Колко струва поп и рок парче в България?

Чалга и авторски права - две различни планети

Светла Иванова изпълнява хита си на церемонията по връчването на наградите на БГ радио. Снимка: Булфото

Частни радиостанции и защитници на авторски и сродни права се хванаха за гушите, обвинявайки се кой повече прецаква българските музиканти и изпълнители. В понеделник Асоциацията на българските радио оператори (АБРО) излезе с изявление, в което настоя да се прекрати монопола на ПРОФОН – сдружението, което събира средствата за сродните права на музикалните произведения или иначе казано парите, които принадлежат на изпълнителите и продуцентите на българските песни за това, че са излъчвани в ефир. От своя страна АБРО обединява 57 радио и телевизионни компании, сред които частните национални медии Нова ТВ и бТВ.

Радиото обвинява

Според членовете на АБРО ПРОФОН работи непрозрачно и не изплаща средствата на продуценти и изпълнители, събрани от радиооператорите. Данни на асоциацията показват, че сдружението тепърва изплаща събраните средства за 2003-2004 година. От АБРО заявиха, че ПРОФОН иска увеличение на събираните средства за излъчване на българска музика, което в момента е 4% от приходите от реклама в медиите. Асоциацията настоя за промени в закона за авторските права, уреждащи прозрачно плащане и възможността за договаряне за изплащаните суми. Тя застана и „против монополното поведение на ПРОФОН, което в момента е единственото такова сдружение и не желае да преговаря за изплащаните суми, а налага тарифа“. Данните на АБРО сочат, че сдружението е събрало над 2 млн. лева в свои сметки, но ги държи „на влог, на който се трупа лихва от десeтки хиляди левове“. От радиооператорите обвиниха ПРОФОН, че е предоставило средства за кампанията „Пиратството ограбва“, без съгласието на изпълнители и продуценти. При старта на кампанията миналата година за неин инициатор се обяви Министерство на културата.

На пресконференцията на АБРО обаче нямаше изпълнители, които да защитят погазените си права. В края на мероприятието се появи Мария Илиева, която освен изпълнител отскоро е и продуцент. Тя заяви, че е дошла, за да „разбере какво се случва“, тъй като е научила от председателя на АБРО Атанас Генов за ситуацията. Певицата обобщи, че българските изпълнители са постоянно ощетявани и на това трябва да се сложи край.

Сдружението ПРОФОН отговаря

От своя страна от ПРОФОН обясниха, че проблемът в неизплащането на възнагражденията за изпълнители и продуценти не е в тях, а именно в радиооператорите. В сдружението има много точна система на разпределяне на средствата – 50 на 50 – половината от парите, които се получават отиват за продуцентите, другата половина за изпълнителите, обясниха от ПРОФОН. Проблемът в случая идва от това, че сдружението разпределя средствата според получените отчети от радиостанциите. Те трябва да изпратят точни отчети какво са излъчвали и какви песни са пускани в ефир. Как ПРОФОН да разпредели средствата, като ги няма отчетите, коментираха от сдружението. Според данни на ПРОФОН голяма част от радиостанциите не са си платили 4% от доходите от реклама, които се взимат от сдружението за сродни права.

Група БТР на наградите на БГ радио. Приходите на рокмузикантите у нас са на най-ниското стъпало сред изпълнителите. Снимка: Булфото

За правата на автори, изпълнители и продуценти у нас се грижат Музикаутор и ПРОФОН. Музикаутор е поел грижата за авторите на музиката, текста и аранжимента на дадено парче, а ПРОФОН – за изпълнителите и продуцентите или казано по друг начин грижи се за сродни на авторските права. В закона за авторските права е регламентирано двете организации да събират процент от рекламните приходи. Стандартите в световен мащаб са в рамките на 3 до 7% от рекламните приходи. У нас Музикаутор събира 3%, а ПРОФОН – 4%.

Колко струва наистина поп или рок парче?

Българската поп или рок песен се оказва труден за създаване продукт. Често от него не се печелят почти никакви пари, твърдят от гилдията. Първата стъпка е написването на текста и музиката на песента, на трето място е аранжиментът. Няма установени финансови рамки при уговарянето за възнаграждение от страна на изпълнител или продуцент, поръчали песен на текстописец или композитор. Често можеш да напишеш песен и да си останеш с една студена вода, разказа пред e-vestnik музикантът Кирил Маричков.

След като се напише песента, идва време продуцентът да поеме нещата – той осигурява студиото, следи процеса на записа, може да поиска и промени в звученето на песента, тъй като той е човекът или фирмата, която осигурява средствата от спонсори за осъществяването на музикалния проект. И тук най-добрият вариант е изпълнителят на песента да е продуцент. Все повече изпълнители поемат инициативата в свои ръце, като Кирил Маричков, Графа и Мария Илиева. Често се случва продуцентите да предложат на изпълнител да изпее дадена песен. След нейния запис двете страни се уговарят за хонорар за певеца или пък за процент от продажбите и излъчванията на парчето. Всичко е въпрос на уговорка и коректни отношения в нашия бизнес, обобщава Кирил Маричков.

„Каризма“ отнесоха 2 награди БГ радио. Двамата изпълнители получават повече приходи от реклами, отколкото от излъчването на песните си по радио и телевизия. Снимка: Булфото

Продуцентът се заема с разпространяването на песента, правенето на клипа и излъчването му в медиите. Работа на продуцента е и да сключи договор с издател, който се заема с правенето на дисковете (звуконосителите). Издателят получава средства от продажбата на дисковете, от тях пък се взима процент за продуцента, изпълнителя, автора. Издателят също плаща на ПРОФОН и Музикаутор. Има случаи в които продуцентът предварително се разплаща с авторите и изпълнителите на дадено парче и оттам насетне прибира за себе си приходите от продажбите и излъчванията в ефира, но така поема по-голям риск.

За създаването на едно българско парче се влагат хиляди левове. В най-малките студия, където може да се запише песента, струва по 30 лева на час, най-голямото – това на Радио „София“ – струва 240 лева на час. Една песен обаче не може да бъде записана и смесена за по-малко от 4-5 дена или 50 часа. Ако към песента се предвиди видеоклип, то продуцентът трябва да намери 3-4 хиляди лева за режисьора и неговия екип.

Най-евтината част е направата на диска – с обложка, кутийка, но без платени авторски права, излиза 1 лев. За да си възвърне вложеното обаче продуцентът трябва да сложи цена не по-малко от 10 лева на диск. Така приблизително се покриват средствата за записа, авторските и сродните права, ако има добра продаваемост на диска. В България обаче този сценарий е твърде розов, тъй като се броят на пръсти изпълнителите, успели да продадат от албумите си в хиляди. Възвращаемостта от продажбите е никаква, ако от един диск се продадат по-малко от 5000 бройки.

В джунглата на фолка

Изплащането на авторските и сродните права сякаш е чужд на друга част от българската музика – поп фолка. Не се е чуло досега империята „Пайнер“ или останалите по-големи компании като Ара мюзик и Съни мюзик да повдигат подобен въпрос публично. Според запознати в средите това е така, защото всяка от големите компани си има телевизия. Малко са смелите изпълнители, успели да се откъснат от империята „Пайнер“, които започват да се продуцират сами. Сред тях са Десислава и Рени. Телевизията на фирмата – „Планета“ – обаче е недостъпна територия за онези изпълнители, които нямат договор с шефа на „Пайнер” – Митко Пайнера. Изпълнителите, които се продудират сами, често плащат на други телевизии, за да излъчват клиповете им. Певците, които не са част от компаниите в поп-фолка като „Пайнер”, „Съни” или „Ара” плащат авторски права на написалите текстовете и музиката, въпреки че не получават средства от излъчването им по чалга каналите или радиата. Големите компании си имат собствени медии или са разпределили процентно излъчването на своите изпълнители.

Големите продуценти в поп фолка разчитат най-вече на огромния процент от участия на изпълнителите, които пеят през вечер в различни кръчми из България. Чалга изпълнителите често пътуват и в чужбина за концерти пред българските общности в различни страни.
Пиратството не притеснява особено изпълнителите с договори в големите компании, тъй като е всеизвестно, че чалга албуми се купуват и то не малко, въпреки тегленето от Интернет на мр3-файлове.
Единствената проява на фолкизпълнител срещу пиратството беше в кампанията на министерство на културата „Пиратството ограбва“. На плакатите срещу ограбването се появи Райна от „Пайнер“, разголена, редом с Графа и Ваня Щерева.
Обикновено и хонорарите на фолкизпълнителите са по-високи от тези в поп и рок музиката.

„Смятам, че скоро ще се заговори за авторски права и сред поп фолк средите, тъй като е крайно време турските, гръцките и сръбските автори да си потърсят правата за крадените песни“, предрича членът на ПРОФОН Кирил Маричков.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.