Захарен памук в ушите

Баластра от Велека,Смолян без театър - еднакво е грях

Бойко Борисов и Вежди Рашидов – ще чуят ли гласовете за природата и за театъра? Снимки: Официален сайт на ГЕРБ и Булфото

Лесно е да се заклеймяват хора, обиждащи културни икони от страниците на вестниците. По-трудно е да креснеш и тропнеш с крак на съвършено непознати и никому неизвестни лица извършващи мерзости с българската природа.

Получих през трето лице прескомюнике на Държавен природен парк “Странджа” започващо по следния начин: “Повече  от 10 г. в сърцето на ПП „Странджа” се развива съсипващ течението на р. Велека добив на инертни материали от коритото й. Тежка техника и багери извличат баластра от реката, под претекст, че прочистват руслото от наноси! Трудно  е да се каже коя е фирмата, чиято  дейност, наред със захранването на строителния бранш с инертни материали, руши биологичното равновесие около и в реката. Знае се обаче, че под закрилата на разрешение, издадено от МОСВ, стотици хиляди кубически метра пясък и баластра са изкопани от коритото на Велека и са се превърнали в търговски продукт, за сметка на природата. В момента такова разрешително притежава фирма ”Технометалстрой-комплект” ЕООД… За допълнителна информация можете да се обърнете към директора на ДПП “Странджа” инж. Стефан Златарев.”

Не виждам какво повече може да ми каже г-н Златарев, въпреки че прескомюникето обяснява изчерпателно какво се случва в Странджа. Ясно е че някакви престъпници си пълнят гушите на гърба на природата. Ясно е и че директорът е представял проблема на Велека дълго и безрезултатно на най-различни високопоставени служители на българската държава, чийто уши са запушени със захарен памук. Проблемът му не е личен, той е на всеки гражданин на републиката, а захарният памук пропуска само звук от автоматично броене на банкноти предоставени за безвъзмездно ползване. Много бих искала да знам имената на тези хора за да ги напиша тук и сега, но и без тях се надявам, че министър-председателят на България ще намери време да обърне внимание на запазването на Странджа. Тя не е само наша, тя е част от НАТУРА 2000 и е световно наследство, което се получава един път. Разрушиш ли го, край. Сигурна съм, че с помощта на това правителство няма да е проблем багерите да бъдат изгонени от място където нямат право да бъдат. Сигурно съм наивна, но защо не?

В България тече и културна реформа. Ще се сливат театри. Няма лошо ако е пълно с неработещи актьори на щат. Но ако ще се сливат театри, от къде пари за строеж на български Лувър? Просто питам. И понеже прочетох, че смолянския театър ще се слее с пловдивския – доста нелепо при положение, че са на около 4 часа път един от друг – имам още един въпрос. Бихте ли закрили български църкви в Родопите? Ако не бихте, защо? Въпросите ми станаха малко повече, но сега ми е паднало да питам. Сигурна съм, че не бихте закривали църкви точно там. Някак нямам съмнение, че не бихте го направили най-малкото защото бандитите-попове няма да ви разрешат. Или поне отец Боян Саръев ще вдигне шум до Бога.  Мохамед ще го чуе със сигурност ще го чуе и ще се почуди на акъла на християните, защото той присъства осезателно около Смолян. Театърът е църква за българите, които не вярват в Бог. А се оказва, че много са такива, защото театрите са пълни. Откъде се е взела тази любов към това изкуство е трудно да се каже, но то е в пъти по-успешно и продаваемо от, да речем, съвременното българско изобразително изкуство.

В отдалечени от столицата райони като Смолян е грях да се затваря театър. Театърът там е не само църква, но и официално присъствие на българската култура. Все още я има, нека да не я убиваме сами. Колкото и да се тръшкат всички, че нещата са зле, супер-зле, щом има пари за строеж на български Лувър, трябва да има пари за поддържане на българската култура в Родопите. Дори от стратегическа гледна точка е абсолютно необходимо.

Някога мечтаех да имам къща в Родопите. Отказах се от тази мечта преди много години, защото ме е страх, че някой ден там бих била чужденка. Разбира се, на този етап няма никакви основания за подобни страхове, но именно този стар мой страх ме кара да не се чувствам комфортно когато българската култура губи позиции в региона. Доброто представление няма религия, то обединява хора.

Какво излезе – две разкошни български планини са застрашени по съвсем различен начин. Всеки път, наистина всеки път, когато се разхождам из любимия ми Малибу Крийк парк тук, в Калифорния, се сещам за българската природа. Вървя по чистите пътеки, разхождащите се поздравяваме с радост, че сме на такова прекрасно място и всеки път плащам 12 долара за да си доставя това удоволствие. Дванайсет долара не са съвсем малко. Допреди година бяха 8, но Калифорния е банкрутирала и качиха цената на входа. За час и половина бърз ход стигам до езерото с жълтите лилии, спирам за малко за да се насладя на любовта, която струи отвсякъде, защото природата дава огромна любов, и тръгвам обратно между високите скали, меките хълмове с пожълтяла от сушата трева, и огромните, стари дъбове. И всеки път, вярвайте ми, всеки път, това място ми напомня на Странджа. Ако някой се опита да му посегне, сигурна съм, че ще бъде осъден по най-бърза процедура. Но това няма как да се случи, защото охраната на парка пази. Защото гражданите също пазят и докладват за всичко нередно. Защото тези на които докладват нямат захарен памук в ушите. Защото американците държат на подредените си и окосени дворове, така както и на природата около тях.
Защо и аз да не настоявам да съм такава гражданка в България? Добре де, знам, наивно е, но аз съм си такава, наивна и се надявам, че г-н Бойко Борисов и г-н Вежди Рашидов ще прочетат това. Искам да сме малко повече американци, бидейки истински българи. Така че имам две молби към тях – да спрат незаконното изкопаване на Велека и да не изоставят българската култура в Родопите. Друго засега няма.

Виж още текстове в блога на Милена Фучеджиева

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.