Защо Румъния дава гражданство на молдовците

Николае Прелипчану

Румънският президент Траян Бъсеску в Кишинев. Снимка: официален сайт

Три западни публикации критикуваха миналата седмица Румъния за това, че вкарва през „задната врата“ в Европейския съюз един милион граждани на Република Молдова, като им дава румънско гражданство. А това, че на техните деди или родители им е било отнето румънското гражданство с инвазията на Червената армия през 1940 г., на нито едно от известните издания, които се занимават със случая, изглежда не им е известно. Да отбележим, че западният гняв идва доста скоро след този на Москва, който беше предизвикан от обявяването на 28 юни за ден на съветската окупация.

И ние можем да изброим на западняците паспортите, дадени на стотици хиляди души от Пакистан, Турция или Африка, най-вече – от бившите колонии. Изглежда естествено: ако вие вкарвате през вратата на гражданството – аз не биха казал „задната“, както правят те – хиляди хора в неравностойно положение от други континенти, спрямо които смятате, че имате някакви отговорности, ние възстановяваме на бившите румънски граждани или техните наследници статута, който съветската окупация им отне.

Преди 151 години, когато румънските княжества искаха да се обединят, европейските сили им поставиха условия, за да не ядосват турците. Днес, правителствата не казват нищо за даването на гражданство на бесарабските румънци, но няколко тромпета на Запад го правят. Боя се, че в тези тромпети духа пак Изтока.

Запазването на статута на страна под опека може да бъде дразнещо, но вината е и наша, и на нашите политици, че се случва това. Полша беше поделяна от европейските сили и Русия около седем пъти, но успя да си завоюва статут на независима държава, след като се освободи от последната окупация – съветската. Със собствени сили, чрез собствените си политици; всъщност, благодарение на тези, които умееха да избират, така, както умееха много от тях да се изправят срещу съветските окупатори.

От друга страна, изглежда почти нормално една току-що излязла изпод болшевишкия ботуш страна да бъде поставена под кадифения пантоф на свободните сили, понеже се смята, че не е в състояние да се ориентира сама. И в действителност, тези двайсет години от падането на комунизма у нас показват, че не можем да го направим.

Това, че бяхме приети в ЕС и НАТО, беше едно чудо, което не зависеше от нашето представяне, а от външни геополитичски интереси. Поддържането на климат на вътрешна нестабилност от страна на политиците, тъкмо за да могат техните другари и клиентелата им да си подредят възможно най-добре бизнеса, корупцията без граници, която се шири в Румъния, всичко това и много други неща ни пречат да се квалифицираме като страна с реална независимост.

Така беше и с Обединението от 1859 г., когато западните сили не можеха да гарантират за едни държавици, които в продължение на векове бяха под османска власт и за чиято политическа нестабилност, да не говорим за икономическата, имаха достатъчно информация. И не позволиха, ако си спомняте, друго освен едно чисто формално обединение – с двама владетели. Тогава румънците, хитреци (понеже хитрост не ни липсваше и тогава), избраха един и същи владетел и в двете страни, а Европа пие една вода. Тогава хитростта беше добър знак, имаше патриотична цел и не съм аз този, който ще го отрече.

Е добре, на пръв поглед даването на гражданство на бесарабските румънци може да изглежда за някои незапознати с историята като „хитрост“ от същия тип; значи патриотична от наша гледна точка, следователно похвална. Не искате да приемете нашите братя в Европейския съюз – няма проблем, тогава ние ще ги приемем в Румъния, страна-членка на ЕС. Дотук стигна демонстрацията на журналистите от Германия, Англия, Италия. Тук спряха, подминавайки нарочно или поради незнание, сравнително скорошната история. Докато нашата демонстрация тъкмо оттук започва.

Всъщност, този път дори не става въпрос за хитрина, та макар и с патриотичен субстрат. Денят на съветската окупация възпоменава трагичното събитие, когато румънците от Бесарабия и северна Буковина бяха извлечени от страната си и залепени към една тоталитарна империя, която се отнасяше към тях, както си знаеше, избивайки всички, за които се предполагаше, че имат влияние върху мненията, депортирайки стотици хиляди души, от които малко се върнаха и малко оцеляха сред пустошта на Централна Азия и Сибир.

Независимо дали този ден ще бъде официален черен празник или не, той е такъв в душите на всички онези, чиито мозъци не са били напълно промити. Освен това, всички тези хора бяха лишени от редица блага, не на последно място и от румънското си гражданство. Така че даването на румънско гражданство на тези бесараби, които са го имали, или на наследниците им, е съвсем логично в свободния свят, който претендира за връщане на отнетата неправомерно собственост.

Не е ли и гражданството вид собственост на едно семейство, която се предава от баща на син? Не е ли връщането на гражданството справедлив акт тогава? Ако се реституират имоти дори между държави, когато е възможно, защо да не може да се риституира и гражданството?
Румънската държава не може да върне на бесарабите това, което са им откраднали болшевиките, защото материалните блага са се стопили в огромния Съветски съюз. Но гражданството може да им се върне. Така, както беше върнато на онези, на които им беше отнето, когато „избягаха“ на Запад. Така, както е нормално да бъде в една свободна страна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.