Тайният дневник на Генералния секретар

Джао Дзъян говори със стачкуващите студенти на площад Тянанмън на 19 май 1989 г. Снимка: от тв екрана

„Затворник на държавата” е обявена за „Тайният дневник на Джао Дзъян”, но то са по-скоро негови спомени (изд. „Изток-Запад”). Джао е генералният секретар на Китайската комунистическа партия, който отказа през пролетта на 1989 да прати войската срещу студентите от площад „Тянанмън”, беше свален от власт и прекара следващите 16 години до смъртта предимно у дома си, което на Запад нарекоха домашен арест.

Оказва се, че през това време записал 30-тина аудио касети от по 1 час със „записки” върху битието си през последните 3 години във върха на китайската власт. Касетите раздал на приятели, те по някакъв начин ги събрали и „записките” се озовали на Запад, където ги редактирали, направили ги „по-четивни”, както се изразяват редакторите им.

Истината е някъде наблизо, както обикновено се случва в подобни свръхконспиративни постановки. Но, нейсе, ето я книгата. Колкото и да е правена „по-четивна”, това е първият достъпен за широкия свят и вероятно сравнително автентичен документ от самия връх на съвременната китайска власт.

Голяма държава, сложна власт. Прякото отсъствие на парите като мотив прави от тамошните властови игри далече по-любопитен спектакъл с много повече психологизъм и заплетено интригантство. В последна сметка  театърът на власттта е по-интересен, по-театрален, актьорите – по-талантливи.

Свръхлюбопитно и свръхважно четиво. Защото Китай не е природно явление, както ловко го внушават медиите, а социално. Там не се случват единствено наводнения, разни катастрофи и прочее лошотии. Китай не е само възмущението на пътеписеца, който не може да приеме видяното като част от собствената си представа за цивилизация.

Китай не е единствено направените на Запад „по-четивни” текстове на китайски дисиденти, които българският частен издател ще благоволи да сервира на широката публика. При „соца” сегашното криене на Китай се наричаше простичко „предпазване на младежта от грешни помисли”. Днес го наричаме със сложното „свободни медии”. Нека някой по-умен да обясни разликата.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.