СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ако получаваш пари от чужбина – Дянковите репресии

Данъкоплатци чакат от 14 до 16 часа всеки четвъртък на опашка пред данъчната служба на „Аксаков“ в София, за да чуят от консултанти как точно трябва да бъдат подстригани. Снимка: авторът

Неотдавна e-vestnik написа за репресиите на дянковата данъчна администрация. Тя тихомълком, без да оповести публично и да проведе компания, е приела поправки в закона за ДДС, които задължават всякакви хора – не само фирми, а и физически лица, получаващи доходи от чужбина да се регистрират по ДДС (виж тук). Тъй като повечето хора не знаят и научават впоследствие, данъчните им съставят актове, като минималната глоба е 500 лв. Регистрацията е задължителна, дори да става дума за получаване на 200-300 евро от чужбина. Ако това ти се случи само веднъж тази година, „ще се регистрираш и после ще се отрегистрираш“, обясниха ми данъчните.

Някои читатели се възмутиха по повод статията, че за това не е виновен Дянков, а било изискване на Европейския съюз. Да, има директива за регистрация по ДДС и на фирми, и на физически лица при такива плащания, но в Европа тази регистрация е нещо съвсем друго, само формалност, а хората с някакви доходи от чужбина, не са задължение да плащат ДДС и да се отчитат на 14-то число, както става тук. Там ДДС се начислява задължително и се отчита регулярно, ако човекът или фирмата е надхвърлила задължителния минимален праг за такава регистрация (във Великобритания например той е 68 000 паунда – около 180 000 лв., а в България е 50 000 лв.). Тук при регистрация заради пари от чужбина цари данъчен хаос.
Най-напред в директивите на ЕС става дума за стоки и услуги. В България данъчните тълкуват за услуга абсолютно всичко, за което се плаща от чужбина, освен ако не е по трудов договор. Под ударите на българската данъчна репресия попадат компютърни специалисти, които пишат софтуер за чужбина, каквито и да е творци, които получават хонорар за авторски права и т. н. Данъчна консултантка в службата на ул. „Аксаков” най-уверено ми обясни, че авторското право е услуга.
В Европа хората, които получават пари от чужбина срещу някаква услуга, се регистрират по ДДС, но не като у нас. При регистрация те получават ДДС-номер и са задължени да го слагат на фактурите си или в декларациите си, заедно с номера на своя контрагент в чужбина. Но не начисляват ДДС, ако не надхвърлят прага за регистрация в съответната държава.

На опашката на „Аксаков“…

У нас научих за много случаи, в които данъчните карат физически лица да начисляват и да внасят ДДС. Един от случаите беше куриозен – човек, получил 300 евро от чужбина за консултантски услуги, е задължен от данъчните да се регистрира по ДДС, съставен му е акт за 500 лв. и са го накарали да начисли и внесе ДДС върху 300 евро (а не да извади ДДС-то от сумата). Така човекът на практика не е получил нищо – всичките му пари са експроприирани от данъчните, без той да е виновен. Той не пожела да се описва случаят му, ще си търси правата по съдебен ред.

Пред данъчната служба на “Аксаков” където се извършват регистрациите по ДДС, всеки четвъртък се събира опашка от объркани хора. Те чакат да ги приемат консултанти (методисти), които дават консултации само от 2 до 4 ч. в четвъртък. Техните консултации по казуса се променят във времето. Една  лекарка, която чакаше отпред, обясни, че идва за четвърти път. Работи в чужбина по половин година и я карат да се регистрира по ДДС. И се молеше да попадне на друг човек, досега попадала все на някакви, които само й давали объркваща информация.
На опашката чух невероятни неща. “Тук ми обясняват едно, като отида в моята данъчна служба в “Изгрев”, ми казват – не е така. Аз им обяснявам, че консултантите тук така са ми казали, а те викат – те не разбират, коя ти каза? А, тази ли, тя нищо не разбира”, обяснява Т. С., 50-годишна софиянка.

Не по-късно от седмица преди да получиш сума от чужбина, дори 100 евро, трябва да се регистрираш по ДДС – по въпросния чл. 97А. Данъчните у нас не са наясно с казуса и по различните служби има най-разнопосочни практики. Някои начисляват ДДС, някои не начисляват. Зададох такъв въпрос на консултанта, който ми се падна в четвъртък от 14 до 16 на „Аксаков” – как е по-добре да се регистрирам, като получавам пари от чужбина – като физическо лице или като фирма? Препоръча ми фирма – корпоративният данък бил по-нисък. Попитах – защо някои данъчни служби карат някого да начислява ДДС, а други – не. Тя обясни, че всеки случай бил специфичен, да съм й посочел конкретния случай.
Поправката в закона се тълкува произволно от данъчните у нас. Проучвайки въпроса се натъкнах на няколко случая, в които данъчните регистрират по ДДС фирми, които получават дребни плащания от чужбина, не по член 97А, а по чл. 100 (доброволна регистрация). Това всъщност се оказва и по-добре. Защото, ако те регистрират по чл. 97А, както са го измислили дянковите данъчни, ти си прецакан отвсякъде. Не можеш да ползваш данъчен кредит като физическо лице. Тоест – не ти приспадат ДДС, като си купуваш разни неща, консумативи, материали. А като фирма – само ако имаш стандартната регистрация.
Който и както и да е регистриран обаче, трябва на всяко 14-о число на месеца да подава декларации в данъчното, за което се плаща на счетоводител или счетоводна фирма. Това е най-голямото прецакване. Ти не ползваш данъчен кредит, а плащаш на счетоводна къща. Стандартната счетоводна услуга за фирма, регистрирана по ДДС, у нас струва 250 лв. месечно. Значи, една малка фирма, еднолична, ЕООД, ООД, ако има доходи от чужбина примерно 1500 евро тази година, ще плати 3000 лв. за счетоводна услуга, колкото й струват отчетите по ДДС всеки месец. Отделно данъчните – според случая, ще я карат да внася ДДС.

Защо у нас харесват да ги мачка администрацията

В предишната статия посочих, че в Щатите едно физическо лице или фирма, ако декларира годишен доход от около 15 000 долара, няма да плати данъци, а щатът, държавата ще му върне обратно 3-4 хил. долара. Тук повечето фирми имат дребни доходи по 10-15 хил. лв. годишно, но плащат данък, а тези, които получават пари от чужбина, ще плащат и за счетоводната услуга, ще внасят и ДДС според случая и т. н.

Симеон Дянков дойде от САЩ, но въвежда репресивни комунистически закони. Снимка: София фото ейджънси

В България мизерията е заложена законодателно. Тук държавата гледа да изцеди всяка капка и от най-дребната фирма или човек с ниски доходи. Ако някой се чуди защо България не може да мръдне напред икономически, това е една от основнете причини.

Най-любопитното е, че тази репресия се посреща положително у част от аудиторията. В коментари под предишната статия имаше възгласи „Браво Дянков, точно така”, други дори настояваха аз като автор да му се извиня, че той не бил виновен, а аз не съм правел разлика между регистрация по чл. 97А и чл. 99-100. Не знам дали аз трябва да права такава разлика или данъчните. Защото от това, което видях, се притеснявам повече за тяхната компетентност. Но рибата се вмирисва откъм главата. Когато ръководството на данъчната администрация е оставило така да текат нещата, когато приема непрецизирани закони, и необяснени на самата администрация, се наблюдава пълен произвол по службите. И съответно администрацията се оправдава, че това било изискване на ЕС, имало директива…

Това мислене на администрацията се споделя овчедушно на всички равнища надолу. Много от хората по фирмите са вдигнали ръце и го приемат като нещо нормално. Оставят всичко на счетоводни фирми, които са също толкова компетентни, колкото данъчните. Киро и жена му, дето завършила УНСС-то, и брътчеда направили счетоводна къща. Държат 5-6 фирми и им правят ДДС-то, водят им счетоводството. Киро отделно кара и такси. Оправят се. Само искат от време на време от фирмите по 100 лв. за рушвет в данъчното. И бутилка „Тюламор Дю”, щото Цецка от данъчното това уиски харесвала. С това се изчерпва гражданското общество у нас.

Фактури, фактуриииииии

Когато за пръв път отидох в Щатите преди години, се бях командировал от собствената си еднолична фирма. И в един хотел поисках от рецепцията фактура. Разпечатаха ми от компютъра, ама аз поисках и печат. Щото така ме беше подковала мойта счетоводителка. И настана паника. Няма печат. Търсиха, търсиха, накрая намериха един, с който подпечатват пликовете с прането, като ги пращат в пералнята. И този печат ми сложиха.

Моята приятелка в Сан Франциско се оплакваше от следния проблем с отчитането на разходи за фирмата си – не, тя не събира разходни фактури. Касови бележки са достатъчни за американските данъчни. А те, смея да твърдя, са по-страшни от българските (може би Дянков няма да се съгласи?). И проблемът беше, че касовите бележки са на химизирана хартия и избледняват. Та трябвало да се вадят на ксерокс… Опитайте се тук да минете пред данъчните за разход с касова бележка, хеле пък извадена на ксерокс… Печати, подписи, фактури под номер, проверки…
А малко след като се върнах тогава от САЩ, се случи да ида по работа на складовете в Илиенци. И още на входа ме посрещнаха виковете на една циганка: „Фактури, фактуриииии”. Продаваше с ДДС, без ДДС, с печати, цял кочан, ако искаш. Купуваш и попълваш.

Затова и дянковата репресия някак у нас не я приемат като репресия. В интернет веднага заваляха съвети – откриваш си сметка в турска банка и ти плащат от Европа на нея.

Тук няма да има съпротива срещу данъчните репресии. Тук ще търсят цаката как да ги заобиколят, а не да отменят глупостите.

Иначе покрай тая репресия ми попадна новина от министерството на финансите, че обявява обществена поръчка за провеждане на национална PR-кампания за 1,5 млн. лв., да „повиши информираността на обществото“ чрез национални и регионални медии „по отношение на механизмите за стимулиране на вътрешното потребление, политиките в областта на данъчното облагане, поощряване на производството и осигуряването на условия за прозрачен бизнес“.
Да бяха се сетили по-рано да информират хората за дивотиите си, за да не им съставят актове. Ама…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.