Германия се разделя с военната повинност

Наборни войници от Бундесвера. Снимка: официален сайт

Някъде между 18-та и 23-та им годишнина почти всички граждани на Германия са повикани в някой от 59-те наборни центъра, за да бъдат претеглени, измерени и прегледани. Близо половината от тях ще бъдат признати за негодни за военна служба. По-голямата част от останалите ще изберат невоенната „обществена служба“.

Накрая ще останат към 70 хиляди мъже годишно, които ще преминат деветмесечно обучение в Бундесвера. (Жените са изключени от набора.) Германия запази редовния набор дълго след като повечето европейски страни го отмениха (най-скоро това стори Швеция, на 1 юли т. г.). „Гражданите в униформа – опора на обществото“ е част от следвоенната идентичност на страната.

Това скоро може да се промени. Този месец германският парламент прие закон, който съкрати от девет на шест месеца срока на редовната военна служба. Това бе плод на труден компромис между партньорите в управляващата коалиция. Християндемократическият съюз (ХДС) и баварският му събрат Християнсоциалният съюз (ХСС) смятат редовния набор за „крайъгълен камък“ на обществото. Либералната Свободна демократическа партия (СДП) го възприема като „масирана намеса в свободата на младите хора“, казва Елке Хоф, депутат от тази партия в Бундестага.

Намаляването на срока на редовната служба на шест месеца може да бъде прелюдия за нейното отменяне. „Има толкова много затруднения“ пред срочната служба, „така че не можем да я оставим задълго“, казва Хилмар Линенкамп от Германския институт по международна политика и сигурност, базиран в Берлин мозъчен тръст.

Главното основание за редовния набор – заплахата от нашествие на конвенционална армия – изчезна с разпадането на Съветския съюз. Сега устоите на редовната служба са разклатени от две нови обстоятелства. Първото е, че парите, които никога не са достигали, намаляват. Новият правителствен пакет за съкращение на разходите с 80 милиарда евро включва и орязване на бюджета за отбрана с 8,3 милиарда евро за период от четири години. Второто е, че министърът на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг, енергичен човек с дух на кавалерийски офицер, има склонност да потъпква табутата или най-малкото да ги заплашва. Старите проблеми придобиват нов облик.

Най-големият е, че Бундесверът не е адекватен на задачите, които му предстоят. Със своите разположени в чужбина 6700 от общо 250 хиляди военни той е „на границата“ на потенциала си, каза Цу Гутенберг. Бундесверът не се стреми да бъде като американската или британската армия, които имат големи експедиционни традиции и могат да държат значително по-голям дял от своите войници на бойното поле. Но за да бъде по-полезен съюзник, Германия трябва да се постарае. Бундесверът все още харчи милиарди за въоръжения, поръчани още по време на Студената война, които са безполезни срещу неуловими бунтовници като талибаните.

Някои промени бяха направени. Бундесверът е с два пъти по-малка численост в сравнение с края на Студената война и е третият по размери доставчик на войници в оглавяваните от НАТО сили в Афганистан. Но промените не са достатъчни. Цу Гутенберг иска той да стане „по-професионален, по-бърз и по-гъвкав“ и да бъде в състояние „да изпраща наши войници навсякъде по света“, както казва министърът пред списание „Шпигел“.

Редовният набор е пречка за това. Срочнослужещите не могат да бъдат пращани в чужбина. Те струват на Бундесвера около 400 млн. евро годишно; тяхното обучение и организиране обвързва 10-20 хиляди професионални войници, които иначе би могло да бъдат разположени другаде с по-голяма полза. Цу Гутенберг, въпреки че е член на привърженика на редовната служба ХСС, иска да сложи край на наборите, но преди това трябва да убеди консерваторите или да каже с какво ще го замени.

Това ще бъде болезнено, ако се случи. Редовният набор е залегнал в конституцията, поради което реформаторите говорят за неговото „суспендиране“, а не за премахването му. Според защитниците на набора той е най-добрият начин за привличане на войници, от които имат нужда въоръжените сили: да не са по рождение войнствени и склонни към насилие, а да са мислещи момчета с различни таланти, които да могат да спечелят местното население, даже и ако преследват терористи. Приблизително половината от войниците с продължителни договори са влезли в Бундесвера чрез редовен набор; общо взето те са по-добрата половина, твърди Улрих Кирш, шеф на БундесверФербанд – организация, която представлява интересите на войниците.

Германците свързват наборната военна служба с т. нар. innere Fuеhrung (вътрешно лидерство) – понятие, според което войникът трябва да следва конституционните принципи, а не машинално да изпълнява заповеди, особено ако те са безнравствени. След обединението редовната военна служба помогна за преобразоването на поколение млади източногерманци, израснали с мисълта, че демократичната Западна Германия е враг.

Но подобно на лепилото, което свързва войниците с цивилните им съграждани, редовният набор губи своята здравина. През 60-те години той бе съкратен от 18 на девет месеца, а сега на мизерните шест, половината от които преминават в обучение. Съкращенията в числеността на въоръжените сили намали търсенето на наборници. Отказът от военна служба в замяна на „обществена служба“ е лесен. Сега само около 15 процента от младите мъже влизат в казармата. А навремето Бундесверът бе тема за разговор на семейната маса и местната кръчма, казва Бертолд Майер от Института за изследване на мира във Франкфурт. Това вече не е така.

Идеите на Цу Гутенберг относно редовната военна служба ще бъдат част от пакета реформи, който се очаква той да предложи през септември. Вероятно пакетът ще включва редуциране на общия числен състав на Бундесвера, може би до 150 хиляди войници („екстремният модел“, както казва министърът) и орязване на оръжейните доставки. Въоръжените сили са претоварени с цивилен персонал и още повече с офицери. Цу Гутенберг е създал „структурна комисия“, която трябва да предложи решения.

Неговият радикализъм може да бъде обуздан. Всяка база, която той би закрил, и всяка програма, която би съкратил, има в защита свое лоби. Решението за край на редовния набор може да изисква одобрението на партийни конгреси на ХДС и ХСС. Но даже и най-предприемчивите му идеи да бъдат прокарани, това няма да бъде последната дума по въпроса. Армиите на 27-те страни от Европейския съюз едва-що тръгват по пътя към спестявания, които ще дойдат от обединяване на ресурсите и споделяне на усилията. Отбранителната реформа, която ще изобрети енергичният г-н Цу Гутенберг, е позиционна война на изтощението, а не кавалерийска атака.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.