъсване), или ежегодно околосветско пътуване след завършване на следването и преди започване на професионална кариера.

Обществен reset

Друга група любители на екстремния туризъм са 40-50-годишни хора, които вече са улегнали в професията си и пазят спомените  от пътуванията си на млади години. Най-често използват услугите на опитни екскурзоводи като Томаш Камински, завършил ориенталистика, заклет преводач и автор на книга за Афганистан. За първи път идва в Афганистан през 70-те години като стипендиант. Сега два пъти годишно събира малка група смелчаци и заминава за Централна Азия. Клиентите му са предимно лекари, юристи, хора на изкуството, често чужденци. Двуседмичното пътуване струва поне 4000 евро. Защо го правят?

Камински казва, че става дума за покоряване на някакви граници и за психологически reset (пречистване). “Може да отидете в рая на Малдивите, но след седмица ви идва да виете”. Последно е бил в Азия през март с група от десет клиенти. Посетили са столицата и голяма част от Северен Афганистан. Спали при планинците хазарейци; яли афганистански пилаф, най-опасните райони ги заобикаляли със самолет на афганистанската авиокомпания Ариана; с нает японски автобус с износени гуми минали през тунела в прохода Саланг, разположен по-високо от повечето алпийски върхове. Според Камински нито веднъж не се почувствали наистина в опасност, макар че когато разглеждали столицата, на няколко преки от тях се взривил атентатор.

Ваканционни патенти

В афганистанската война вече са загинали над 1700 войници от НАТО и хиляди техни съюзници от афганистанската армия. Много са и цивилните жертви. Умират журналисти, политици и хуманитарни работници, но сред жертвите няма туристи. Главната причина е факторът случайност - те не са толкова многобройна група, а тези, които се решат на такова пътуване, най-често имат голям опит.

“Най-важното е доброто разузнаване”, казва Марек Шливка, собственик на познанското туристическо бюро “Логос травъл”, което използва нишите в туризма. “Преди всяко пътуване следим новините по вестниците, разказите на други пътували, свързваме се с хора, които са на място. Полските мисионери, а такива има много в Африка, знаят на практика всичко, каквото ни интересува, а нашите пътувания в сравнение с техните преживявания, са невинни излети.

Когато си на път, помагат проверените “патенти”. Парите се делят на по-малки суми и се крият в тайни джобове. Добре е да имате портфейл с банкноти от по сто злоти (около 25 евро - б.пр.), та в случай на грабеж да го дадете на престъпниците. Добре е да си сканирате документите и да ги изпратите на своя имейл. Оттам няма да изчезнат, а може да свършат работа, ако крадците не се хванат на номера с полските банкноти и ви се наложи да си вадите временен паспорт.

“Аз използвам патента на бегача”, хвали се Шливка. “Маратонец съм. Обличам се като бегач и така посещавам най-опасните места. На никой не му е хрумвало да ме ограби. Така съм бил в бедняшките квартали на Каракас и в пристанищния квартал Джорджтаун в Гаяна, който е толкова опасен, че дори моряците от корабите, които спират там, не излизат по тъмно от каютите си.”

Дори в най-опасните страни има оазиси на спокойствието. Така било в Конго, където Шливка не можел да повярва на очите си, като видял луксозен хотел и туристически агенции, които отлично организирали екскурзии за търсене на планински горили. В тази страна, където през последните десетина години са загинали над един милион хора, раздавали маски, та туристите да не заразят животните с грип от Европа.

Пътуване с тръпка

Министерството на външните работи в издавания всяка година наръчник със съвети “Полякът в чужбина” последователно съветва да не се предприемат пътувания до райони на въоръжени конфликти и катастрофи, макар че колкото и да е парадоксално, полските консулски служби най-често им се налага да помагат на съотечественици, които имат прозаични проблеми там, където ходят най-много туристи, например в Турция или Египет. Има и места, където полският турист не може да очаква кой знае какво. Станислав Смолен, посланик на Полша в Бангладеш, казва в телефонен разговор: “Без помощта на местната армия или на американските сили на практика не сме в състояние да помогнем на нашите граждани, ако има опасност за живота им.”

Становището на МВнР е само препоръчително. На полските граждани официално няма как да им се забрани да пътуват до кое да е място по света. Пречка може да е получаването на виза от страната, за която сте тръгнали. Екскурзиите до Ирак, имайки предвид политиката на тамошните власти, все още са много трудни, но не и невъзможни. В северната част на страната, в относително спокойния автономен район Кюрдистан вече се появиха първите туристи.

“Знам едно. Всички плашат с Иран, а аз никога не съм бил в по-гостоприемна страна”, казва Малгожата Банецка, учителка от Бенджин, която преди 20 години напуска класната стая, за да изучава света при самотните си пътешествия с раница на гръб. Признава обаче, че и тя е имала трудни мигове. Преди седем години, пътувайки за Индия, вместо да мине през спокойния тогава Северен Пакистан, решила да пътува през южната част. За седем дни я нападнали два пъти. В Газни просто имала късмет, а в Джалалабад я спасил един нож, от който се уплашили явно не особено решителните й нападатели. Не се отказала обаче от рискованите пътешествия, макар че си дава сметка, че любителите на басейните и на питиета от all inclusive, като слушат разказите й, я смятат за луда.

По БТА





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) тъп, та тъп
    Великолепно.Предлагам идея/безплатно/,да идват в България без пари и да си изкарват хляба с труд.Егати приключението.
  2. 2) Стоянова
    То верно,че някои маршрути в РБ стават за подобен вид туризъм.Като се замисли човек,светът стана май доста скучно място,вследствие на глобализацията.Ако можех,бих ходила точно по такива места.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com