„Колко скоро ще е сега?“ (парче на The Smiths)

Милена Фучеджиева. Рисунка: Валентин Ангелов

Ако решиш да търсиш в интернет информация за Стефан Гамизов, попадаш на неочаквани статистики. Които вероятно нямат нищо общо с него, но пък са интересни. В периода между 2002-2006 г. от България са изнесени 17 тона човешки кости (биоматериал). Повече от САЩ, Канада и Европейския съюз взети заедно. През 2009 г. вече са 21 тона. През комунизЪма, преди селското стопанство да бъде унищожено по възможно най-тъпия начин от новите варвари, България изнасяше домати, жито и какво ли не. В момента явно производството на трупове е изключително нарастнало и е много доходно, и съответно акцентираме там, където ни е силата. От друга страна чак през океана се чу, че в БТВ има нареждане да не се говори за култура. Думата „култура“ трябва да бъде забравена и по възможност заместена с думата „риалити“. Колко по-интересно е когато Станка от Ловеч пръдне в ефир, отколкото да се говори за Салвадор Дали. „Салвадор – дали?“ Не, в никакъв случай! А новината за това как Роман Абрамович е похарчил за един обяд в Nello’s в Манхатън 52 000 долара, подтиква към революция – френска, съветска, талибанска, няма значение, само да падат глави като неговата.

Светът ужасно отесня с възможностите си за информация. Сега да си на 20 години! В глобалната несвобода. Човекоядната орхидея на която така се радвахме, хлопна челюсти. Какви цветове, какво равенство – защото отново за това става въпрос – какво съвършенство на формата. И преглътна.
Едно и също е да растеш в България и Америка, защото се говори за едно и също – всичко е риалити. Не на друго ниво, а с повече или по-малко пиксели. Мадона пее Come join the party, а партито го няма никакво. Борсата е серийният убиец маскиран като клоун, а тези, които му дърпат конците, пратеници на Сатаната. Сатаната може да е всеки – Барак Обама, Иван Костов, Мона Лиза и леля Веска чистачката. Всеки живее на кредит – пари или доверие, няма значение, защото нито едното, нито другото съществува. Спомени от бъдещето.

Онзи ден едни черни щяха да ме бият в Даунтаун. От повече от година не бях ходила и видях с очите си, че Рогатият е тук. Преди улиците бяха фрашкани с латиноси, фалшиви ролекси, златни синджири с автомати Калашников, гигантски телевизори по 200 долара, море от хора и стока, всички говорят испански, не си в Ел Ей. Сега е празно, затворени магазини, огромни празни пространства с For Lease на прозореца. Разхождам се незабележимо с бяла риза и джинси, невидима като щраус заврял глава в пясъка, арийка в един мургав свят. На врата с голям като камък за давене – фотоапарат Canon. В далечината виждам група черни облечени в африкански роби. Забелязват ме преди да съм щракнала дори и веднъж и крещят:
„Ето я бялата кучка от дяволските медии, ще продава снимките ни!!!“
Веднага свалям камерата, събирам длани в молитвен жест, накланям глава и тръгвам към тях да чуя Нещото, което не знам. Те са 7-8 големи пича с коси на плитчици и с безизразни лица. Един вика гневно пасажи от Библията от време на време проверявайки дали слушам внимателно, и настоява, че те са избраните, не евреите. Съратниците на този черен Хитлер гледат отвеяно към отсрещния тротоар, а бялата кучка се радва на Обама нарисуван с малки червени рогца. Дяволчето Фют. Предателят на цялото човечество. Ако невежеството беше конспирация, щеше да има надежда. На земята има графики с масонска пирамида, рисунки с черен Джийзъс, на един голям картон пише с дебел лилав флумастер: „Джийзъс е бил черен, събудете се, белите хора лъжат! Ние сме първите хора, ние сме избраните, ние сме по-съвършените!“

Пичовете си мислеха, че са страшни, а аз не исках да ги разубеждавам, затова постоях достатъчно за да разберат, че не се страхувам. Белите кучки трябва да си заслужат името. А наоколо не беше безобидно. Тези, които ходеха по полу-празната улица не бяха там за да пазаруват, а защото са им останали само две собствености – лудост и бедност. И никой не може да им ги вземе. От години не е имало толкова счупени хора по улицата. Орнаментите на сградите от 30-те са по-добре запазени.

М
исълта ми скача, но това едва ли има значение при бързината с която се редуват рекламите по телевизията, както и със скоростта с която се изнасят кости от България. В Даунтаун сега е така, както ще бъде в недалечното бъдеще в София, само че там ще има квартал в който ще се говори не испански, а езика на Мохамед. Всеки ще е чужденец в страната си и никой няма да помни къде и защо е роден. Защото вече няма да има страни. Всичко ще е едностранно. Пак заради шибаното равенство. Глобализацията е абсолютно социалистическа идея. Да внесем малко североафриканци от Малта, казва президентът Първанов.

А тук се въоръжават най-сериозно за да са готови за момента в който Обама ще забрани оръжието. Този момент не бива да идва, защото това би означавало гражданска война, която много бързо ще стане расова. Охраната непрекъснато ме убеждава да си купя пистолет. Не че не искам, просто не чувствам ясна заплаха. Което нищо не означава.

О
нзи ден даваха документален филм за събитията в 24-те часа след убийството на Джон Кенеди. Демокрацията е основана на лични интереси, манипулации и код на поведение на съответното ниво за съответния момент под претекста за ненарушима свобода. Нищо повече. Лее се кръв, режат глави, сменят се правителства. Както казват французите:
„Колкото повече се променя, толкова по-същото остава“.

След колко време ще е сега?

Писмо отПисмо от Лос Анжелис
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.