Шпионите от съседния двор – май Студената война не е спирала

Снимка от профила на арестуваната Ан Чапман в руската социална мрежа „Однокласники“

„Не можем да повярваме, че са били шпиони. Та те търсеха училище за дъщерите си и отглеждаха хортензии“, казват съседите от спокойно американско градче на двама от арестуваните в неделя по обвинение в шпионаж. „Фактът, че са замесени толкова много нелегални, беше шок за мен“, твърди Олег Калугин, бившият генерал от КГБ , който емигрира в САЩ. „Това е връщане към старите дни, но дори и през най-тежките години на Студената война, мисля, че не е имало повече от 10 нелегални в САЩ, вероятно по-малко.“

Според ФБР агентите са работили за Службата за външно разузнаване на Русия. Операцията, наречена „Нелегалните“, стартира преди края на Студената война. Руснаците под прикритие са попаднали в полезрението на американските разузнавателни служби преди доста време – още когато президент на САЩ е Бил Клинтън. Заключителната фаза на операцията срещу шпионите се провежда в неделя, 27 юни, и съвпада с посещението на руския президент Дмитрий Медведев в САЩ. Представители на тайните служби обясняват, че в противен случай заподозрените можело да имат време да избягат.

Арестите са извършени едновременно в щатите Ню Йорк, Ню Джърси, Вирджиния и Масачузетс. Обиските в домовете на агентите продължават през цялата нощ срещу понеделник. На 28 юни срещу арестуваните единадесет са повдигнати обвинения – на един от тях задочно. Единадесетият е арестуван на 29 юни и той е единственият, освободен под гаранция.

Дългият процес тепърва предстои, а засега американските медии съобщават информацията, която може да се открие в публикуваните фрагменти от първото съдебно заседание,в разказите на съседи и познати на разобличените шпиони.

Някои агенти са живели като семейни двойки в различни градове на Източния бряг на САЩ, а други просто са работили в тясно сътрудничество с партньорите си. Всички са имали жилища, коли, банкови сметки, документи, кредитна история, работа, а някои дори деца. И, разбира се, всеки е имал дългосрочна задача да събира информация по теми, представляващи интерес за руските тайни служби. Списъкът на тези теми, според американската страна съдържа различията и преразпределението на влияние в ЦРУ, слухове от Конгреса и Белия дом, външнополитическите планове на САЩ (в частност за Иран и Афганистан), както и разработките на американски учени в областта на ядрените оръжия.

Хийтфилд и Фоли, Масачузетс

Доналд Хауърд Хийтфилд и Трейси Лий Ан Фоли живеят в Масачузетс, в град Кеймбридж, кръстен на британския университет и дом на много студенти и преподаватели от един от най-престижните университети САЩ – Харвардския. Съседите описват Хийтфилд и Фоли като нормална семейна двойка на около 40. Те имат двама синове тийнейджъри, които понякога вдигат шумни купони, но като цяло са възпитани момчета и през зимата помагат на съседите да почистят снега от тротоарите.

Според вестник „Бостън Хералд“, Доналд Хийтфилд е шеф на компанията Future Map Strategic Advisory Services, с дейност определяна като“ стратегическо планиране и консултиране на бизнеса и правителства“. Компанията, според нейния уебсайт, има офиси в Париж и Сингапур. През 2000 г. човек на име Доналд Хийтфилд е получил магистърска степен в Харвардския институт по държавно управление „Джон Кенеди“, но ръководството на института не потвърждава, че става дума за същия Хийтфилд.

Доналд Хийтфилд и Трейси Фоли според легендата им са родени в Канада, живеят в САЩ от 1999 г. насам и са натурализирани американски граждани. Въпреки това, ФБР подозира, че фалшивият Хийтфилд е използвал паспорт, издаден на името на починал канадски гражданин. Непряко потвърждение на тази версия е откритото в дома на двойката свидетелство за раждане на Доналд, в което се посочва, че името на майка му е Шърли. През 2005 г. един канадски вестник публикува съобщение за смъртта на пълен адаш на мъжа, а майката на починалия също се казва Шърли. А уликите срещу Трейси Фоли са още по-любопитни: в архивите на семейството са намерени негативи на снимки на младата Трейси. Снимките са правени на съветска лента „Тасма“.

За шпионската дейност на двойката се съобщава сравнително малко. Доналд Хийтфилд, според следователите на ФБР през 2005 г. е установил контакт с бивш член на службите за сигурност на Съединените щати и получил от него информация относно проекта за атомна бомба, предназначена за унищожаване на подземни и укрепени съоръжения. Хийтфилд успял да предаде тази информация на Москва, но ако се съди от факта, че на агента не са повдигнати обвиненията в шпионаж, тези данни не са класифицирани.

Трейси Фоли, според ФБР, е притежавала фалшив британски паспорт, предназначен за пътувания под чуждо име. В кодирано съобщение, което жената получила от Москва, се казвало да упражнява фалшивия подпис, за да не бъде уличена. Също така двойката владеела много добре стеганографията – методите за скрито предаване на информация, в която дори самият факт на комуникация не се разбира от непосветените. Те кодирали съобщения в изображения, които качвали в Интернет.

Ричард и Синтия Мърфи, Ню Джърси; Майкъл Зотоли, Патриша Милс, Вашингтон

Друга двойка – Ричард и Синтия Мърфи живее в град Монтклеър, Ню Джърси. Те имат две дъщери, ученички, чиято съдба силно безпокои съседите на Мърфи. Шпионите, както и техните колеги от Масачузетс, водят нормален живот – внимателно избират училище за дъщерите си и отглеждат хортензии. Както и в случая на Хийтфилд и Фоли, съседите не могат да повярват, че рамо до рамо с тях са живели истински агенти на разузнаване.

На Синтия Мърфи е възложено да установи отношения с финансист от Ню Йорк, познанството с когото нейните шефове смятали за обещаващо. Човекът, чието име е известно на ФБР, но не се огласява, е бил личен приятел на също неназован член на кабинета на президента на САЩ. Мърфи била инструктирана да използва тези връзки, за да получи достъп до различни приеми, да се запознае с влиятелни и осведомени хора и да научава слухове от Белия дом. Но когато Мърфи изразява желание да постъпи на работа в администрацията на американското правителство, нейните руски ръководители категорично й препоръчват да не го прави поради високия риск от разобличаване.

Една от задачите, получени от съпрузите Мърфи през 2009 г., е да разберат какви са очакванията на администрацията на Барак Обама за срещата на върха на Групата на осемте (Г8) в Италия (състояла се в Абруцо през юни миналата година), както и какво възнамерява да поиска американският президент по време на посещението през юли в Москва, за какви предложения трябва да се готви руската страна.

Разказът за пътуванията на Ричард Мърфи може да се нарече най-романтичната част от тази цялата „шпионска история“. В съдебни документи е описана срещата му в Ню Джърси с друг агент – Майкъл Зотоли (той живее в Сиатъл и е женен за друга заговорничка – Патриша Милс, представяща се за канадска гражданка). Мърфи и Зотоли трябвало да се познаят чрез способ, стар колкото самата работа на разузнавача. Парола е фразата: „Не сме ли се срещали с вас в Банкок през април миналата година?“ Правилният отговор са думите: „Не мога да кажа за април, но бях в Тайланд през май.“

Специално споменаване заслужава пътуването на Ричард Мърфи до Москва, описано от тайните служби. С документи на името на Мърфи той отлита за Италия и в Рим се среща със сътрудник на руското разузнаване. Знакът за разпознаване е списание „Тайм“. За парола е избрана фразата: „Извинете, не се ли срещнахме в Малта през 1999 г.?“Отговорът трябва да бъде: „Да, бях в Ла Валета, но през 2000 година.“ Агентът предава на Мърфи фалшив ирландски паспорт, с който той отива от Италия в Русия. Твърденията за фалшивия ирландски паспорт на Ричард Мърфи и британския паспорт на Трейси Фоли вече се проверяват от службите за сигурност на съответните държави.

Описан е също опитът на Синтия и Ричард Мърфи да придобият имот. Когато искат да си купят къща на свое име, техните ръководители в Москва отговарят, че този ход няма да е много разумен. Мърфи възразяват, че в съвременното американско общество хората, притежаващи собствен дом, вдъхват на другите по-голямо доверие.

Вики Пелес и Хуан Ласаро, Ню Йорк

Вики Пелес, според публикуваните съдебни документи, е единствената, която действа под собственото си име. Страната на произход на всички други агенти не се посочва, но се подразбира, че повечето от тях са руснаци – както сниманата на лента „Тасма“ Трейси Фоли, така и Майкъл Зотоли и Патриша Милс, в чийто говор съседите различават явен руски акцент. Пелес е родена в Перу. Не е известно как става агент на СВР. В продължение на няколко години тя работи в Ню Йорк във вестника на испански език El Diario / La Prensa, където води рубрика, в която активно критикува правителството на САЩ.

В ролята на помощник Пелес е Хуан Ласаро. Представен е запис на разговор на Пелес с Ласаро, в който той се оплаква, че началството смята за безполезни докладите му поради липсата на позоваване на източник на информация. Вики Пелес съветва агента да посочи като източник който и да е местен политик, а Ласаро обещава да следва този съвет.

През 2000 г. Пелес пътува до Латинска Америка. Тя отнася съобщение, написано с невидимо мастило, а се прибира с голяма сума – прекарва в багажа си в САЩ 80 000 долара в брой. Обменът е записан на видео от ФБР. Изглежда обвиненията за пране на пари, повдигнати на повечето участници в предполагаемия заговор,са свързани с финансирането на дейността им.

Ан Чапман и Михаил Семенко

Агентите, представени с имената Ан Чапман и Михаил Семенко, действат поотделно и в различни райони, но изпълняват много сходни функции. Според ФБР Ан Чапман всяка сряда идвала на определено място в Манхатън – книжарница или кафене – включвала лаптопа си и изчаквала до сградата да приближи кола с друг руски агент. Агентите създавали защитена връзка между лаптопите и обменяли информация. Тази операция е извършена през 2010 г. най-малко десет пъти. Михаил Семенко прави същото във Вашингтон, понякога мястото на срещите му с партньорите е само на няколко пресечки от Белия дом.

Семенко не крие, че е от Русия. Според съседи той имал руска приятелка – брюнетка, с която говорел само родния си език, въпреки че владеел перфектно английски, испански и китайски. За необикновените езикови способности на журналиста Семенко разказал човек на име Слава Широков – съсобственик на туристическа агенция Travel All Russia, където той работел.

Разобличаването на Чапман и Семенко става по един и същ сценарий. С всеки от агентите се свързва сътрудник на ФБР, който се представя за човек от руската Служба за външно разузнаване, и предлага сътрудничеството да се издигне на ново ниво – от „компютърни“ срещи да се премине на лични контакти. И двамата агенти дават съгласие и на всеки е поставена задача.

На Ан Чапман дават фалшив паспорт и я инструктират да го остави на определено място. Тя обаче не повярва на „колегата“ и отнася документа в полицията. Сега това дава на адвоката й възможност да настоява за невинността й – той се опитва да убеди съда, че в обмяната на информация всяка сряда не е имало нищо противозаконно. Адвокатът й също съобщава, че Чапман е пристигнала скоро от Русия, че е на 28 години и е разведена.

Михаил Семенко се съгласява да изпълни задачата и получава вестник, в който е увит плик с пет хиляди долара. Той трябва да го скрие в парка, където е арестуван от ФБР. Това става в неделя, 27 юни, и дава тласък на решителната фаза от цялата широкомащабна операции.

Кристофър Метсос

Най-загадъчната фигура в тази история е Кристофър Метсос, също разузнавач, който отначало успява да избяга. Според различни версии, той или ръководи дейността на „Нелегалните“, или отговаря за финансирането им, или и двете едновременно. Известно е, че през 2004 г. на станцията на метрото „Форест Хилс“ в Ню Йорк, Куинс, той разменя с друг агент еднакви оранжеви пакети. Метсос заравя в северната част на щата Ню Йорк много голяма сума пари, която, вероятно, може по всяко време да послужи на агентите за спешни нужди.

Кристофър Метсос е арестуван на 29 юни – задържан е на летището в Ларнака в Кипър. не се разкрива защо веднага е освободен под гаранция.

Руската страна първоначално отрече, но по-късно призна, че задържаните са руски граждани, които обаче „не са действали срещу интересите на САЩ“. В същото време, обвиненията, повдигнати срещу задържаните от американските власти са официални. Те са подкрепени от много улики, събрани в годините на тайно наблюдение – включително подслушване на телефоните и електронната поща, слагане на скрити микрофони в домовете на руските агенти, както и многобройни тайни претърсвания. Но едно е ясно – в тази история определено има неясноти и несъответствия, които може да се изяснят в съдебната зала.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.