Ядреният физик Георги Котев: Започвам гладна стачка за истината за АЕЦ „Козлодуй“

Георги Котев. Снимка: Личен архив

Б.р. – Ядреният физик Георги Котев, който 17 години работи в АЕЦ „Козлодуй”, стана известен през 2008 г., след като замина в чужбина и пусна в Интернет предупреждение, че в продължение на четири години в пети и шести блок на атомната централа се зарежда ядрено гориво с характеристики, различни  от посочените в документите на производителя.

(виж тук – “Физикът Георги Котев показва документи за горивото в АЕЦ “Козлодуй” , тук – отговори на Котев на изявленията на ръководството на АЕЦ по повод неговите обвинения и Георги Котев: Животът в АЕЦ “Козлодуй” е като в романа “1984” на Оруел). Физикът е принуден да даде гласност за действията на шефовете на централата, след като никой не обърнал внимание на събраните данни и съмненията, че договореното гориво е подменено с друго, в което е възможно да има и рециклирано гориво. Сега Георги Котев разпространи отворено писмо, което поместваме.

Открито писмо: До посланиците на страните-членки на ЕС и САЩ в Република България

Уважаеми дами и господа!

Ваши Превъзходителства!

Казвам се Георги Котев, ядрен физик, на 44 години, с над 17-годишен стаж в АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, в областта на реакторно-физичните анализи.
Обръщам се към Вас, като към последна инстанция, в опита си да потърся Вашето съдействие и помощ в решаването на един уникален криминален случай, извършен и продължаващ да се извършва на територията на Р България, но имащ също така пряко отношение и към други страни-членки на ЕС. Случаят, за чието разрешаване търся Вашето съдействие, е свързан с така наречената от мен криминална подмяна на ядреното гориво, което се експлоатира в АЕЦ “Козлодуй” на енергоблокове 5 и 6, в продължение на повече от 5 години. Ето и хронологията на събитията накратко.

В края на 2004 година в АЕЦ “Козлодуй” започва поетапен преход от стар вид ядрено гориво към нов – изготвено по нова технология и с променени характеристики. В началото на 2007 г., в резултат на напредналия поетапен преход, който продължава около 4-5 години се забелязват първите признаци на отклонение от характеристиките в поведението на новия вид гориво. През лятото на същата 2007 г. с мен се свързаха офицери от тогавашната Национална служба “Сигурност” (НСС) и аз им споделих своите опасения за това, че се извършва манипулация с ядреното гориво, която може да има непредвидими и опасни последици. Те ме поощриха да продължавам да следя развитието на ситуацията и своевременно да ги информирам.

Така в резултат на близо едногодишни усилия по събиране и анализиране на информация, аз достигнах до категоричното заключение, че доставяното и експлоатиращото се в АЕЦ “Козлодуй” ядрено гориво не съответства на основния документ, на територията на централата, т. н. Техническа Обосновка на Безопасността (ТОБ, in English Safety Analysis Report – SAR). В новото приложение към ТОБ, което би следвало да обоснове надеждната и безопасна експлоатация на новия вид гориво се говори за един вид, а на практика се доставя от Русия, и се използва в България, съвсем друг вид. Своевременно аз редовно предавах всичко събрано и анализирано от мен на офицерите от НСС, междувременно станали агенти в новосформираната в началото на 2008 г. Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС). Последните ми контакти с тях датират от месец юни 2008 г., когато вече им бях предал всичко, доказващо схемата с подмяната на горивото. Тогава ги призовах да предприемат незабавни мерки по разкриване на престъплението и търсене на отговорност от виновниците. Те отказаха, или по-точно ръководството на ДАНС е отказало да предприеме законосъобразни мерки.

Това ме принуди на 23 юни 2008 г. да напусна България, в опит да търся съдействие и помощ от европейски институции, за решаването на казуса. Установявайки се в столицата на Австрия, град Виена, аз чрез съдействието на местната полиция потърсих и осъществих контакт с представител на Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ). Срещата продължи около 10 минути. Интерес към конкретни факти, доказващи твърденията ми, нямаше. От представителя на МААЕ (гражданин на Франция) ми беше обещана скорошна среща, за уточняване на фактите, но никой повече не ме потърси, независимо, че три дни след първата среща аз му звъннах по телефона. Последва поредното уверение, че среща ще има, но и до днес такава няма.
Мълчаливият отказ за съдействие от страна на МААЕ ме принуди да подготвя, запиша и публикувам в интернет кратък видео клип, в който разкривам същността на извършващото се престъпление. Ето линк към клипа:

На 10 юли 2008 г., чрез средствата за масова информация, този клип става достояние на българската общественост и предизвиква бурна реакция от страна на ръководствата на АЕЦ “Козлодуй” и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В резултат те предприемат агресивна медийна активност, в опитите си да “успокоят” обществото, че аз говоря лъжи и на практика няма никакъв проблем с горивото. Изпълнителният директор на АЕЦ “Козлодуй” даже подава сигнал срещу мен в Окръжна прокуратура (ОП) Враца. Същевременно група граждани, непознати до този момент на мен, сформират Обществен комитет в моя защита и на свой ред подават свой сигнал в ОП Враца срещу ръководството на АЕЦ “Козлодуй”, за незаконосъобразност при използването на ядреното гориво.

В периода 10 – 13 септември 2008 г., на територията на АЕЦ “Козлодуй” е проведена проверка-измерване на изотопния състав на новото гориво, с цел да се докаже, че в него липсва рециклиран уран. Въпреки, че два месеца преди същата проверка е обещано от Изпълнителния директор на АЕЦ “Козлодуй”, тя да бъде проведена прозрачно и в присъствието на независими наблюдатели, които да имат възможност за паралелни измервания, това не се случва. Не се случва и друго негово обещание, проверката да се извърши от екип на МААЕ. В крайна сметка мероприятието е изпълнено от представител на шведската компания STUDSVIK NUCLEAR AB. За съжаление протоколът от извършеното мероприятие оставя значими съмнения за неговото манипулиране.
Поради липса на адекватна, прозрачна и обективна реакция от страна на ръководствата на АЕЦ, АЯР и МС на РБългария, около три седмици след пускането на клипа аз започнах постепенно да публикувам и конкретни доказателства за реализиращото се престъпление, на страниците на електронния вестник www.eurochicago.com. 18 броя от тях могат все още да бъдат намерени и проверени в същия вестник, а също така и на моя блог www.gikotev.blog.bg.

В края на месец октомври 2008 г. ОП Враца отказва образуването на досъдебно производство срещу мен и връща преписката в Районна прокуратура Козлодуй, за да се разследва сигналът на комитета в моя защита, срещу ръководството на централата. АЕЦ “Козлодуй” не обжалва и прекратява всякакви форми на търсене на съдебна отговорност от мен. Вместо това гражданският комитет обжалва постановлението на ОП Враца пред АП София, в резултат на което преписката е върната във Враца, с искане за образуване на досъдебно производство. Такова формално е проведено.

През месец януари 2009 г. бях призован да дам показания пред следователи от Враца. Аз уважих призовката и се явих на 20.01.2009 г. в следствената служба. По въпросното досъдебно производство са разпитвани още много хора. Независимо от това, на 20 юли 2009 г. производството е повторно прекратено и отказано да бъде внесено в съда. На практика моите показания въобще не са били взети предвид, а ОП Враца стига до точно противоположния извод, че “Усвояването на новото гориво позволява да се премине на по-дълга горивна кампания (времето между две презареждания на реактора със свежо ядрено гориво), което води до увеличаване на ефективността на атомната централа, по-ниски експлоатационни разходи и по-голяма икономичност и ефективност на ядрено горивният цикъл”. Така основното доказателство за подмяната на горивото – драстичното разминаване между прогнозната и реалната продължителност на горивните кампании на реакторите е превърнато в достойнство на реализиращата се престъпна схема. И до ден днешен комитетът в моя защита продължава безуспешните опити да обжалва това постановление пред ВКП.

Отпреди повече от една година същият комитет води и едно друго дело, срещу АЯР заради отказ от предоставяне на обществена информация. Казусът е свързан с отказ от страна на АЯР да предостави един технически документ, който се явява главното основание агенцията да издаде разрешение на АЕЦ “Козлодуй” за въвеждане на новото гориво в експлоатация. След повече от цяла година предстои второ заседание на съда по него! Предоставянето на въпросния документ би разрешил случая незабавно, но АЯР “аргументира” отказа си с искане на руската компания ТВЕЛ!!!

Междувременно през месец февруари 2009 г., при неизяснени и до днес, и неразследвани обстоятелства, в град София се самоубива началникът на службата за съхранение на класифицираната информация към АЯР. Информация за случая излиза само в един български вестник, с цял месец закъснение и с откровено манипулативна насоченост около причините за  трагедията.

Приблизително по същото време втори ядрен експерт, неправомерно уволнен от АЕЦ “Козлодуй”, излиза с публична подкрепа на моите обвинения, като даже поднася нови факти за тяхната достоверност. Много скоро след това той е възстановен на работа и така му се препятства продължаване на изказаната вече подкрепа.
През цялото това време, както комитетът в моя защита, така и лично аз многократно сме сигнализирали различни европейски институции и конкретни отговорни фактори, като Европейста Комисия, Европейския Парламент, ЕвроАтом, отделни евродепутати, Комисариатът по Енергетика, български политици и институции, но резултатът е винаги един и същ – отказ за съдействие и липса на воля за изясняване на истината.

Абсолютно никакъв интерес към конкретните изобличаващи факти, никакъв интерес от контакт с мен, в посока на търсене на истината. Всички изброени фактори и институции се ограничават единствено и само до контакти с официалните български власти, в резултат на което отказват последващи активни действия. Такъв един подход наподобява съдебен процес, на който съдът изслушва и взема отношение единствено и само по показанията на защитата и по никакъв начин не ще да чуе и една дума от страна на обвинението. Логично е тук да си зададем въпроса: “По такъв начин ли се процедира на територията на ЕС, при разкриването на криминално престъпление, от какъвто и да е характер?”

На практика, както всички официални български институции, така и всички европейски такива, по най-груб и антихуманен начин отказват правото на гражданинът Х да се защити, да не бъде ограбван и лъган. Нещо повече, отказът не е само по отношение на гражданинът Х, а на практика към целия български народ, който целокупно плаща този грабеж, безмълвно уплашен и “свит в ъгъла”. А грабежът е наистина впечатляващ! Скромната оценка е, че до сега са източени минимум €150 млн., а по-реалистичната е за над €440 млн. Последната сума е формирана на базата на факта, че тъй като новото ядрено гориво е непознато, предварително неизследвано и нелицензирано от страна на доставчика, то тогава той (руската компания ТВЕЛ) би следвало да заплаща на българската страна – за експерименталната му експлоатация на територията на АЕЦ “Козлодуй”, а не обратното, при това рисковото изпитание трябва да е на завишени цени.

По хода на своите непрестанни търсения и анализи на новопоявили се факти, в края на миналата 2009 г., аз съвсем изненадващо се натъкнах на редица документи, публикувани в Интернет, които ми дадоха вероятен отговор на въпроса за мълчанието и незаинтересованността на посочените европейски институции, запознати по такъв безпрецедентен казус. Ето линковете към само три от тези материали:

1. Доклад на МААЕ, за управлението на ре-продуцирано ядрено гориво:

http://www-pub.iaea.org/MTCD/publications/PDF/te_1529_web.pdf

2. Презентация на AREVA NP, за сътрудничеството й с руски производител на рециклирано ядрено гориво:

http://www.rosatom.ru/common/img/uploaded/for_PDF-news/Atomexpo/Pres_IK_Atomexpo_09_ERU_f.pdf

3. Доклад на GREENPEACE, наречен “Ядрената тайна на ЕВРОПА:

http://www.greenpeace.org/raw/content/france/presse/dossiers-documents/radioactive-secret-EU.pdf


Казано накратко, тези документи показват движение на огромни количества отработено ядрено гориво, а също така и на природен уран и обеднен такъв, в посока от Западна Европа към Русия. Само много малка част от този експортиран от Европа ядрен материал, се връща обратно под формата на рециклирано или за първи път обогатено ядрено гориво, а над 90% от него остава на територията на Руската Федерация. До сега няма точна информация за това, какво се случва с остатъка в Русия. Но ако обърнете внимание на писмото на руския министър на атомната енергетика, в материалът на GREENPEACE, той ясно заявява, че остатъкът е полезен и поради тази причина няма да се погребва, а ще се използва за производството на ново ядрено гориво, с характеристики – близки до това, произведено от природен уран. (Сравнително подробен анализ на въпросните материали аз съм направил и публикувал в блога си www.gikotev.blog.bg.)

Европейските страни, облагодетелствани от тази сделка с Русия са посочени в доклада на GREENPEACE – Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Испания и Швейцария. В доклада на AREVA NP се казва само, че страните са седем на брой. Разминаването е само с една бройка, може би защото AREVA NP не е включила в бройката си Франция.
На практика не се ли получава, че най-големите, икономически най-развитите и с най-силно влияние в институциите на ЕС страни, в продължение на повече от 10 години редовно изнасят отработеното си ядрено гориво в Русия, освобождават се от рисковете по неговото дългогодишно наблюдение и обслужване и престават да се интересуват от по-нататъшната му съдба. Какво става с остатъка в Русия, все пак? Предоставените Ви тук три материала, както и много други експертни оценки, подтвърждават икономическата ефективност от репродуциране (извличане на урана и плутония от вече отработено гориво), рециклиране и повторно използване на новополученото ядрено гориво в комерсиални реактори.


А сега нека видим как страничен наблюдател би могъл да погледне на фактите:

1. Няколко западноевропейски държави, с изключение на Швейцария – членки на ЕС, в продължение на над 10 години се освобождават от огромните си залежи високорадиоактивно, отработено ядрено гориво, като го изнасят в Русия;

2. В замяна на това те получават и допълнителна изгода, под формата на частично върнато, рециклирано ядрено гориво, за повторна употреба;

3. От края на 2004 г. и до днес в България се внася непознат вид ново ядрено гориво, което не е съпроводено с документация за експериментална експлоатация, която да потвърди надеждното му поведение;

4. В периода 2007-2008 години ядреният физик Х установява несъответствието между документацията и характеристиките на реално доставяното в България нов вид гориво. Констатира безпрецедентни отклонения в поведението на горивото, в периода на неговата експлоатация и сигнализира своевременно, както българските, така и европейските отговорни институции, в това число и МААЕ;

5. Реакцията на българските институции: “Няма такова нещо”, плюс незаконосъобразно криене (вероятно и фалшифициране) на два основни документа, които незабавно биха дали отговор на поставени от физика Х въпроси (Става въпрос за допълнението към ТОБ-а за новото гориво, а също така и основанието за издадените от АЯР разрешения за въвеждане в експлоатация на новия вид гориво.);

6. Реакцията на западните институции: “Българските официални власти казват, че такова нещо няма – следователно наистина няма. Физикът Х не е институция, за да се интересуваме от мнението му”;

7. Проведена е секретна и напълно манипулирана проверка на изотопния състав на новото гориво, за да се “докаже” липсата на рециклиран уран в него. Ако то наистина беше такова, за каквото го представят, защо тогава проверката е тайна, в разрез с поетите ангажименти съгласно изискванията на МААЕ и на конвенциите за прозрачност? Следователно може да се очаква, че новото гориво най-вероятно действително е с рециклиран материл в него;

8. Откъде може да дойде суровината за новото рециклирано гориво? Най-уместно е да се предположи, че е от същото това, извозвано от Запад към Русия, вече отработено гориво;

9. Ако оторизираните европейски институции започнат разследване на сигнала на физика Х срещу руския експеримент на територията на ЕС, то Русия, в познат собствен стил, автоматично ще престане да приема отработеното им гориво;

10. От кого се доминират оторизираните европейски институции, отговорни за разследването на руските експерименти на територията на ЕС? От същите страни, износителки на отработено гориво в Русия;

11. Имат ли те интерес да разследват сигнала? НЕ!


Верността или неверността на тази логическа верига от умозаключения, построена единствено и само на факти, може да се установи чрез открит и прозрачен съдебен процес. Подготовката и провеждането на такъв, обаче съзнателно и целенасочено се препятства от абсолютно всички български институции, в това число и от МС на Р България, в лицето на Комисията за превенция и противодействие на корупцията (КППК), към него. Всички отговорни европейски институции се правят, че не забелязват този акт на отказ от достъп до правосъдие.


На практика не се ли оформя следната крайно неприятна картина. Част от най-богатите страни членки на ЕС продължават да трупат облаги и казано образно “да си чистят задния двор”, за сметка на най-бедната и безспорно най-корумпираната страна-членка. С акта на безразличие и бездействие от страна на европейските институции по казуса, богатите членки на съюза казват на един техен съгражданин, че няма да си мръднат и пръста за да предотвратят ограбването и затъването в корупция, на най-слабото си “братче”. Това, разбира се не се изрича гласно от никого, но реалните действия на потърсените за съдействие институции подсказва точно такава логика на поведение.


Какво ми остава да направя аз, в тази ситуация, уважаеми дами и господа посланици? Сам, срещу практически целия ЕС. Практически почти нищо, освен да стоя отстрани и да наблюдавам това безобразие, с риск за ядрената безопасност не само на 7 милиона граждани на държава-членка на ЕС – България, но и за 500-те милиона от Европа. Точно поради тази причина в началото на настоящето писмо аз подчертах, че се обръщам към Вас, като към последна инстанция в търсенето на справедливост.

На 10 юли 2010 г. се навършват две години от деня, в който обявих това престъпление в публичното пространство. Дотогава остават повече от два месеца.

Уважаеми дами и господа, ДЕКЛАРИРАМ, че ако до 10 юли 2010 г. аз не получа нужната подкрепа и съдействие от оторизираните европейски институции, а чрез тях и на българските такива, не ми остава нищо друго освен да обявя и започна гладна стачка. Да, именно безсрочна гладна стачка, в знак на протест срещу този двоен стандарт в отношенията между европейските институции и техните граждани. Ще протестирам гладувайки, ако даже това да ми струва и живота, срещу фалшивите призиви за скъсване на криминалните връзки на България с престъпни кръгове от Русия, призивите за борбата на всички нива с корупцията и организираната престъпност, когато с гореописаните обстоятелства на практика се върши точно обратното. Контакт с мен може винаги да бъде осъществен чрез гражданския комитет в моя защита и по-специално, чрез г-н Петър Пенчев.

 Искрено Ваш!

 Георги Котев

П.П. В процеса на подготовката на това писмо, анонимен доброжелател ми изпрати стотици страници, недостъпни до скоро за мен, автентични документи, отразяващи мероприятия, проведени от страна на АЕЦ “Козлодуй”, руският производител на горивото “НЗХК” и българската ДАНС, по “изясняване” на истинноста на отправените от мен обвинения. Всички те по безспорен и несъмнен начин доказват истинноста на моите констатции, в това число и извършена груба манипулация с ядреното гориво, по време на проведената проверка, от страна на шведската компания STUDSVIK NUCLEAR AB. Манипулацията се изразява в скриването на шест броя горивни касети, по време на проверката. Сред тези документи преобладават и такива с невярно съдържание и с още по-невярно тяхно тълкуване, с цел да се промяна верноста на изводите. Поетапното им публикуване вече започна на адрес www.gikotev.blog.bg, където ще бъде поместено и настоящето писмо.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.