Защо Каталония забрани коридата

Корида в Испания. Снимка: от тв екрана

Нямаме право да поучаваме Испания, особено имайки предвид как ние се отнасяме животните. Решението на Каталония да забрани борбите с бикове е свързано не толкова със защитата на животните, колкото с агресивния регионализъм. Разбира се, в това няма нищо лошо: като привърженик на локализма аз съм за правото на всички провинции и региони да коват свои закони. Но не правете грешката да екстраполирате прекалено широко решението, базирано до голяма степен на каталонския партикуларизъм.

Би Би Си развълнувано съобщи, че Каталония е станала първият регион в континентална Испания, забранил този ритуал, внушавайки, че борбите с бикове по принцип са в упадък. Всъщност, продажбите на билети на Иберийския полуостров растяха година след година, докато не започна кризата.

В Каталония коридата никога не е била толкова популярна като в останалата част на полуострова. През 1931 г. Ърнест Хемингуей прави следното наблюдение: „Въпреки че борбите с бикове в Барселона процъфтяват, това е измамно, защото публиката отива на арената като в цирк – за силни усещания и забавление“.

Татко Хемингуей отдава това на различието в характерите: каталонците, според него, са прекалено пресметливи и практични, че да се интересуват от смъртта. Липсва им мрачното и нездраво мислене на кастилците и затова те рядко могат да разберат поетиката на ритуала, който се извършва на пясъка. Като не съзират трагедията, те виждат само кръвопролитието и затова се бунтуват.

Според мен в този анализ има нещо вярно. Наистина Каталония никога не е родила тореадор от висша класа. Странното е обаче, че от другата страна на границата, във френска Каталония, коридата е по-популярна от всякога. Боевете с бикове във Франция се радват общо взето на ренесанс през последните 15 години. Но има и нещо друго.

В граничното село Русийон фиестите са пропити от каталонска образност: народни песни, живописни костюми, флагове на червени и златни ивици. Градчето Сере сега е домакин на един от най-важните фестивали през сезона и жителите му с гордост се обявяват за „каталонци и aficionados (фенове)“.

Във всичко това има приятна симетрия. Северно от Пиренеите френските каталонци възхваляват борбите с бикове, за да демонстрират различията си с Париж; южно от Пиринеите испанските каталонци ги забраняват, за да покажат, че се дистанцират от Мадрид.

Забраната предизвика изненадващо малко безпокойство в останалата част на Испания. Някои привърженици (aficionados) настояват, че трябва да има референдум; малцина говорят за оспорване в съда. Но повечето хора приемат случилото се в Каталония като проблем на хората, които живеят там. И искат светът да прилага същата мярка и към тях. Те разбират, че извън Франция, Испания, Португалия и пет латиноамерикански страни за повечето хора коридата е отблъскваща. Обаче онова, което ние правим с животните, също е доста отблъскващо.

Ако трябва да се преродя като местен бик или като бик за корида, не бих се колебал и за миг. Бикът за корида не го отделят след раждането от майка му. Не му режат рогата, нито опашката, не го кастрират. Не го затварят в обор заедно със стотици събратя, нито го хранят с обработени храни. Напротив – той живее сред природата, скита по пасищата без контакт с хора.

В края на петата година умира от насилствена смърт, но това става бързо (по закон матадорът трябва да приключи работата си за 15 минути). Такъв живот, последван от такава смърт, със сигурност е за предпочитане пред ужаса на кланицата, да не говорим за клетките за говеда.

Независимо дали е за предпочитане или не, от нас се очаква да изработим стандартите си за защита на животните в унисон с нашите демократични механизми и процедури. Разбираме също, че е възможно да не одобряваме нещо, без да искаме да го забраним – разграничение, което е критично важно за свободното общество. Бихме били дълбоко възмутени, ако чужденци ни поучават какви риби да ловим с въдица. Трябва да остави същата свобода и на другите държави.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.