Технологиите вече пречат на шпионите

В зависимост от това какъв шпионин сте, вие или обичате технологиите, или ги мразите. За събиращите разузнавателна информация, чиято работа се основава на следене и подслушване, животът никога не е бил по-хубав. Капризните миниатюрни камери и касетофони отстъпиха на джаджи, големи колкото глава на топлийка и управлявани от разстояние (голям проблем навремето бе подмяната на батериите на подслушвателните устройства).

Кодираните електронни комуникации са превъзходна плячка за огромните компютри на служби като Националната агенция за сигурност на САЩ. Дори послание, което е кодирано безупречно по днешните стандарти, може да бъде разчетено в бъдеще. Това хвърля в ужас официалните представители, залагащи на сигурността.

Но същият технологичен напредък вгорчава живота на онези шпиони, които се занимават с хора, а не байтове. Самата същност на шпионажа се променя неусетно. Както в случая с руските шпиони, арестувани миналия месец в Америка и депортирани, да си шпионин предполага да се придвижваш, без да будиш подозрение, обикновено под чужда самоличност, да предаваш и да получаваш информация и пари, без да те проследят. Последиците за онези, които биват заловени, могат да бъдат катастрофални.

Най-голямото главоболие са мобилните телефони. За ловците на шпиони те са идеални устройства да подслушване и проследяване, които жертвата зарежда доброволно и редовно. Но за шпионите (и терористите, които често действат при същите ограничения) те се превръщат в заплаха. Изваждането на батерията и поставянето на частите в хладилник или друг метален контейнер деактивира скрития „бръмбар“, но незабавно събужда подозрения. Ако двама души, следени едновременно, вземат тази необичайна предпазна мярка близо до едно и също място и по едно и също време, дори и най-глупавият съгледвач ще стигне до извода, че се „пече“ тайна среща между тях.

Някога създаването на фалшива самоличност бе лесно: разузнавач, отправящ се на мисия, вземаше със себе си подправен паспорт, портфейл, пълен с кредитни карти, шофьорска книжка и няколко семейни снимки. В света, базиран на атоми, да се „кракне“ всичко това бе трудно.

Благодарение на електроните обаче е лесно да се види по цифровата „сянката“ дали подозрителния гост е напуснала хотела. Визовите печати от чужди страни могат да бъдат сверени с архивите на компютрите на имиграционните служби. Банковата справка разкрива незабавно кога са били издадени кредитните карти и колко често са били използвани. Твърденията за трудов стаж могат да бъдат проверени в Гугъл. Сметките за мобилните телефони разкриват водените разговори (или липсата на такива).

Липсващите контакти всъщност са почти толкова лошо нещо, колкото и грешките. Чисто нов номер на мобилен телефон буди подозрения (особено когато е съчетан с нови кредитни карти и нов имейл адрес, но с липсващ профил във Фейсбук). Разследване, което някога би могло да ангажира екип от контраразузнавачи седмици наред, вече отнема няколко кликвания с мишката.

С достатъчно усилия, животът на няколко убедителни самоличности може да бъде запазен – в шпионския свят съществува малка индустрия, която поддържа активни кредитните карти за секретни операции. Но за сериозните шпиони тези легенди се изтъркват по-бързо, отколкото могат да бъдат създадени.

Биометричните паспорти влошават още повече положението. Ако влезете в САЩ като чужденец, името и пръстовите ви отпечатъци остават завинаги в правителствените компютри. До тази информация има достъп всеки от десетките съюзници на Америка. Да се сдобиеш с паспорт на името на починало дете става все по-рисковано с компютъризирането на регистрите на населението.

Да откраднеш паспорта на турист и да смениш снимката (любим прийом на израелските тайни служби Мосад) вече няма да бъде толкова лесно – заради биометричните данни във вградения в паспортите чип. Само най-упоритите и изобретателни държави ще могат да се справят с това – с цената на стръмно нарастващи разходи.

Технологията създава и други проблеми. Вземете например тайниците, където дадена вещ може да бъде оставена сигурно и без да бие на очи, за да я прибере някой друг. Разузнавачите са обучени да разпознават тези обекти, разположени на места, които се посещават лесно, но се наблюдават трудно (казанчета и кошчета за боклук в обществени тоалетни или кухините под радиаторните решетки между редовете в църквите).

Навремето наблюдаването на заподозрян тайник бе трудна работа, ангажираща хора. Сега това може да става невидимо, дистанционно и автоматично. Следващият път, когато заровите бирена бутилка, натъпкана с пари, в някой парк, поинтересувайте се какви камери и сензори са скрити в дърветата наоколо.

Дните на „нелегалния“, който години наред живее в чужда страна под почти безопасна чужда самоличност, са преброени. Вместо това майстор-шпионите все по-често използват „реални хора“: глобализацията превръща в нещо съвсем обичайно такива като Ана Чапман, една от десетте руски шпиони, депортирани от Америка (под собственото й, законно придобито, британско име) да учат, да сключват брак, да работят и да живеят в няколко различни страни. Като много други солидни някога професии, шпионажът се превръща все по-малко в кариера и все повече в работа на парче за фрийлансъри.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.