Популизмът във футбола или как се определят световни шампиони
(Теория на футболната конспирация – 2)
На световното първенство в Южна Африка се срещнаха южноамериканските колоси Бразилия и Аржентина, обичайни заподозрени за титлата – но този път не на “oбещания” финал, а на аерогарата в Йоханесбург.
Оттам някъде започнаха и размислите как се представиха тези дава отбора, защо южняшката кръв, която разпали страстите в начало, бе смразена на четвъртфинала от Холандия и Германия. Защо Карлос Дунга и Диего Марадона не успяха да се противопоставят на европейския футбол, обявен от мнозина специалисти за “правилен”? Защо футболът в Южна Америка, който е страст, религия, начин на живот, понякога се изражда в популизъм с гръмките се фрази обещаващи световна титла – той успя като играч, ще успее и нато треньор?
В традицията и духа на южноамериканския популизъм свързан с грандиозни и трудно изпълними обещания в съвременните реалности, тези дава отбора станаха жертва на политическа тактика от страна на националните си федерации и заблудиха феновете, които ги боготворят. Защото футболът е политика, той отклонява вниманието от съществените въпроси в държавата, и сега всички се вълнуват – кой ще наследи Дунга, и дали Марадона ще остане.
Популизмът е част от стратегията за “правилен” футбол и се толерира на високо ниво от ФИФА – футболната централа е тази която му осигурява благоприятен климат, за да се разпространява, най- вече чрез медиите и организационните комитети на страните членки. На хората им се предоставя зрелище и футболна емоция, които прикриват задкулисните игри и лобистките практики, докато октоподът реши …кой ще е новият шампион. Фокусът е изместен към аквариума и пипалата – на коя федерация са обещали титлата, за да започнат да се разиграват новите кандидати в дългосрочен план – Бразилия (2014), евентуално Холандия и Белгия (2018) и Испания и Португалия (2022) година.
При тази ситуация няма как “феодалните старчета” от ФИФА да дадат купата на Бразилия за шести път в Южна Африка, при положение, че след четири години тя е домакин на Мондиала, а отбори като Холандия и Испания и техните организационни комитети начело с легендите Рууд Гулит и Фернандо Йеро, се натискат да вземат световното първенството, пък все още не са ставали шампион, откакто се провеждат световни първенства. Какво ще накара тези държави да инвестират и да популяризират футбола, освен спечелена световна титла? Няма друга цена, за която се плаща и се получава обезщетение в злато.
От ФИФА чрез манипулации и сценарии успяха да накарат световните медии, а оттам и хората да заговорят, че Холандия Испания са двата най-достойни финалиста, въпреки съмненията за уговорки и голове от засада.
Но “феодалните старчета” пак извиха пръсти, понеже титлата е една, а срокът между страните кандидатки, желаещи да организират световно първенство е притеснителен и поражда напрежение. Затова и те решиха Холандия и Испания да играят на финал, и тези двата отбора чрез футболни аргументи и съдийска преценка, да излъчат по достойния шампион. Затова и въвеждането на видео-отсъждане срещна съпротивата на ФИФА, защото по този начин ще им отслабят лостовете в ръцете, с които да предопределят изхода на двубоя.
Така световен шампион става този, който лобира в коридорите на централата в Женева и си плаща под някаква форма – организиране на световно първенство или само престижно издигане на кандидатура.
Ако приемем, че отборът на Бразилия ще е световен шампион през 2014 година, то няма как Холандия да се завърне без титла. Дори и при победа на Испания над „лалетата”, те ще имат още един шанс и кредит на доверие след осем години. Докато за иберийците нещата са – сега или никога, защото няма такъв прецедент в организирането на световни първенства, при които те да са били провеждани два пъти последователно в Европа, така със сигурност кандидатурата на Испания, ще бъде отхвърлена като престижна.
За да се сбъдне популистката поговорка – „и вълкът сит, и агнето цяло”, европейският шампион от 2008 година Испания взима титлата и оставя Холандия в състояние на очакване. А дали е така, знаят само от ФИФА, но те никога нищо не знаят, пък после награждават уж най-заслужилия. Но наградите отдавна не се връчват за заслуги, а за инвестирани пари в развитието на футбола, независимо какъв е произходът им.
Виж тук още – „Теория на футболната конспирация“ – 1