Евгени Димитров – човекът сред книгите

Евгени Димитров. Снимки: авторката

Ако посетите библиотеката, той най-често ще се появи като някакъв разговорлив елф. Ще започне да ви развежда из рафтовете, а ако види, че ви е интересно, ще обясни най-различни подробности за книгата или автора й. Слушайки съветите му, човек току-виж забрави проблемите си и започне да си мисли съсредоточено каква книга ще отнесе вкъщи.

След Евгени идва “Димитров на квадрат”. Чувайки тази, може би често правена вметка, човекът насреща се усмихва.  Евгени работи в Столична библиотека от 20 години. Като всеки библиотекар, той поддържа определен отдел в библиотеката като своя малка книжна нива. За Евгени това са отделите с руска и българска литература, за които той казва, че е чел поне 90 % от книгите.
На 43 години, но с външност на 30-годишен, той носи на продълговатото си лице очила с много голям диоптър. Ако в някоя книга има рисунка на библиотекар, много е вероятно той да изглежда точно така. Евгени твърди, че запомня цели пасажи от книги, както и лицата на читателите– качество, за което делово казва, че му върши чудесна работа в библиотеката.

Завършил е специалността библиотечно-информационни науки, за която казват, че се учи по много от всичко. Първоначалното му желание е руска филология, за да продължи средното си образование в 35 СОУ за руски език, но балът му не се оказва достатъчен. В Столична библиотека започва работа като студент, през 1990 г. Тогава библиотеката се премества от сградата на улица Гурко на площад Славейков, където пък преди това е било мястото на бившия градски комитет на БКП.

В центъра на малката вселена

С Евгени разговаряме на масичка в една ниша на библиотеката. Наоколо рафтовете се издигат като защитни стени, от време на време като гъба изниква някой посетител, за да потърси нещо в този по-затънтен ъгъл.
Тече последната седмица преди библиотеката да затвори през лятото. Прииждат много хора, които в последния момент са се сетили, че имат книги за връщане.

Двете библиотекарки на смяна заедно с Евгени изглеждат любопитни какво си говорим. Може би дори ревнуват. За Евгени не е преувеличение, ако се каже, че е център на тази малка вселена от рафтове и книжни тела. Наблюдателят лесно може да забележи, че най-активен в общуването с читателите е Евгени. По собствено желание той надвишава задоволителния минимум от внимание към читателя. След 20-годишната работа все още има спокоен характер и твърди, че дори физически не се е променил. Да общува за него е изключително удоволствие, нещо като „гориво”, въпреки че…”все пак има някои хора, на които е трудно да се угоди”.

Читателите

Евгени сред книгата. Снимки: авторката

Евгени констатира, че ако трябва да се прецени как се е изменил броят на четящите през годините, налице е “малък отлив”, което звучи по-меко, отколкото многото статистики за намаляващия интерес към книгите. Според него не са кой знае колко намалели четящите „по принуда”, например студентите по време на сесия (най-многобройното библиотечно население). Читателите за “собствено удоволствие” според него обаче са по-малко.

Евгени е от хората, които умеят да уважават останалите и не ги изкарват по-глупави от себе си. Не се впуска в обичайните обвинения за липса на желание на хората да четат, а търси вината в библиотеката и конкретно в малкото нови книги, които тя може да си позволи. “Когато няма нови книги, хората не идват. Да видите как, като купим повече екземпляри на една книга, тя се разграбва като топъл хляб!”.

За да прецени какво се харесва като нови заглавия, библиотеката пуска анкетни карти сред читателите. Така се решава и кои книги да се купят. Поради липсата на интелектуална злоба Евгени не критикува факта, че масово се чете комерсиална литература. Според него това е изборът на хората. Той просто наблюдава и се старае да помага. Невероятно, но факт е, че книгите на Дан Браун например вече залязвали като обект на читателски интерес. На негово място според Евгени масово се чете Хорхе Букай.

К ***

Сердце
бьётся

и душа моя
полна,

когда ещё
во мне
живёт

безконечная
к тебе
любовь.

1982

Евгени
От Столична
библиотека

Тази година в библиотеката е имало месец на руската култура – естествено това е събитие, в което Евгени се включва. Заедно със стихове на Пушкин, върху някои книжни разделители библиотеката отпечатва и негови стихотворения – малкото му име и годината на написване са отдолу. Евгени обожава Пушкин от училище, а като студент започва да пише стихотворения само на руски и е известен с това сред колегите си, за това е и поканен да даде свои стихотворения за празника. Сега той подарява от тези  разделители много често, както и шоколадови бонбони. Просто му доставя удоволствие.

Евгени на работното си място. Снимки: авторката

Миналата година библиотеката награждава Евгени за най-добър библиотекар на годината. В разказа му за това и за месеца на руската култура като че ли се усеща искричка суета. На него му харесва да бъде забелязван. Едно обаче е сигурно – Евгениевата суета не се изразява в това да има скъпи вещи, дрехи, кола или нещо подобно. Тя се захранва от добре свершената работа и от няколко любовни стихотворения, написани на руски.

Крадците на книги

В библиотеката се срещат и „недобросъвестни” хора. С намерението си да откраднат или да не върнат някоя книга (едното изглежда по-възпитано, но е равнозначно на другото) или ловко да резнат някоя страница с бръснарско ножче, те превръщат Евгени почти в полицай.

Един красноречив факт – когато Евгени започва работа в библиотеката, книгите са около един милион. Десет години по-късно броят им  вече 900 хиляди. Статистиката на „крадливостта” показва, че за 20 години са изчезнали около 100 хиляди книги.

Кражбата на книги е нещо, с което библиотеките трудно се борят. “Знам, че ми се смеят, предложението ми е като от разказ на Стивън Кинг”, обяснява Евгени, “Но аз винаги съм настоявал, че трябва да има библиотечна полиция”. Може би най-впечатляваща от историите, които „бликат” от него, е тази за пенсионирания военен, “похитител” на книги. Неговата дейност си продължавала много години, докато един ден случайно се издал с нещо и го хванали на излизане от библиотеката. С една от общо 400-те откраднати дотогава книги. Цялата плячка била подредена във внушителна библиотека в апартамента му. Човекът дори имал  личен печат “Библиотека Пееви”, който прикривал печата на библиотеката.

Според Евгени букинистите продават много откраднати от библиотеката книги и това може лесно да се познае. Те заличавали с коректор печата на библиотеката, но обикновено не знаели, че по-навътре в книгата издайнически остават печати. Въпреки всички загуби библиотеката не е завела нито едно дело за отмъкнати книги. “А това е бизнес”, казва Евгени убедено, ”Наистина малък, но в същността си подобен на търговията с наркотици. За съжаление никой не се интересува от това”.

Съпругата

По времето, когато Евгени се среща с настоящата си съпруга (това се случва не къде да е, а в библиотеката), тя е студентка. На пръв поглед подходът му е толкова любезен, колкото и към другите. Впоследствие предпочитанието проличава силно. Резултатът е брак и две момчета. И двамата са спортисти – като баща си, който въпреки че е човек с очила и с доста фина структура, е републикански шампион по лека атлетика.
Евгени обяснява, че семейството е по-важно дори от работата. И виждайки отдадеността му човек трудно може да си представи колко е голяма тази към семейството.

Със заплатата на един библиотекар вероятно и на студент ще му бъде трудно да се издържа. Съпругата на Евгени получава три пъти по-големи доходи от него. За семейството има по-важни неща. Питам Евгени дали е материалист. “Да”, казва той, защото зодията му била такава. “Но оставаш тук”, добавям, “А си материалист?”. “Да, защото се справям много добре, защото работата ми харесва”.

Психолог

Евгени Димитров в библиотеката. Снимки: авторката

Според Белински, казва Евгени, “Човек трябва да е психолог”. Евгени е психолог. Той си е изработил нещо като радар за разпознаване на хората, съчетание от  интуитивност, опит, дори и от изучаваната в рамките на библиотечната специалност социална психология.

Той твърди, че никога не е повишавал тон на някого. Признава, че дори и понякога да се ядосва, не трябва да проличава. Интересно е защо и пред кого това не трябва да си личи – пред самия него или пред другите. Едно е сигурно – Евгени сякаш е решен до край да гради образа си на спокоен човек, по подобие на отдадеността си на семейството и на библиотеката.

Книга за гости

Евгени не живее в библиотеката, напротив – тя живее в него. Докато е на работа, не чете. Обратно на романтичната идея, че библиотекарите прекарват времето си в лежерно четене на книги. Поначало той чете все по-малко книги и в свободното си време, защото то е твърде малко.

Повечето му колеги от университета не работят по специалността си. Няколко от тях обаче са библиотекари в чужбина, във Виенската и Флоренска библиотека и Евгени с възхищение се позовава на разказите им за “прекрасното обслужване, на което там държат много” и на “чудесната база книги”. По повод на разказа му го питам искал ли е някога да живее извън България. Отговорът е “не”. Привързаността му към страната неизбежно напомня на тази към библиотеката.

Вероятно хора като Евгени донякъде плашат с тяхната незатихваща привързаност към дадено място или професия. Това впечатление обаче е свързано и с факта, че като че ли приемаме за обичайно някой да е неудовлетворен от всичко – от заплатата си, от работата си, от другите хора, от света, от България и така нататък (тази поредица на негодуванието може да бъде много дълга).

Евгени има житейска формула, с която досега успешно се справя, защото вярва в нея. За него е най-важно човек да бъде добър в това, което прави. Човекът на място може и да се доближава, но същевременно много се различава от човека в калъф, за който пише Чехов. Последният се грижи само за себе си, а човекът на място има усещане и за другите.

Е
вгени е “поел ангажимент пред себе си” да остане в библиотеката до пенсиониране. Ако не вярвате, отидете и му поискайте книга след десет години. И ще бъдете любезно обслужен. Ако сте слънчев човек или – поне малко симпатичен, ще намерите потвърждение на този факт в това, че той ще ви заговори. Понеже държи да оставя добри чувства в хората и това за него е част от добре свършената работа, Евгени може да ви покани да напишеше нещо в книгата за гости на библиотеката. Ако напишете нещо мило, дори формално мило, можете да бъдете сигурни, че ще се зарадва.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.