Меглена Кунева: Съдете банките, търсете си правата

Меглена Кунева. Снимка: АП/БТА

– Меглена Кунева е при нас, бивш министър по европейските въпроси, бивш еврокомисар с ресор „Права на потребителите”, в момента съветник на еврокомисаря по транспорта. Тя няма да потвърди или да отрече, но вероятен кандидат-президент. Това стои, според мен, като нещо, което трябва да решите тепърва.

– Продължава да се обсъжда с много голяма настойчивост от общественото мнение, но наистина това не е въпрос на деня. Аз мисля, че човек минава реката тогава, когато стигне моста. (…)

– Може ли някои теми, които имат общо по-скоро с битността ви преди, като еврокомисар по потреблението, защото се постави и днес в студиото въпросът дали, а и вие ще кажете от гледна точка на собственика, дали е проблем, когато законодателно бъде посочено първо да продава земята си, ако иска да я продава, първо на арендатора. Проблем ли е това според вас?

– Много екстремна мярка. Аз виждам логиката да не остава неизползвана обработваема земя, това е правилна логика, но трябва да се види по какъв начин най-добре може да се постигне това. Години наред беше обсъждано междувпрочем да се увеличава данъкът, ако земята не е обработвана или да се намерят стимули за пазара на земя. Тук искам да кажа нещо, което би трябвало всички добре да си го спомняме. От началото на 90-те години се оказа всъщност, че кадастърът и документите за собственост са тези, които пречат хората бързо да започнат с едно активно участие в пазара на земя, т.е. преди да се стигне до тази крайна мярка, която лично аз смятам, че е много екстремна за условията в България, ние имаме недобра атмосфера по отношение на принудата, на, нека да кажем директно – на престъпленията, и аз си мисля, че може да се отиде към друго изкривяване. Много повече бих се радвала…

– Какво – да се изнудват хората от рекетьорски групи, от мутри?

– Аз чувам гласове на тревога в тази посока и съм склонна да ги чуя. Преди да се стигне до мярката на подобна пазарна принуда, аз мисля, че трябва да има пазарни стимули, трябва да се види дали сме изчерпали тези пазарни стимули и дали не можем да ги засилим.

– И чак тогава, така смятате.

– Защото ако нямаш документ за собственост, как ще направиш пазар за земята, ако нямаш кадастър и ако не може в рамките на няколко часа да си извадиш документ, то тогава за какво става дума.

– Разбрах ви. Думата „принуда” споменахте. Мои приятели, колеги споменаха за нещо, което не съм изпитал на гърба си лично, но ми разказаха, че от известно време, ходейки в банки, хора, които имат доброто желание да услужат на свои близки, на свои приятели, да бъдат поръчители, гаранти при вземане на кредит, са принуждавани на място да подпишат съгласие, че те ще са първият човек, от който ще се търси въпросната сума.

– Разбирам.

– А не вторият или третият, това нарушение ли е?

– Знаете ли, логиката е много близка с предишния ви въпрос. Банките, както и тези, които искат да правят голямо и добро земеделие, имат желание да видят пазара по-активен и по-сигурен. Банките решават, че могат да направят това, като принудят поне един човек, който очевидно е състоятелен и може да покрие заема, да подпише пръв, преди всъщност този, който дължи парите. Това обаче никак не е правилно. Те се опитват да решат проблема, че в момента има стотици дела, които банките водят срещу длъжници, които не са се изплатили. Очевидно лесното даване на заеми преди, в момента се обръща против банките, те са печелили преди от това, но сега всъщност губят. Затова всяко нещо, което правим в посока да изкривим пазара, след това се връща като бумеранг…

– Имат ли право да ни накарат да подпишем тази…

– Не, нямат право да ви карат да подписвате съгласие, вие, разбира се, трябва да откажете.

– Това пак е емоционален рекет. Правят го пред човека, който те е помолил да му направиш услуга, разбираш го на място, и искат ти да го подпишеш, т.е. да не го правят хората, въпреки че са поставени в много неприятна ситуация.

– Не го правете. Между впрочем искам да ви кажа, понеже темата е много голяма, темата за икономиката и отделната личност в икономиката. Един от водещите американски университети беше дал напоследък много кратко, но много хубаво определение на икономиката – това, което повишава благосъстоянието на човека. Ако по този начин всъщност се върви срещу личния интерес, най-накрая ще пострада икономиката. Тази икономическа криза започна с това, че интересите се нарушиха и че бяха много повече интереси на големите банки, много повече интереси на корпорациите, отколкото интереси на хората. И бумерангът ни удари.

– Хората могат ли да съдят банки? Питам ви заради голямата дискусия около лихвите.

– Да, могат.

– Това, че не знаеш предварително колко накрая ще ти е оскъпяването и колко ще трябва да върнеш. Тази дискусия изплува с много голяма острота от време на време.

– Аз я водих тук заедно с ваши колеги и в нашето законодателство има един интересен механизъм, казва се групов иск. Ако всеки един по един започне да води дело…

– Но това май не се е случвало?

– Не, не се е случвало. Направи се опит преди време с „Топлофикация”, може да има резултат, ако се подготви правилно такъв иск. Между другото, самите банки биха имали интерес, защото няма клиент по клиент да решават случая, а ще се концентрират да решат едно голямо дело. Между другото, имаше миналата година в Лондонското сити – потребители осъдиха банката, която промени условията им на кредитните карти и успяха.

– Тоест хората могат да бъдат поощрени да си търсят правата, когато се чувстват смазани.

– Абсолютно. Знаете ли, ние започнахме вчера една кампания, която е да знаем правата си на потребители не само когато пътуваме със самолет, но когато е автобус, влак или морски транспорт. Тази кампания не изглежда скъпа, един милион евро, но тя е за две години и когато се разхвърлят сумите, се оказва, че всъщност ние трябва да платим 20 цента. 20 цента – тези 500 милиона потребители. Аз мисля, че ако за 20 цента си купиш знание, т.е. за 40 ст. си купиш знание и успееш да си върнеш своите 5, 50 или 100 лева, отвсякъде ни излиза сметката.

– Твърдите и разказвате за правата ни като потребители на транспортни услуги. Комисията за защита на конкуренцията тук преди няколко дни излезе с негативно становище около една идея, смея да кажа – споделена от всички потърпевши от таксиметров превоз, таванът на цените, максималната пределна цена, например – в София до толкова лева, в Силистра до толкова, във Видин до толкова. Това становище на КЗК как ви се струва, как е по света?

– Има различни практики, повечето нямат такъв таван. Той се установява просто от самата практика. Вижте, при пазарна икономика…

– Помните случаи, когато някой ви иска 100 лева за…

– Абсолютно. В пазарна икономика това определяне тавана на цените е общо взето изключение. Но ако ние нямаме сила, слагането на такъв таван означава, че ние нямаме сила да наблюдаваме пазара и да изгоним от пазара тези, които не заслужават нашето доверие. Например, ако има такси, което вози на много висока тарифа, то да бъде определено с различен цвят, например, тези таксита да не бъдат жълти, както всички останали, а някакъв друг цвят, за да може потребителят да си направи сметката. Но от друга страна, ако вие страшно бързате за лекарство и разстоянието ви е няколкостотин метра, но трябва да вземете такси, може би тогава бихте се съгласили да дадете 10 лева за кратко разстояние. Аз смятам, че наблюдението на пазара, нашето собственост знание за това какво правим, е по-доброто лекарство.

– Наблюдавате ли дискусиите около актуализацията на бюджета. Преди малко г-жа Цачева не изключи вариант, при който да има повторна актуализация, преактуализация на бюджета.

– Това е всъщност, което ме притеснява. Слушах я много внимателно и разбирам трудностите, в които тя самата се намира като председател на Народното събрание за една балансирана дискусия. Актуализацията на бюджета за първи път от 1997 година досега е достатъчно сериозен сигнал. Но тя е факт. Това, на което трябва да съсредоточим вниманието си, всички и тук аз има предвид, разбира се, и участието на опозицията, и участието на всички, на профсъюзи, на работодатели, е поне на този бюджет да разчитаме. Защото бюджетът какво представлява – бюджетът представлява един план на финансите. И ако аз не мога като община или като какъвто и да е било човек, физическо лице, да разчитам, че този бюджет ще се изпълнява и че отново ще има актуализация, то тогава цялата икономика започва да се разклаща. Вижте, страните понасят по различен начин икономическата криза. Някои я понасят много по-лошо, отколкото другите. И това е въпрос на управление. Икономическата криза е въпрос на управление. Неслучайно на срещата на Г-20 темата на срещата беше икономическо управление. И това, което е притеснително в България, е – как управляваме.

– Като актуална тема в момента, въобще вие като човек, пред който стоеше дилемата реактор Трети и Четвърти или ЕС, в момента по отношение на идеите за референдум за „Белене”, „за” и „против”, много крайни изказвания има, имате ли ясна позиция?

– Аз никога, когато си поставя приоритет, никога не се колебая и не се връщам назад. За мен членството на България в ЕС беше абсолютен приоритет, но аз си направих и добри сметки какво мога да отговоря на тези, които смятаха, че ние много губим икономически от затварянето на Трети и Четвърти…

– Сега какво трябва да се прави?

– … само с три години, искам да подчертая. Знаете ли, казвам го защото паметта ни е къса, за съжаление. България в момента, от края на моя мандат като комисар, добави още 300 милиона, значи, ние сме почти на милиард без сто хиляди за Трети и Четвърти блок. Нека да направим приоритет какво ни е най-важно, да, ядрена енергетика трябва да има, но ние трябва да имаме една и съща позиция, когато позицията е взета, независимо дали партньорът е ЕС, САЩ или Русия, позицията трябва да бъде последователна. Затова е необходимо да се взимат големите решения с консенсус.

– Тоест?

– За ядрената енергетика, за… Ако решението за „Белене” е взето, това решение трябва да се вземе с подкрепата на всички и да се каже – ето, това е взето, независимо преди колко години, ако решението е взето, то трябва да бъде последователно и изпълнявано. Разбира се, в момента правителството е в състояние да каже – може или не, какви са икономическите условия, но за мен е много важно България да бъде към всички последователен партньор. Моето мнение е ясно, аз съм избрала отдавна, Европа, евроатлантическата ориентация на страната, но за мен репутацията на България е много скъпа към всички.

По Агенция Фокус

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.