"Полузабранена" писателка от Куба напомни соца на българите
30 Юни 2010
За българите над 40-годишна възраст една книга на кубинска писателка, излязла неотдавна на български, връща спомените им за живота при социализма. Дефицитът, забраните, изходните визи, мизерното заплащане, лъскавите образи от свободния свят на Запад… Писателката е Уенди Гера (виж по-долу интервю с нея), а книгата - „Всички си тръгват” – роман, който е преведен на около 10 езика, издаден в цяла Европа и Латинска Америка, но още не е издаден в Куба. Авторката му пътува зад граница със специални разрешения като лице на кубинската литература, която всъщност не се печата в собствената й страна.
Романът „Всички си тръгват”, който има куп награди за испаноезична литература и др., всъщност представлява дневникът на едно момиче. Гера започва да води свой дневник на 8 години, поощрена от своята майка, известна кубинска поетеса - Албис Торес. На базата на детския дневник по-късно тя пише роман, запазвайки формата на дневник, с изключително поетичен език и потресаващо съдържание. В романа си Уенди Гера говори открито за Куба на Фидел Кастро - отвътре. Книгата рисува затворения свят на една държава на забраните през очите на едно момиче и ужасно болезнено припомня и на българите как беше при соца.
Уенди Гера твърди, че няма намерение да напуска страната си, независимо че вече е известна и пътува по света. Режимът в Куба се отнася търпеливо към нея и дори към някой нейни по-остри изказвания за цензура и др. несъгласия с официалната власт. Тя се изказа безцеремонно по същия начин и при гостуването си в България неотдавна за издаването на книгата й на български от ИК „Жанет 45”.
Гера продължава да пише всеки ден дневника си, запечатва не толкова мислите си, колкото случки и активни събития. „Така намирам уединение в една много колективна страна”, обяснява тя.
Уенди Гера: Има отказ да ме издават в Куба и толкова
Петър Величков
Уенди Гера (Wendy Guerra) е на 39 г., с романа си „Всички си тръгват” печели наградата Bruguera за най-добър испаноезичен роман през 2006 г. и мн. други литературни награди. Романът още не е издаден в Куба, но е преведен на английски и много европейски езици. През 2007 г. Уенди Гера е включена от Convocatoria Bogotá 39 (Колумбия) - сред 39-те най-важни писатели от новото поколение латиноамерикански разказвачи.
Гера бе първият кубински писател от четвърт век насам, пристигнал в България. Тя гостува у нас неотдавна по покана на ИК „Жанет 45”, за да представи БГ превода на романа си „Всички си тръгват”, осъществен от Еми Барух.
Гера е родена в Хавана през 1970 г. На 17 години спечелва наградата за поезия на Хаванския университет (1987). Признава, че най-важната роля за превръщането й в писател са изиграли кубинците, които крачат редом с нея, техните ритми, самият живот… френската, английската и североамериканската литература, но и Габриел Гарсия Маркес, с когото лично се познава.
- Госпожо Гера, гостували ли сте преди в България? Какви са очакванията ви?
- Не съм идвала, това е моето първо посещение тук и съм любопитна да разбера една култура, която ми е била препоръчвана още от дете. Нямам очаквания, защото никога не митологизирам градовете, просто се оставям да ме водят и съм вярна на себе си там, където се намирам.
- В последните 21 години някогашният интензивен културен диалог между българи и кубинци позаглъхна. Чели ли сте книги от български автори и кои?
- Чела съм само детски български писатели, такива каквито в нашето детство се появяваха в книжарниците и във филмите и които ни съпътстваха, когато Куба не позволяваше навлизането на творци извън възприетия социалистически канон по отношение на формата и съдържанието. Била съм на различни литературни фестивали в Европа, но за съжаление не съм имала възможност да се запозная с български автори. Сега е най-добрият момент за това.
- Романът ви „Всички си тръгват” е преведен на доста европейски езици. Но защо още не е излязъл в Куба?
- Авторът рядко узнава причините за мълчанията. Отнасям се с подозрение към този, който би могъл да знае това. Има отказ и толкова.
- Доколко героите ви живеят самостоятелно? Какво автентично, преживяно или чуто от вас самата влагате в съдбите им?
- Избирам централната сюжетна линия и после работя около изграждането на героите и техните детайли с отделни истории, откраднати от близки до мен хора. Всичко обаче тръгва от личния дневник и е много трудно човек да се отдалечи от него.
- Вие сте сред авторите, свързани с Педро Хуан Гутиерес, превеждан с успех у нас (б. р. – кубински писател, художник и скулптор. Романът му „Мръсна хаванска трилогия“ (1998) е световен бестселър, преведен е на петнайсет езика). Познавате ли се лично? Разкажете някоя случка, свързана с него…
- Педро Хуан е много ерудиран и мил човек. Излизаме да хапнем заедно, когато сме в Куба. Неговият възглед за действителността, начинът, по който я усеща, е много силен и истински. Много ми харесва как разказва за живота в моя някогашен квартал Сенто Хавана. Педро е любител на грозното, на красивото, на мръсното, на луксозното в нещата, които ни заобикалят.
Присъствието на Педро в моя град е част от обаянието, с което устоявам на кубинската действителност. Нарича ме „Принцесо” и има прекрасно чувство за хумор, може да промени всичко с тона, по който засяга събитията. Той е лъчезарен. Уважаваме се и се обичаме. Голяма личност е.
- Славата ви застига с „Всички си тръгват”… По-трудно ли ви беше с писането на следващите книги?
- За мен да продължа да пиша е всекидневна работа, всяка сутрин си водя бележки в дневника. Не е важно от тях да излезе роман, важното е да записвам. Между думите в личния ми дневник има хиляди истории, които могат да се родят.
- Какво от тези записки се появи досега?
- Вторият ми ромaн разказва за липсата на власт на жената и за паметта в Куба. Третият, който публикува моето френско издателство, разказва за Анаис Нин в перода 1922-1923 г. (б. р. – американска писателка от френски произход, известна с еротичните си романи и разкази).
- У нас преведоха скандалния й роман „Делтата на Венера”…
- Книгата ми за Нин напомня апокрифен дневник, много старателно обмислен, въз основа на проучвания, които водих в продължение на 11 дълги години за кубинския живот и пристигането на Анаис, за да се омъжи в Хавана. Имам много сюжети за романи, запазени в личните ми бележки, които чакат да разкрият себе си чрез моя странен начин на писане - в истински или в измислени дневници.
 |
|
Щастлива е, че е родена в Куба. Ако беше се родила в Мексико щеше да е щастлива да прекоси границата с Америка и да се ожени за някой мексиканец мияч на чинии.
Да, бе. И в Мексико има писателки, поетеси, а не само жени, които се женят за миячи на чинии. И художнички - Мексико е цяла цивилизация, цял многомилионен смят, който не познаваме.
В България и днес съществуват писатели, за които нарочно се мълчи,както е и при кубинската писателка.Моят въпрос към Петър Величков е дали той знае причините? Убеден съм,че той знае отговора,тъй като е един от тези,които осъществяват в момента този процес у нас.И още един въпрос. Каква е ролята в това отношение и на вестник 24 часа,където той е шеф на рубрика за книги? Благодаря предварително за отговора,г-н Величков.
ДО АНОНИМНИЯ Ния не сме ли по щастливи, че сме се родили в България за да ходим да мием чинии в Гръцко и да ни оправят мазни гнусни византиици. Писателката е написала за живота си в Куба.Прекрасно - имала е смелост. Кой български писател живеещ в България е написал нещо за соц. действителност? Белене и Скравена познават доста инакомислещи хора.
ОООО, ВУЧКОВ, ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ПАТЕРИЦА. ХУБАВА СТАТИЯ СИ НАПИСЪЛ
Препоръчвам на изкушените от българската литература да прочетата последната статия в един много интересен блог - Блогуващият с пилци,мисля,че така трябва да се пише,когато става дума за литература.Там има и други хубави текстове,жалко е,че такива спосолни хора като този младеж ние ги принуждаваме да бягат от страната ни. така че голяма разлика между Куба и българия аз не виждам. Не виждам и в отношението на тази сдама, тя си казва,не ме искат,ама на мен не ми пука,аз съм си кубинка.
"Дефицитът, забраните, изходните визи, мизерното заплащане, лъскавите образи от свободния свят на Запад…" Интересно сега какво ли е заплащането? Майка ми на онези години вземаше 160 лева учителска пенсия, а сега - 130, при петорно по-високи цени... тогава ходи на няколко екскурзии из соц. лагера, сега може и на Запад, но не и със 130 лева :) Тогава нямахме политическа свобода, а сега - икономическа:) Чудя се кое ли е по-малкото зло?!
Ужасно е да си в третия свят - като например в Латинска Америка или Африка - липса на здравеопазване, мизерия, престъпност, беззаконие ... но пък ...привидна демокрация:) Преди 1989 г кой се замисляше за здравеопазването в България? Беше безплатно и на добро ниво за нашия ръст. А ако в Куба имаше и има дефиците и ограничения, главен виновник за това е САЩ с нейната морска и въздушна blockада спрямо Куба!!! В разрез с постановките на ООН, но нима за САЩ има някакви скрупули, морални стойности или нещо различно от лакомия за печалби?
Напълно съм съгласен с Берлина, а на #2 ще кажа че, най-успешни емигранти в Америка от латинските страни са тези от Куба, поради несравнимото високо образование което са получили благодарение на "ограниченията и мизерията" в Куба която преди Фидел Кастро е била публичен дом за американските туристи и свърталище на мафиоти.
Както съм казвал и преди ще го кажа и сега. Соц. системата не е идеална но е 100 пъти по добра от СЕГАШНАТА. При соца СИГУРНА РАБОТА,СИГУРНА ЗАПЛАТА, СИГУРНА ПОЧИВКА С КАРТА,ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ,НИЩОЖНА ПРЕСТЪПНОСТ, НИЩАЖНА НАРКОМАНИЯ И ПРУСТИТУЦИЯ,СИГУРНОСТ И СПОКОЙСТВИЕ,СИГУРНОСТ НА ЛИХВАТА ПРИ ЗАКОПУВАНЕ НА ЖИЛИЩЕ ХУБАВИ ПЪТИЩА \за времето си\ ЕВТИНА ЕЛ ЕНЕРГИЯ ЕВТИНИ ГОРИВА, и още много други за които сегашното поколение може само да мечтае.Демокрацията е по хубаво нещо.Можеш да миеш ГРЪЦКИ задник или Испански, можеш да си боклукчия в Германия или където си поискаш.
Е, то сега има ли система?
Ти какъв миеш?
ЧИЧО МАНЧО, това "хубавото" дето беше евтино и дори безплатно го плащаме сега и то с лихвите.А на който му е домячняло за соца да ходи в Куба. Писателката от Куба не случайно издава в други страни.
Та чичка тия за "прекрасния" комунистически времена ги разправяй на наборите от 80г. нагоре понял майкоподавнико на съветите ...
BG това което плащате сега е простотията, която ви караше да скачате като маймуни по площадите, по време на предателството на Горбачов. Ако можеш да четеш позаинтересувай се да разбереш какъв е бил външният дълг на България през 70-те години по средата на комунистическата власт и какъв е бил приходът на глава от населението и го сравни с това на Гърция и Турция от същото време. А за соца му е домъчняло на целия народ. Само предатели мошеници и крадци са против соца. Това са хора без съвест и морал, които се радват на страданията на народа.