Ревнува ли Путин Черноморския флот от Медведев?

Владимир Путин на мотошоу в Севастопол. Снимка: правителствен сайт

Руският духовно-политически десант в Крим предизвика в Украйна буря от коментари, изпълнени с опасения: Янукович бил „зомбиран“, Севастопол – „привазитиран“, а „поробената страна“ щяла да бъде „оглавена от Путин“. Всъщност обаче както Путин, така и Лужков решаваха по време на своите визити главно собствени вътрешноруски задачи.

Миналия петък в Крим се отби патриархът на цяла Русия Кирил, предприел мисионерска обиколка из Украйна. Той връчи на президента Виктор Янукович, който бе на почивка в държавна вила, ордена „Княз Владимир“ първа степен „за проявеното внимание към укрепването на православието в Украйна и във връзка с 60-годишнината му“.

В събота пак там пристигнаха със самолети руският премиер Владимир Путин и московският кмет Юрий Лужков. Путин също се срещна с Янукович, но преди това, възседнал жесток мотоциклет, изненадващо цъфна на байк-шоу край Севастопол, организирано по случай Деня на руския Военноморски флот. Той грубовато похвали от сцената мощното си „желязо“, припомни кръщението на княз Владимир в Херсонес, създало „база за изграждането на единно общоевропейско хуманитарно пространство“, после благодари на Янукович „за решението относно руския Черноморски флот и за атмосферата, която създава в отношенията между братските народи“.

А кметът на Москва, веднага щом се озова в забранения доскоро за него Севастопол (успя да отиде там, само защото Янукович прояви добра воля *), отново заяви, че Русия трябва да запази за себе си този град. Историята премълчава как го е нарекъл след това Янукович, но украинското Външно нарече Лужков „лош съсед“. И май за явно удоволствие на нюзмейкъра.

Украинските медии тутакси разбраха, че имат основание за своите фобии. „Кирил зомбира президента и ще го превърне в марионетка на Москва“. „Путин пристигна да инспектира Янукович“. „Следващият президент на Украйна ще е Путин“. „Московските държавни, общински и църковни власти обединиха усилия в борбата си да подчинят Украйна“. „Интересно би било да видим как Янукович, яхнал трайк, отива на събор на украински байкъри в Североморск (базата на руския Северен флот край Баренцево море – б. р.). Явно обаче само руският патриотизъм е разрешен за износ“ . . .

Подоби нагласи в Киев споделят дори сериозни експерти. „И духовните, и светските лица в Русия разглеждат Украйна като част от единно пространство: в първия случай от църковното, в другия – от „руския свят“, коментира пред Росбалт Вадим Карасьов, който оглавява киевския Институт за глобални стратегии.

„Те разглеждат Украйна и Крим като обекти на своята вътрешна политика. Естествено със съответните акценти и нюанси, но за тях нещата стоят точно така. Виждаме как всички атрибути на украинската независимост се запазват, но същевременно се заличават не само лингвистичните, културните и икономическите й граници – в крайна сметка може да бъдат заличени и политическите“, изтъква аналитикът.

„Естествено, украинският елит няма намерение да отстъпи всичко още в самото начало. Трябва обаче да се знае, че това не са посещения при украинския елит, смятан от Кремъл за твърде несигурен партньор. Това са посещения при един съюзен народ, който иска реинтеграция. И в бъдеще, ако украинският елит се противи, Кремъл ще може да се обърне направо към електтората в Украйна. Те не желаят тук да има втори Лукашенко, който ще се представя за съюзник, но ще води двойна игра. Те искат в Киев да има един стопроцентово проруски лидер“, добавя Карасьов.

Цеалите на посещенията на руския патриарх, на премиера и на московския кмет в Крим бяха различни. Но нещата не бива да се смесват, твърди публицистът Виталий Портников, главен редактор на руската телевизия TVi.

„Обиколката на патриарх Кирил из Украйна бе мисионерска и включваше цял куп църковни прояви в различни градове – припомня той. – Устройството на Руската православна църква е такова, че за нея е от значение да поддържа контакт с властта. А украинските лидери имаха съмнения в тази връзка, тъй като нямаше яснота за формата на срещите им с патриарха.“

„Неслучайно проявите с участие на патриарха в Крим не бяха изпълнени със същото църковно съдържание, както тези в Одеса и в Киев. Кирил се отби в малка църквичка във Форос, за да маскира факта, че основна цел на визитата му все пак е била срещата с президента Янукович. И то при условия, диктувани от последния – нали той не дойде в никой от големите градове на Украйна, посетени от патриарха“, добавя наблюдателят.

Появата на Владимир Путин на байкърския фестивал в Севастопол е свързана според него със започнала в управляващия тандем ожесточена борба за спечелване на президентските избори през 2012 г. „Борбата се развива не толкова лично между Путин и Медведев, колкото между финансовите интереси на хората около тях, смята Портников. През пролетта Путин изненадващо се озова извън контекста на договореностите за флота между Медведев и Янукович и сега крайно силно държи да ги представи за свое собствено политическо постижение. Това бе един силен телевизионно-пропаганден ход.“

Колкото до московския кмет, Лужков чудесно схваща, че след като президентите на Татарстан и на Башкортостан напуснаха своите постове, собствената му оставка е въпрос на време. Затова, щом президентът Янукович му разреши пак да влезе в Украйна, той много държеше да освежи своята „севастополска“ риторика, с която винаги улучва десетката.

„Дори ако Лужков не успее с нейна помощ да отнеме от Кремъл самата възможност да заграби московския мегаполис, загиващ под бремето на проблеми, породени до голяма степен от градските власти, тя ще му помогне поне да отсрочи своята оставка, да се попазари за съответните условия и за условията, при които ще живее след оставката си“, резюмира експертът. Това е вече нещо по-правдоподобно.

По БТА

* През 2008 г. украинската служба за сигурност забрани на Юрий Лужков да влиза в страната заради изказвания за държавната принадлежност на Севастопол – б. р.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.