В десетката: Жертва сме на дребните теми

Снимка: личен архив

Не знам колко от хората, живеещи в България, имат време да се замислят над факта, че страната е жертва на дребните теми?

Прегледайте който и да е от българските вестници, пуснете телевизора, радиото или влезте в Интернет. Не, в Интернет все още може да намерите и сериозни теми. Но в т.нар. средства за масова информация (СМИ) ще е много трудно да откриете обсъждане на голяма, значима за цялата страна, за обществото, за хората, тема.

Вижте сами с какво ни занимават днес медиите: Лъчезар Иванов подал оставка; уволнили съдия заради връзки с Красьо Черничкия; мозъчна атака на ГЕРБ, Дянков отрекъл за $ 5 милиарда заем от МВФ, Галена щяла да се жени, Евгени Минчев лъснал гол в сп. “Живот на педал”, преводна статия от “Вашингтон таймс” за руските шпиони, СУ и министерствата не си били плащали данък смет, нямало да вдигат данъците догодина… Със същите или подобни глупости са ни занимавали и вчера, ще продължат да ни занимават и утре.

Ако помислим заедно върху всяка една от тези “новини” и тяхната значимост от гледна точка на историята, едва ли ще си спомним как се е казвал шефът на здравната комисия преди даже не три, а два или дори в миналия парламент. Дори и заместник-председателите на НС няма да си спомним кои са били. Кои са Галена и Евгени Минчев няма никакво значение, дори и в контекста на хомофобското заглавие на списанието, за което Евгени се бил снимал (да не говорим, че дали се е снимал или не е абсолютно безмислено за всеки друг, освен за читателите на въпросното списание и съответно човек се чуди защо някакъв вестник рекламира такова списание). Да се превеждат статии от английски от “Вашингтон таймс” е безмислена работа – вестникът е пълен аутсайдер (но колцина в България го знаят?) и това, че в заглавието му е името на столицата, не го прави меродавен, нито пък може да оправдае загубата на време за четене на преводната статия…

Изобщо, за да стане сериозна новина, оставката на Лъчезар Иванов трябваше да се случи не просто като акт на “гражданска позиция”, при това под натиск, след реакция на премиера и вице-премиера, а като собствена позиция на въпросния господин. Не искам изобщо да се замисляме над въпроса как е възможно такива хора да (о)стават депутати, защото от тези размисли няма да ни се оправи настроението. Новината за дължимите пари за смет можеше да има смисъл, ако беше съчетана с разследване колко губи България от това, че разделното събиране на отпадъци е на такова първобитно ниво у нас. Или как изобщо се определя този данък смет.

А, между другото – дали ще вдигат или не данъците догодина? Това никой не може да го каже със сигурност, дори и премиерът. Както знаем, през януари т.г. той каза, че ще свалят ДДС-то с 2 %, пък още не са го свалили.

Изобщо – с изключение на криминалната хроника и спортните новини, повечето неща, които се публикуват са в бъдещо неопределено време. Помислете само – колко малко хора ще си спомнят след една година дали някой им е обещал, че данъците няма да се вдигат? А и да си го спомнят, колцина от тези малцина ще могат да напечатат статия по темата в някое СМИ? И кой ще им обърне внимание?

Дребните теми са особено подходящи за България – страна, която Иван Хаджийски нарече “страна на дребните хора, на дребните шмекери”. При това той доказва с аргументи и факти това твърдение в книгата си “Бит и душевност на българина след Освобождението*”. Хубаво е повече хора да я прочетат, но още по-добре би било, ако и трите тома се изучават в училищата, защото няма друг начин за промяна, освен ако едно цяло поколение не приеме фактите като такива и не започне да се опитва да променя нещата – с мисъл, със спомен за миналото, но и с виждане за бъдещето. Само с инвестиране в образованието може да се подмени изконното за българина дребнотемие с нещо голямо, значимо.

____
* В скоби, но все в този ред на мисли, нормално ли е националният ни празник да е 3-и март, а не 20-и април? Та нима Априлското въстание не е онова събитие в историята ни, в което успяваме сами да направим нещо? Да се празнува датата на подписването на безмисления и леко налудничав Сан-Стефански мирен договор е странно, не мислите ли?)

Виж още текстове в блога на Вени Марковски

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.