В десетката: Какво всъщност става в центъра на столицата?

Останки от някогашния амфитеатър на Сердика, край бул. „Дондуков“. Той е третият в Европа след Колизеума в Рим, но общината под ръководството на кмета Софиянски не направи нищо да го разкрие. Върху част от него е построен хотел „Арена ди Сердика“ (за който се говори, че е на самия Софиянски). Снимки: e-vestnik

Уважаеми господин Рашидов,
Уважаема госпожо Фандъкова,
Уважаеми арх. Диков,

В центъра на София се извършват мащабни строителни работи, засягащи развитието на града за десетилетия напред.Информацията за тях е оскъдна и противоречива. Ту се говори за подземен гараж пред ЦУМ, ту се говори, че няма да го има. Ту се говори за цялостно разкритие на старините в обсега на строящата се метростанция и експонирането им на място, ту става дума за изнасянето им – и обществото си спомня печални примери. Ту се говори за цялостно подземно пешеходно пространство на нивото на старините, обхващащо Ларгото и бул. „Мария Луиза” пред ЦУМ, ту се говори за това, че непреодолими частни интереси не позволяват то да се реализира.Министерството на културата лансира голям проект за създаване (и строителство) на Национален музей на визуалните изкуства. Обявен е архитектурен конкурс. Обществеността не е наясно със заданието (музеоложко и архитектурно), което е в основата на конкурса.

Годината, в която живеем, е 2010. И обществеността е в правото си не само да слухти за откъслечни елементи от информация. Обществеността е в правото си да знае.Призоваваме ви да дадете пресконференция, на която подробно да осведомите медиите какво се случва в работата по двата обекта.Всякакви отделни появи в различни медии и разяснения на парче по такива основни за страната ни теми са всъщност вредни, защото осветяват отделни елементи в различни фази на развитие на проектите – и нито журналистите, нито обществото успяват да ги свържат в едно цяло.Свикайте пресконференция, запознайте медии и общественост с действителната ситуация и намеренията си. Да повторим – годината е 2010.

Култура

Йорданка Кандулкова, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство:

– Какво става в центъра на София? При толкова слухове, никой не знае нищо с положителност.

– Това е най-големият проблем, че никой не знае какво става. А и с годините се е насложила една подозрителност у хората, че щом не се знае, се върши нещо непременно лошо и някакви зулуми ще станат. Наблюдавам и нещо хубаво, обаче – една реална проява на гражданско общество: хората не мълчат и започнаха да питат, започнаха да търсят правото си да знаят. Какво се случва? Случва се едно дългоочаквано археологическо проучване, което би трябвало да се случи преди 50 или със сигурност – преди 30 години, когато са се взимали решенията за метрото. И един такъв инфраструктурен проект да се съобрази с познати, а не с очаквани и подозирани факти. Това не е станало и шансът за подобно археологическо проучване сега е покрай строежа на метрото. Т.е., отново културата се закачи отзад на една каруца, която с много бързи темпове върви напред. Нямаме право да я спрем, защото е свързана с бита на хората.

Метро обаче има навсякъде, но Сердика и Средец ги няма навсякъде. Когато попаднах във водовъртежа на тези проблеми, от преките си срещи – в МК, в СОС, с главния архитект – моите човешки впечатления са, че на хората, които са ангажирани с процеса, не им е все едно как ще се случат нещата, на каква цена ще изградим метрото.- И може да се води градивен диалог с тях? – Точно така. Например, западно от ЦУМ се предвиждаха в проектите подземни парконива, под археологията и над метротунела. Там трябваше да се прецени кое е по-важно – да осигурим паркоместа, ако това води до жертва на археологията, или да съхраним археологията и да се съгласим с липсата на паркоместа? Във всички случаи, опазването на наследството е възможно с намирането на разумен компромис. И мисля, че в тази посока бяха направени крачки.

Предварителният проект, по който така или иначе институтът беше казал своето “да”, предвиждаше в частта на бившия паркинг пред ЦУМ да се разкрие и експонира археологията in situ. В частта под “Мария Луиза”, където минава метротунелът, между “Мария Луиза” и тунела да се разположи археологическо ниво за експониране, а под него четири нива подземни паркинги. Това водеше до демонтиране на археологията, изкопни работи на открито, организиране на паркингите, връщане на археологията и свързването й в общо експозиционно пространство с тази, която остава на място.

Хората, преживели вече неуспеха с демонтираната археология по западното направление, която все още не е върната на място, съвсем разбираемо бяха против. Институциите, мъчително или не, се вслушаха. Този проект бе преработен и то много сериозно. В новия се отказват от подземните паркинги, метротунелът се копае с “къртицата” на миньорски принцип, археологията остава на място в “сандвич”.

Виж целия текст във в. Култура 

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.