www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 25 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Кара ли ни "Гугъл" да оглупяваме?

8 Юли 2010

 

Никълъс Кар

“Дейв, престани. Престани, моля те! Престани, Дейв. Ще престанеш ли, Дейв?” Така суперкомпютърът HAL се моли на безстрастния астронавт Дейв Бауман в една всеизвестна и странно мъчителна сцена някъде към края на “2001: Една космическа одисея” на Стенли Кубрик. Бауман, след като почти е бил умъртвен от нефункциониращата машина, спокойно и хладнокръвно откача блоковете на паметта, които контролират нейния изкуствен “мозък”. “Дейв, умът ми си отива”, казва HAL отчаяно. “Аз го чувствам. Чувствам го.”

Аз също го чувствам. В течение на последните няколко години ме преследва неудобното усещане, че някой, или нещо, бърника из мозъка ми, пренарежда нервните връзки, препрограмира паметта. Умът ми не си отива – доколкото мога да го почувствам – но се променя. Вече не мисля по начина, по който го правех преди. Чувствам го най-силно когато чета. Преди беше лесно да се потопя в някоя книга или дълга статия. Мисълта ми се оказваше запленена от разказа или от повратите на дискусията и аз прекарвах цели часове, бродейки из дълги късове проза. Но това ми се случва все по-рядко. Сега концентрацията ми често започва да отпада след две-три страници. Ставам неспокоен, губя нишката, търся си нещо друго за вършене. Изпитвам усещането, че трябва да влача капризния си мозък обратно към текста. Задълбоченото четене, което преди се получаваше така естествено, днес се е превърнало в борба.

Мисля, че знам какво става. В продължение на повече от едно десетилетие аз прекарвам голяма част от времето си онлайн, в търсене или сърфиране, а понякога и в добавяне на нещо към огромната база данни на Интернет. За мен като писател мрежата се оказа Божа благодат. Изследвания, които преди изискваха цели дни из библиотечните зали за преса и белетристика, сега могат да бъдат извършени за броени минути. Няколко търсения в “Гугъл”, няколко бързи щраквания върху хиперлинковете – и аз вече притежавам издайническия факт или съдържателен цитат, от който съм имал нужда. Дори и ако не работя, много вероятно е по всяко време да събирам фураж из Мрежата – четейки или пишейки Е-мейлове, преглеждайки заглавия и блогове, гледайки видеоклипове, слушайки подкастове или просто подскачайки от линк към линк. (За разлика от забележките под линия, на които понякога биват оприличавани, хиперлинковете не просто посочват към определени текстове; те направо ви запращат към тях).

За мен, както и за други хора, Мрежата се превръща в универсален медиум, носител на повечето информация, която протича по посока на очите, ушите и мисълта ми. Предимствата от това да имаш незабавен достъп до един толкова невероятно богат запас от информация са много, и те са обширно описани, надлежно възхвалявани. “Перфектното позоваване на една силиконова памет”, пише Клайв Томпсън от Wired, “може да бъде огромна благодат за мисълта.” Но тази благодат си има своята цена. Както посочва медийният теоретик Маршал Маклуън още през 1960-те, медиите са не просто пасивни канали за информация. Те предоставят материала на мисълта, но заедно с това те оформят и процеса на мисълта. И онова, което Мрежата изглежда върши, е че тя орязва моята способност за концентрация и съзерцание. Мисълта ми сега очаква да поеме информацията по начина, по който мрежата я предоставя: като един бързо движещ се поток от частици. Някога аз бях гмуркач в морето от думи. Сега се нося по повърхността му като човек, който кара водни ски.

И аз не съм единственият. Когато споменавам неприятностите с четенето пред приятелите и познатите си – литературни типове, повечето от тях – мнозина казват, че и те имат подобен опит. Колкото повече използват Мрежата, толкова повече трябва да се борят със себе си, за да се концентрират върху по-дълги текстове. Някои от блогърите, които следя, също започват да споменават този феномен. Скот Карп, който води блог за онлайн-медиите, наскоро призна, че напълно е престанал да чете книги. “В колежа първата ми специалност беше литература и аз бях страстен читател”, пише той. “Какво се е случило?” А след това спекулира: “А какво ще кажете, ако аз съм започнал да чета единствено от Мрежата не толкова защото начинът, по който чета, се е променил, тоест, защото търся удобство, а защото се е променил начинът, ПО КОЙТО МИСЛЯ?”

Брус Фрийдман, който редовно пише в блога си за използването на компютри в медицината, също описва как Интернет е променил умствените му навици. “Сега вече напълно съм изгубил способността да чета и абсорбирам по-дълги статии из Мрежата или на хартия”, писа той по-рано тази година. Един патолог, който дълго време е работил в медицинския факултет на Мичиганския университет, Фрийдман продължи коментара си в разговор по телефона с мен. Мисленето му, казва той, е придобило едно качество, което той нарича “стакато”, отразявайки начина, по който той бързо и едновременно преглежда кратки текстови пасажи от много източници. “Вече не мога да чета Война и мир”, признава той. “Изгубил съм способността за това. Дори един постинг от блог с повече от три-четири абзаца е прекалено много за абсорбиране. Аз го чета по диагонал.”

Но сами по себе си анекдотите не доказват особено много. И ние все още очакваме появата на дългосрочните неврологически и психологически експерименти, които ще ни предоставят една по-окончателна картина на начина, по който употребата на Интернет засяга способността ни за познание. Но едно наскоро публикувано изследване за навиците на онлайн-четенето, направено от изследователи от Университетския колеж Лондон, подсказва, че ние може би се намираме по средата на една радикална промяна в начините, по които мислим и четем. Като част от една петгодишна изследователска програма, учените са изследвали компютърни записи, документиращи поведението на посетителите на два популярни сайта за четене – единият поддържан от Британската библиотека, а другият от Британския образователен консорциум – които дават достъп до статии от списания, електронни книги и други източници на писмена информация. И те са открили, че хората, ползващи сайтовете, демонстрират “една форма на бегло четене” (a form of skimming activity), подскачайки от един източник към друг и рядко завръщайки се към някой от източниците, които вече са посетили. Обикновено те четат не повече от една-две страници от някоя статия или книга, преди да “подскочат” към друг сайт. Понякога те записват на компютъра някоя дълга статия, но няма свидетелства за това, че действително са се завърнали и са я прочели. Авторите на изследването пишат:

“Ясно е, че потребителите не четат онлайн в традиционния смисъл; всъщност налице са основания да се твърди, че се появяват нови форми на “четене”, при които потребителите “пробягват” (power browse) хоризонтално през заглавия, съдържания и резюмета, търсейки бързи резултати. Нещата изглеждат така, сякаш те отиват онлайн, за да избегнат нуждата да четат в традиционния смисъл на думата.”

Благодарение на разпространеността на текстове из Интернет, да не говорим пък за популярността на текстовите съобщения по мобилните телефони, днес може би ние четем повече, отколкото сме го правили през 1970-те и 1980-те, когато телевизията беше предпочитаната ни медия. Но това е един друг вид четене, а зад него се крие и един друг вид мислене – може би дори едно ново усещане за самите себе си. “Ние сме не само онова, което четем”, казва Мариън Улф, психоложка в университета Тафтс и авторка на “Пруст и калмарът: Историята и науката на четящия мозък”. “Ние сме също и това как четем”. Улф се безпокои от това, че стилът на четене, налаган от Мрежата – един стил, който поставя “ефективността” и “незабавността” над всичко друго, може би отслабва нашата способност за задълбочено четене, появила се когато една по-ранна технология – печатната преса – е направила обичайни дългите и сложни произведения в проза. Когато четем онлайн, казва тя, ние склони да се превръщаме в “дешифровчици на информация”. Нашата способност да интерпретираме един текст, да правим богатите умствени връзки, които се оформят, когато четем задълбочено и без да се разсейваме, си остават до голяма степен неизползвани.

Четенето, обяснява Улф, не е дейност, инстинктивно присъща за човешките същества. Тя не е кодирана в мозъците ни по начина, по който е кодирана речта. Ние трябва да учим умовете си на това как да дешифрират символичните знаци, които виждаме, в езика, който разбираме. И медиите на технологиите, които използваме при научаването и практикуването на способността за четене, играят важна роля при оформянето на невралните връзки вътре в мозъците ни. Експерименти демонстрират, че читателите на идеограми, като например китайците, развиват умствени връзки за четене, които са много различни от връзките, откривани при онези от нас, чийто писмен език използва азбука. Вариациите се простират из множество области на мозъка, включително и онези, които управляват важни познавателни функции като паметта и тълкуването на визуални и слухови стимули. Може да се очаква също така, че и връзките, изграждани чрез използването на Мрежата, ще бъдат различни от онези, създавани при четенето на книги и други печатни материали.

Виж целия текст в сп. Либерален преглед





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) чичата
    четенето на книжки си има и недостатъци и страда от всички пороци свързани с човешкото съществуване
  2. 2) Мирослав Чернев
    Моите уважения към господин Кар, ама да не се притеснява толкова. Човешкия мозък си е достатъчно сложна машинка, та един Гуугъл да я обърка. Така както и аз бях свикнал да претичвам статиите по диагонал като него, онзи ден попаднах на прозата на неизвестно за мен маце/ пардон писателка/. Настроенията, които носеше написаното от нея ме заляха като вълна на брега на морето. Уж не беше нещо кой знае какво, ама изкарах цяла нощ в бавно и спокойно четене. Изобщо като си се научил да караш колело, отучване няма.
  3. 3) мая
    Самата статия може да послужи на автора за доказателство на тезата си. Доста е дълга според гугълските критерии за бързо четене,и макар,че е много интересна и добре написана,и дава повод за размисъл, е прочетена от много малко на брой хора. За разлика от други статийки,които имат два реда текст,но 10 снимки. С уважение към Автора.
  4. 4) мая
    Към коментара на г-н Чернев: За тези от по-възрастните,които сме се научили да караме колело и да четем от малки,няма чак толкова голям проблем.Така е,четенето е като колелото. Достатъчно е авторът да остави компютъра на мира за известно време,все едно,че го няма.И да си припомни удоволствието от четенето от книга на хартиен носител. Но какво правим с малките дечица които хващат мишката,преди книжката в училище?
  5. 5) Скандинавец
    Не случайно промяна в начина си на мислене в резултат на ползването на Интернет забелязват предимно хора с хуманитарни професии. За тях е относително по-непривично информацията да бъде поднесена кратко, без излишни детайли. Ако не ти харесва "Война и мир" примерно заради дългите описания или пък поради огромното количество детайли в сюжета, не означава, че мозъкът ти бил станал по-мързелив. Това е начин на мислене. По аналогия - не може да се сърдиш на писател за това, че не можел да състави математичен модел на еластична система с (например) 4 степени на свобода.
  6. 6) тъп, та тъп
    Без уважение към автора,да се вземе в ръце и се върне в началното у-ще като е затъпял, а да не досажда на хората,Гугъла му виновен,някои му срал в гащите
  7. 7) Anonymous
    Причината за всичко това, не е точно Интернет, а по-скоро огромната информация, която ни залива и трябва да преработваме от една страна, а от друга страна почти пълната лпса на свободно време. Но това е, когато изполваме четенето в работата си. Но когато четем за удоволствие- някой роман например, това е съвсем друго нещо. В работата си мога да прочета една страница само с един поглед, но това не ми пречи да се наслаждавам на художествената литература и то дума по дума. Така, че нещата опират до съвсем друго нещо, свързано с духовните потребности на хората според мен.
  8. 8) зайо байо
    Чернев, дай го това от мацето да го прочетем и ние!Хубавото четиво трябва да се споделя, нали?
  9. 9) Anonymous
    мая е права, ако си прочел цялата статия всъщност оборваш основната теза в нея :)
  10. 10) Тя
    Гугъл ни отваря хоризонт, за какъвто моето поколение не е и сънувало в младостта си. Пести се време, дава познание и информация. На нас за "разнообразие" ни пускаха руска телевизия в петък вечер. А за удоволствие човек посяга към книгата, почива си, отпуска се и се наслаждава. Има ли баланс - всичко е наред!
  11. 11) хамалин
    из форума на е-газетата се подвизават форумци,които с клавиатурата съвсем й:личи изпростяването(на първо мвсто байрактаря )и да четат,и да не,все са си цвекло:в една къща е добре да има подбрана библиотека и гугъл:все е файда за мозъка,за да дрънка по-малко тъпотии
  12. 12) чичата
    в къщи съм се задръстил със справочна литература, която от 20 години не е отваряна именно поради гугъля/ не че там във всичко трябва да му вярваме, но е подчертано обективен съветник
  13. 13) читател
    няма и да ги отвориш вече твоите справочници,чича. и ти си заразен от синдрома гугъл-макдоналдс-полуфабрикати. споко,от това състояние няма излизане!
  14. 14) чичата
    ела ги вземи тогава, щом на теб ти вършат работа
  15. 15) Никой
    Ами като не ти харесва Гугъл ползувай Yahoo тогава ...






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com