Лов на „деца вещици“ се развихря в Конго

Ройтерс

Африканчета, обвинени във вещерство. Снимка: редребел

Когато малкият брат на Паскал се разболял, семейството му го обвинило във вещерство и го завело при пастор, който го накарал да пие кръвта на гълъб и олио. Подложено на глад и бой в продължение на три дни, 10-годишното момче успява да избяга и става едно от 250-те хиляди бездомни деца в Конго; следи три години е прибрано в център за деца в проблемния източен район на Киншаса.

„(Пасторът) не ми даваше да ям и да пия вода – каза, че иначе силата на вещицата ще нарасне“, споделя Паскал, което не е неговото истинско име. Още близо 100 деца, обвинени във вещерство, също са потърсили подслон в центъра. Според Фонда на ООН за подпомагане на децата УНИЦЕФ обвиняването на деца в магьосничество е сравнително нова и нарастваща тенденция в Африка, въпреки отдавнашните традиционни и мистични вярвания на континента.

„Феноменът „деца вещици“ възниква в градските райони, където е се разраства непрекъснато през последните трийсет години „, се казва в проучване на УНИЦЕФ, публикувано този месец. Докато преди обвиненията падаха върху по-възрастни жени, сега все по-често се насочват към деца, често от най-уязвимите групи, като сираци, сакати или бедни.

От проучването на ООН се вижда, че много деца, изгонени от домовете си за това, че са вещици, са обвинявани за семейни нещастия, от болести и бедност, дo завистливи мащехи. Някои религиозни секти взимат пари за прогонване на злите духове. „Това е проблем, който се засилва всеки ден“, казва отец Джъстин Онганга, католически свещеник, който управлява друг център. „Това няма нищо общо с вещерството, а е свързано с градската бедност“, каза Онганга.

Конфликтът в Конго през 1998-2003 г. си спечели името на Африканска световна война, след като в него бяха въвлечени шест армии на съседни страни и той доведе до смъртта на 5,4 милиона души, главно в резултат на недохранване и болести. Близо 80 процента от населението все още живее с по-малко от два долара на ден. Конфликтът се разраства най-вече на изток, но Онганга каза, че феноменът „деца вещици“ е симптом на столица под изключително голямо напрежение.

„Това се дължи на икономически причини – когато хората не могат да се грижат за домакинството, намират причина да се отърват от децата си.“ 12-годишниян Оливие е бил изхвърлен от дома си от съпругата на чичо си, която го обвинила, че иска да убие по-малкото си братче. „Извикаха един фетишист, който каза: „Чието лице се появи в огледалото – той е виновен.“ Постави огледалото пред мен и лицето ми се появи в него. Семейството ми ме изхвърли“, каза детето.

Киншаса, чието население е между 8 и 12 милиона, е много оживен град, който е най-опасен през нощта. Момичета си съперничат да хванат мъж за секс за 1 долар на сеанс, с надеждата да се уредят с поне петима на нощ. Едно момиче, което е на улицата вече 10 години, каза, че е загубила един зъб, когато мъж я изнасилил и я ударил, за да не вика и да не се съпротивлява. Посред нощ в квартала Матете, бебе момченце лежеше кротко в мръсотията, а куче притича над тялото му.

Британската благотворителна организация „Дете на войната“ установи в проучване тази година, че 41 процента от бездомните момичета са били обвинени в магьосничество. Някои момичета упояват децата си и ги оставят в странични улички, за да кротуват, докато те работят, каза организацията. Макар да не посочва цифри, проучването на ООН цитира такива случаи от целия континент, от Ботсвана и Южна Африка до Гана на запад и Танзания на изток.

Авторката Александра Кимприк е установила, че 70 процента от хората в затвора в столицата на Централноафриканската република са там по обвинения в магьосничество и каза, че някои деца признавали, че са летели в черупки от фъстъци, на кори от дърво манго и на обелки от авокадо. „Макар ние, африканците, да вярваме в магии, всички тези случаи са фалшиви“, каза Онганга. Някои деца са били прибрани обратно в домовете им, след като са преуспели или станали по-богати от родителите си.

ООН призовава за декриминализация на магьосничеството в страни, където то е престъпление – като Бенин, Мали и Уганда – и смята за причина за това явление проблемните семейства и бедността. „Не искам да се върна при семейството си. Но се надявам един ден да имам къща и жена“, казва Паскал, които все още няма дом.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.