Божидар Димитров – връх в 20-годишната чалгизация
Из пощата на e-vestnik
Погнуса. Погнуса е думата, която ми се набива след двете интервюта на Божидар Димитров за „Дневник“ и за бТВ. Но, като че ли след глупостите, които наръси на 10 август, ми стана още по-гнусно. „Няма да се извиня. На кого да се извиня?“- каза разгърденият като кмет на високопланинско село министър (виж тук видео от двете изявления). Който само на ужким е „без портфейл“. А всъщност лапа от паричките на „шибания народ“. Лъже – преяжда с луканка, както се казваше в една песен на Милена. Стана ми по-гнусно, защото очаквах самозабравилата се особа да се извини на тези, които са го избрали.
Защото допускаме, че всеки може да сбърка. Вместо извинение, хилядите зрители получихме храчки в лицето. Мислех си, че след огромният външнополитически гаф преди разговорите на Бойко Борисов с турския му колега, Божидар Димитров има жълт картон. И след заслужения втори, от последните дни, министърът без портфейл ще остане и без работа. Засега премиерът гузно мълчи, но съм сигурен, че дните на Божидар Димитров са преброени.
Всъщност поведението на самозабравилия се министър е логично. Неговото министерстване е венец, черешката на тортата в 20-годишните ни усилия като общество да достигнем Марианската падина в обществено-икономическите отношения. Този министър е върхът на 20-годишната чалгизация в Образованието и науката. Господин премиер, моля ви, махнете този човек – той е срам за целия български народ.
Георги Симеонов Петров,
учител в ОУ „Гоце Делчев“ – Петрич
daskal_georgi(at)abv.bg