„ЕРА – България“ взе над 2 млн. лв. от 24 фирми за недвижими имоти, сега се съдят

Съдът ще решава има ли измама в големи размери

Сайтът на „Ера България“. Снимка: от екрана

Обущарят ходи бос, шивачът гол, а собственици на агенции за недвижими имоти, които са на път да остават без покрив, се оплакаха пред e-vestnik: „ЕРА – България“ е събрала над 2 милиона лева под формата на такси за франчайз от 24 български фирми за недвижими имоти. Ние сме сред тях. В замяна не получихме обещаното ноу-хау, обучение, планове за бизнес развитие, не станахме част от единна система. „ЕРА – България“ не изпълни обещанията си“, казват от фирмите „Авеню 7”, „Платинум пропъртис”, „ТБМ 2” и „Лирик”, които са сключвали договори с компанията в периода 2007-2009 година и сега се опитват да търсят правата си по различни институции и съдилища в България. По тяхна информация прокуратурата е приключила досъдебно производство срещу изпълнителния директор на „ЕРА – България“ Теодора Димитрова с обвинително заключение за измама в големи размери, въвеждане в заблуждение и неправомерно облагодетелстване с чужди имоти.

„Нямам информация за приключило досъдебно производство и заключение на прокуратурата“, коментира Теодора Димитрова. „По случая съм възложила да работят нашите адвокати и докато не приключат съдебните ни спорове, не бих си позволила да давам публична информация, тъй като отношенията ни с тези фирми и личности са на базата на договори, които са конфиденциални. Всяко изнасяне на информация – дали от вас, дали от тях, дали от мен, е повод за нови спорове. Ако вие като медия застанете зад това, аз впоследствие ще искам да разбера на базата на какво изнасяте този тип информация“, допълни Димитрова.

„Договорите не сме ги давали и показвали на никого, но точно Теодора Димитрова е тази, която ги размножава и прилага наляво и надясно“, опонира Лазарина Великова, собственичка на „Авеню 7”. Тя е едноличен търговец, купила е 2 франчайза – за офисите си в София и Плевен и е платила за такси на „ЕРА – България” над 100 000 лева. Великова признава, че се е подмамила по обещания за развита мрежа, наличие на ноу-хау и от авторитета на Теодора Димитрова, която е бивша служителка на агенцията за недвижими имоти „Адрес”.

Каква е историята на конфликта?

През 2007 година медиите съобщават, че в България стъпва компанията „ЕРА“ – водещa световна франчайзингова система за предоставяне на услуги на пазара за недвижими имоти с 4 250 офиса в 50 страни по света и 1 500 офиси в Европа. Изпълнителният директор на „ЕРА – България“ Теодора Димитрова е представена лично от президента на „ЕРА – Европа“ Франсоа Ганьон в НДК. Там той казва дословно: „Инвестирайки във франчайз, собственикът получава веднага пазарно присъствие, разпознаваем бранд, партньори във франчайз мрежата, професионално обучение както за собственика, така и за агентите (брокерите), контакти, уебсайт и реклама на регионално, национално и международно ниво, която е скъпа и почти непосилна за малката агенция“.

На събитието идват много български фирми за недвижими имоти. Те получават покана да станат франчайз партньори на „ЕРА – България“. От презентацията на французина фирмите остават с убеждението, че в замяна ще придобият ноу-хау, оборотите им ще се увеличат чувствително и ще просперират. Присъстващите оставят визитките си, след което от „ЕРА – България“ им се обаждат, канят ги на срещи, убеждават ги в предимствата на партньорството и др. „Нито едно от обещанията им не се сбъдна“, казват от „Авеню 7” и „Платинум пропъртис”.

Според тях „ЕРА – България“ е провеждала фиктивни обучения с лектори без опит, а обещаното ноу-хау се е оказало наръчник от печатни материали – сбор от произволни извадки на информация от интернет на тема недвижими имоти. „Ако направим една равносметка, след подписването на договора си с „ЕРА“ в края на 2007 година, ние сме платили десетки хиляди левове за такси, срещу което сме получили една папка с картинки, много обаждания по телефона: „Платете си парите“, 2 обучения за по 1-2 часа, за които сме си платили допълнително, но са се оказали загуба на време. Сега ни искат още 80 000 лева неустойки“, казва Иван Славев от „Платинум пропъртис”.

Той допълва: „Първоначалната вноска за сключване на договора е близо 40 000 лева (за всяка фирма е различно, но за повечето агенции таксата се върти около тази сума). Допълнително, в продължение на 5 години трябва да се плащат месечни вноски, които са 9% от оборота, но не по-малко от 1200 лева за първата година. Ако сметнем грубо 40 000 лева без ДДС по 26 офиса, присъединени към „ЕРА“, се получава сумата от 1 040 000 лева. Системата съществува от 3 години. Всяка фирма плаща за първата година допълнителни суми в размер на 14 400 лева без ДДС. Това, умножено по 26 прави още 374 400 към тези малко над 1 милион лева. Към тази сума за втората година прибавяме още над 500 000 лева (защото месечната вноска през втората година нараства). По груби сметки досега по документи в „ЕРА“ би трябвало да са влезнали минимум 2 милиона лева“, изчислява Иван Славев.

Месеци наред фирмите, купили франчайз от „ЕРА – България”, чакали да получат нещо в замяна на парите си. Да станат част от система за обмен на оферти, да имат единен софтуер, да обслужват клиенти, които са изпратени при тях от офисите на „ЕРА“ в чужбина. Когато това не се случило, те се усъмнили дали изобщо „ЕРА – България“ притежава правата върху марката за територията на България. И получили отговор от Патентно ведомство, че „в базите данни не е установено наличие на заявени или регистрирани марки, географски означения и промишлени дизайни на името на „ЕРА България” АД, гр. Варна“.

На въпроса вярно ли е, че „ЕРА – България“ няма права върху марката, Теодора Димитрова отговори: „Имаме изключителни права. Патентно ведомство регистрира марките в България за информация на трети лица. Патентно ведомство не дава права на марките. Това са огромни недоразумения, свързани с начина, по който хората разбират тази материя. Тя е съвсем нова за България, където франчайзинговите дейности се извършват по-активно едва в последните няколко години. Това, че хората не разбират за какво става въпрос, не означава, че могат да правят генерални заключения, че ние нямаме правата за България. Ние ги имаме. Всички тези хора са уведомени по съответния ред. Правата ни ги е дал собственикът на марката „ЕРА“ – ЕРА Франчайз систем, САЩ. Марката за цял свят е собственост на ЕРА Франчайз систем и ние получаваме тези права с договор за мастърфранчайз, който е подписан на 1 септември 2006 година. Оттогава „ЕРА – България“ развива дейност на територията на България“.

По този повод във форума на сайта dnesplus интернет потребител коментира:
„Госпожата явно не знае нищо за регистрациите на марките в Патентно ведомство. Марката е продукт, който е географски обвързано понятие. Такова нещо като регистрирана марка в САЩ за цял свят, без вписвания в европейското OHIM и нашето Патентно ведомство, няма. Франчайзинговият договор като лицензионен договор е определен в Закона за марките и географските означения. След влизането на България в ЕС, регистрацията за ЕС е и за България, и за всяка марка се вписва: 1. Собственик, 2. Лицензополучател с неговите права. Всичко това се регистрира в Патентно ведомство и не е само декларативно за трети лица (все едно да кажем че Агенция по вписванията има само декларативно значение), а показва кой е притежателят по закон на марката, на кого е дал права и какви. Дали сега има вписана лицензия не е важно, понеже при подписването на договора с излъганите камилчета, такава лицензия не е била налична. В договора, който са подписали фирмите, не е упоменато, че предлаганият продукт „франчайз на ERA“ няма вписана лицензия за предоставяне на права за марката”.

В хода на разследването срещу Теодора Димитрова става ясно, че още през 2005 година ЕРА Франчайз системс (поделението в САЩ) е подало искане за регистрация на марката в българското Патентно ведомство и е получило предварителен пълен отказ. Това показва, че не „ЕРА – България”, а и самите американски представители са се опитали да я регистрират. Въпреки тези неуредици „ЕРА – България” продава франчайз на повече от 20 български фирми и започва да води съдебни дела срещу агенциите за недвижими имоти, дръзнали да потърсят правата си.

Според Теодора Димитрова процедурите по регистрация в Патентно ведомство са възобновени и марките на ЕРА Франчайз Системс вече са надлежно регистрирани за България.

От началото на съдебния спор Теодора Димитрова подава и друга противоречивя информация към медиите. В публикация от 28 юли 2010 година във вестник „Труд” тя коментира, че „броят на действащите фирми за имоти под шапката на “ЕРА” в България не е надхвърлял 18”, а лично тя е предоставила списък в Комисията за защита на конкуренцията, че има сключени 26 договора за франчайз с 24 фирми (2 от фирмите са закупили по 2 франчайза). Дълго време на сайта на „ЕРА – България” (за което има констативен протокол от нотариус) се дава информация, че „ЕРА е мрежа, представена с 22 независими агенции за недвижими имоти в България”.

В други изявления за медиите Теодора Димитрова твърди, че „са попаднали на неподходящи личностти при избора си на франчайзполучатели”. Лазарина Великова от „Авеню 7” пита: „Защо, след като от „ЕРА – България” твърдят, че са толкова успешни и имат работещо ноу-хау, 20 офиса от 26 за по-малко от две години са напуснали системата, като една от първите фалирали агенции е личната агенция на г-жа Теодора Димитрова  –  „ЕРА Бетър хоумс”? И самата тя ли е между неподходящите личностти?”

Спорът ще се решава в съда. От началото на наказателното производство срещу „ЕРА – България“ автомобилът на една от присъединените като потърпевши по делото собственичка на агенция за недвижими имоти, два пъти избухва в пламъци. Засега извършителят е неизвестен. Води се разследване.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.