Смърт в касети

Руски касетъчен боеприпас РБК-500. Илюстрация: Оружие России

Международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси влезе в сила на 1 август 2010 г. Документът, подписан в Дъблин на 19 май 2008 г., забранява употребата, производството, транспортирането и съхраняването на касетъчни бомби. Конвенцията е подписана от 108 държави (104 от които участваха в Дъблинската конференция); до момента обаче са я ратифицирали едва 38. Междувременно касетъчните бомби постепенно се изместват от нови високотехнологични боеприпаси. Някои вече са пуснати на оръжейния пазар.

Към конвенцията се присъединиха 22 от 28-те членки на НАТО. Държавите, най-значими във военно отношение – Русия, САЩ, Китай, Пакистан, Израел, Индия, Бразилия, не се наредиха сред участниците в договора. При все че 90 на сто от общия брой касетъчни боеприпаси са складирани тъкмо в арсеналите на големите държави. Впрочем САЩ, макар да не са подписали конвенцията, вече заявиха, че смятат да унищожат своите запаси от касетъчни бомби.

Грузия, обвинявана в употреба на касетъчни боеприпаси по време на войната срещу Южна Осетия, също не се присъедини към конвенцията. Както Русия, така и Грузия отричат да са използвали такива боеприпаси по време на въоръжения конфликт през август 2008 г. Няма обаче и доказателства за противното.

Касетъчните боеприпаси са разработени преди повече от 50 години за нанасяне на удари върху големи площи. Някои видове касетъчни бомби съдържат до 700 минизаряда. Те унищожават всичко живо на площ колкото две футболни полета. Основната слабост на касетъчните боеприпаси е, че не са подходящи за нанасяне на прицелни, прецизни удари. Касетъчните бомби и снаряди поначало са предназначени за употреба в сражения с участието на големи пехотни съединения. Днешните въоръжени конфликти са от друг характер. Много армии обаче не бързат да се откажат от касетъчните боеприпаси.

Близо 40 на сто от минизарядите във вътрешността им не се задействат веднага. Също като противопехотните мини, дълги години след края на бойните действия те все още представляват опасност за мирното население. Експертите са убедени, че в около 98 на сто от случаите жертви на касетъчните боеприпаси стават не войници, а граждански лица.

Молдова бе първата държава, унищожила всички касетъчни боеприпаси от арсеналите на своята армия. На полигона на военната учебна база „Булбоака“ бяха ликвидирани над 800 снаряда и 78 касетъчни бомби, произведени от 1961 до 1987 г. За целта молдовците получиха финансова помощ от Испания и Норвегия. Британският парламент прие закон, забраняващ употребата на този вид въоръжения, на 23 март т. г. Документът бе подписан от кралицата на Великобритания Елизабет Втора. Обединеното кралство се задължи да унищожи всички запаси от касетъчни бомби до края на 2013 г.

Парламентът във Франция одобри законова забрана за използване на касетъчни боеприпаси от френската държава на 6 юли. За последен път въоръжения от този вид бяха използвани от френските въоръжени сили през 1991 г. в Персийския залив. Франция спря производството им през 2002 г. Испания и Австрия също унищожиха арсеналите си. Германия се задължи да ликвидира своите запаси до 2015 г.

Колкото повече държави подпишат документа и унищожат складираните касетъчни боеприпаси, толкова по-малък ще е рискът от разпространението им. Като цяло държавите участнички в споразумението, влязло в сила на 1 август, поеха задължение за 8 години да ликвидират запасите от касетъчни оръжия, до 10 години да разчистят териториите, върху които са паднали такива бомби, и да осигурят съдействие на пострадалите.

Правозащитните организации и правителствата на много държави определят касетъчните бомби като нехуманни оръжия. Някои сведения сочат, че жертви на мини стават годишно близо 20 000 души по света; в много от случаите става дума за неексплодирали касетъчни боеприпаси. Точни данни обаче няма. Според оценките на редица специализирани организации, през периода, в който са употребявани касетъчни боеприпаси, от тях са загинали между 13 000 и 100 000 души на цялата планета.

По данни на правозащитната организация „Амнести интернешънъл“, от март 2008 до февруари 2010 г. регистрирани във Великобритания товарни кораби, използвани от британски и германски транспортни компании, са транспортирали от Южна Корея в Пакистан касетъчни боеприпаси и компоненти за производството им, предназначени за въоръжените сили на Исламабад – в нарушение на задълженията, поети от Великобритания и Германия изцяло да забранят доставките и употребата на касетъчни боеприпаси.

Връзката между мините и касетъчните боеприпаси е очевидна. Конвенцията от Отава забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини. От декември 1997 г. досега 145 държави са подписали документа, а 129 от тях са го ратифицирали. Договорът влезе в сила на 1 март 1999 г. Не са го подписали обаче Русия, Китай, САЩ, Индия, Виетнам, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Полша и Финландия.

По данни на Съвета на Европа, през последните 10 години противопехотните мини са взели над 3000 жертви в Стария свят. От есента на 2008 г. до момента пострадали от мини е имало в Грузия, Кипър, Босна и Херцеговина, а също и в Турция. От 1999 до 2008 г. в Русия са регистрирани 2795 пострадали от мини.

Русия е против премахването на противопехотните мини, тъй като според експерти това ще означава въоръжените сили да останат без един от най-евтините и ефикасни видове отбранително оръжие. В най-близко време не се очертава възможност за подмяната му с алтернативни системи. Има изгледи рязко да отслабне защитата на държавните граници срещу проникване на терористични групи, срещу незаконен внос на оръжие и наркотици, да нарасне рискът за сигурността на важни военни и промишлени обекти. Предварителните оценки сочат, че за разработка на алтернативни системи и натрупване на минимални запаси от тях ще са необходими около десет години.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.