Сашо Диков: Изказът на Божидар Димитров следва много по-опасния речник на Бойко и Цветан

Сашо Диков. Снимка: Таня Киркова

Виктор Николаев: Ще си говорим за езика на политиците и дискусията, която отприщи изказа на Божидар Димитров. Самият той постави въпроса дали е по-добре да си запази езика такъв, какъвто го има години наред, или да бъде лицемерен и да говори благоговейно. Той самият каза, че може ако реши да говори благоговейно. Но би било лицемерно от негова страна. Само че в началото искам да попитам Сашо Диков за нещо друго. При последното му гостуване при мен и при Ани той постави едни въпроси, свързани с публичните декларации пред Сметната палата за това, което са отчели като доходи и имущество висши държавни служители. Имаше ли някакъв резултат, някакво последствие от това, което ти посочи като въпроси, съмнения и подозрения за произхода на тези средства?

Сашо Диков: За съжаление, или по-скоро естествено, че нямаше никакво продължение, защото нещата в няколко случаи бяха много скандални. Като започнем от Роман Василев и се свърши до бившия шеф на лудницата и сегашен заместник-министър на здравеопазването. Никакво продължение. Очевидно никой не се трогва особено, че един като Роман Василев може да спечели 80 000 от игра на българската, на софийската борса, или 40 000 лева може да вземе от обезщетение за строеж (б. р. – сумите са по-големи, виж тук по-конкретно за Роман Василев). Никой не се трогва от това, че един шеф на лудницата може да има милион, или милион и нещо в банката. Поне да се пита откъде, и как, и що. Доколкото знам, самите те са отказали коментар. Така че…

Виктор Николаев: Ти постави под съмнение законността на тези доходи.

Сашо Диков: Не, аз не съм поставил под съмнение. Аз не ги знам. Аз искам когато един човек е на позиция като на Роман Василев, аз искам да знам всичко, свързано с него. Дали това не е умело, интелигентно прикрит рушвет. Примерно. Тези 80 000 от борсата. Запознати казват, че това е идеално прикриване на рушвет. Но пък може човекът наистина да си ги е спечелил нормално и законно.

Виктор Николаев: Казваш, че не обвиняваш, а питаш.

Сашо Диков: Естествено. Нормално за моята работа е да питам. Нормално е да ме интересува как така бившият шеф на лудницата има един милион на влог в банката и сума ти апартаменти. Най-нормално е да се попита. Само че тук, след като той не иска да говори, някой трябва да го принуди да говори. Но тъй като този някой, който трябва да го принуди, очевидно не желае да го принуди, имам предвид разбира се Бойко Борисов, по същия начин стигаме, обвързвайки тази тема с днешната, по същия начин Бойко Борисов…

Виктор Николаев: За всичко ли трябва Бойко Борисов? Винаги ли трябва да принуждава той, да казва?

Сашо Диков: След като нямат усещане. След като нямат усещане някои негови хора, или хора от парламента и депутати. Защото онова, което започна като малко или повече като някаква изцепка, вярно неинтелигентна, тъпа, цинична дори на Божидар Димитров, сега изведнъж виждаме как тя се разрасна и след вчерашната декларация на депутати от Бургас, които поддържат Божидар Димитров, това е върха на тъпотията по случая.

Виктор Николаев: Хиперболизира ли се обаче ответната негативна реакция? Интересно ми е какво мисли човек като Сашо Диков. Защото ти също се славиш като човек с пиперлив, с рязък език.

Сашо Диков: Аз съм за това човек да има пиперлив и рязък език. Но той трябва да е наясно докъде може да стига и докъде не може да стига. Особено когато си на позиция като човек на обществена позиция, било депутат, било…

Виктор Николаев: Каква е границата?

Сашо Диков: Границата е най-нормална. Тук има най-нормална граница. Ти не можеш да кажеш „шибан“ народ или колеги. Това е обидно, това в определен смисъл е цинично.

Виктор Николаев: Брулени можело да означава.

Сашо Диков: Не, да оставим, то може да означава сто неща. Ясно беше за мен, и би трябвало, Божидар Димитров е достатъчно интелигентен да си дава сметка, че това е, приемаме, изтървал в изблик на нерви, изтървана реплика. Най-нормалното и задължително беше да се извини. Ако не на народа, което е пък абсурдно и недопустимо въобще да се изразява по този начин, поне на колегите си археолози. Вместо това, той прави нови гафове. Нови гафове, мисля че пак при вас го е казал там, българките със зърната, пък циците, пък това-онова, как ходели.

Виктор Николаев: Ходят разсъблечени в църква.

Сашо Диков: Което е само по себе си нова тъпотия. И върха на тъпотията е вчерашната декларация на бургарските депутати, които го поддържат, защото той, виждате ли, работел със сърцето си, той мислел със сърцето си. В случая той мисли с оная си работа. Извинявам се за часа. И може би без изобщо да се извинявам. И това е върха на тъпотията, да подкрепяш един човек, когато е направил такъв очеваден гаф. И нямаше нищо по-естествено, нормално и задължително да се извиниш. Тук нещата ескалираха от това, че Бойко си затрая. И бургаските депутати изтълкуваха неговото мълчание като одобрение на поведението, виждате ли – мъжкарското поведение на Божидар Димитров. И затова се плонжираха, или по-скоро се метнаха пред Божидар Димитров. Но от депутатите едва ли можем нещо да очакваме, след като тяхната шефка поне на два пъти стана абсолютно за смях, говорим като език. Първия път, когато каза за недоразумението Румяна Желева пред европарламента, когато защитаваше поста си, да каже, че това било блестяща защита. И втория път когато каза, че оставката на Лъчо Мозъка, виждате ли, това било много достойна постъпка. Каква достойна постъпка е да подадеш оставка когато Бойко ти е наредил да я дадеш?

Виктор Николаев: Ако се върнем към случая с господин Божидар Димитров, пак казвам, той каза: аз мога да говоря благоговейно, но трябва ли да бъда лицемерен? Много хора са му казвали, че той вече не е същия като в началото. Видях и друго мнение, различно от твоето, на литературовед – проф. Михаил Неделчев. Той казва, че крайните изказвания превръщат Божидар Димитров в по-оригинален и във функционален политик и че политиците не трябва да имат стерилен речник.

Сашо Диков: Тук няма никаква… Аз съм за това, нека политиците да имат нестерилен речник. Аз съм за това, нека като Дянков да говорят за старците в БАН за феодални.

Виктор Николаев: Феодални старци, да.

Сашо Диков: Значи там го подкрепям. Феодални старци, защото когато си на хиляда години не даваш кой знае каква продукция научна. Наричай ги както искаш. Но в случая, само че аз веднага казвам друго. Какво стана? Нахаканият каубой, който дойде от Америка тук да ни просвещава, въпреки че тотално стана за смях и не знам още докога ще го държи Бойко, но това е друга история. Изведнъж нахаканият каубой като отиде, или по-скоро Бойко като го прати при Първанов, изведнъж някакво детенце, напикано или насрано детенце пред Първанов мълчи и си трае като да не кажа какво.

Виктор Николаев: Ето, сега някой ще каже: какъв е речникът на коментатора.

Сашо Диков: Да, но е точно така. Аз се чудя, чакай бе, Първанов там те прави за две стотинки, ти се свиваш и се гънеш като ученичка. На всичкото отгоре смятах и продължавам да смятам, че …

Виктор Николаев: Къде е границата? Кога можеш да казваш феодални старци и кога може да казваш шибани колеги?

Сашо Диков: Когато имаш основание. Аз съм за това политиците да се изразяват ясно и категорично, образно, или както искаш. Само че в случая тук не става дума за установен израз.

Виктор Николаев: Само че това се харчи. Избирателят сякаш харесва да му казват опуква, опукваш.

Сашо Диков: Нека да се харчи, но не можеш да ги наричаш шибани когото и да било. Защото шибани добре знаем какъв смисъл има. Но ако нещо си сбъркал, защото Божидар Димитров в това интервю радиозаписът показа, той до един момент спокойно говори и изведнъж превърта. Изведнъж превърта и казва: шибания народ.

Виктор Николаев: Изнерви се, защото дни наред се поставя под съмнение…

Сашо Диков: Нищо по-логично. Нищо по-логично от това. Защо да не се поставя под съмнение? Защо ако някой постави под съмнение нещо, особено такъв исторически факт, ти ще го наричаш шибаняк, или шибан археолог, или шибан народ. Но тук нещата според мен с изказа на Божидар Димитров идват като логична последица от много по-опасния речник на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Казвам много по-опасния.

Виктор Николаев: Защо?

Сашо Диков: Защото първо Цветанов прави серия от изказвания, абсолютно недопустими за поста му, по адрес на съдиите и съдебната система.

Виктор Николаев: Ти говориш за съдържанието, а не за самите думи.

Сашо Диков: Естествено, че за съдържанието говоря.

Виктор Николаев: Защото думите му са нормални.

Сашо Диков: Ти когато говориш за последната изцепка на Първанов, когато каза, че виждате ли, тези петстотин и не знам колко хиляди изтеглени от там по „Всичко коз”, май че може и да са за освобождаването на…

Виктор Николаев: Това не е на Първанов.

Сашо Диков: На Цветанов, извинявай. Това говори за жестоко объркване, без да предоставиш нито един факт. Когато пускат Маргините, да казваш, че това е заради нереформираната съдебна система, когато се държиш абсолютно неадекватно по един крайно неубедителен начин. Да защитаваш полицаите в историята с Кърджали, без да даваш отговори на някои основни въпроси като това защо са цивилни, има ли съдебна санкция за цялата тази акция и тем подобни други неща. Това е изключително опасно. И това, което ми прави впечатление е, че докато в началото, до един момент Бойко се различаваше от него, като например по историята с Маргините. Цветанов ти казва: тази присъда е заради нереформираната съдебна система, Бойко каза: имаше нещо гнило в това дело още от самото начало. И по Кърджали каза: аз се срамувам от действията на полицаите.

Виктор Николаев: Това е обаче друга тема, дотолкова доколкото чисто като езикови характеристики войната между съдебната власт и изпълнителната е факт. Там проблемът не е в изразните средства, сами по себе си, а в смисъла.

Сашо Диков: Естествено, за смисъла говорим. За смисъла. Тъпо е да правим някакъв лингвистичен или не знам какъв анализ. Не става дума за това. Става дума, че когато си на тези позиции, трябва да имаш мъжеството да гледаш трезво на нещата. Не можеш да си се втренчил в съдиите и да казваш: 5% от тях са корумпирани, да не обелваш дума за прокурорите. Няма как с тоя двоен аршин. Не може, Бойко Борисов няма право да казва: ние тези решения на съда за килърите и всичко ще ги обжалваме, когато те са необжалваеми. Някой го е подвел и там. Това не става така.

Виктор Николаев: По тази тема той постави въпроса – добре де, този „Калашников”, който го намерихме, иронично каза: не се шият дрехи с „Калашников”, нали?

Сашо Диков: Добре де, но човекът е вътре в ареста. Човекът го оставиха с „Калашников”. Трите съдийки, тук искам да поздравя Канна Рачева за страхотното интервю. Всеки, който е гледал това интервю на тези три, за мен обикновени български жени, личи си – слушаш и им вярваш. Слушаш и им вярваш. И последното, което си мислиш е, че са корумпирани. Те казват по най-простичкия и ясен начин: полицаите са непросветени, прокурорите са, или прокурорът в случая е некомпетентен. Това беше израза. И ако има някой, който наистина иска в тази държава, или поне в тази сфера нещо да стане, като Бойко и Цветанов, дано са гледали това интервю, поне да престанат всичко да им е насочено към съдиите.

Виктор Николаев: Доста аргументи казаха съдийките. Но имаше пък едно изречение, че мафия в България не може да има и няма. Което за всички, преживели прехода, е с една огромна въпросителна.

Сашо Диков: Добре. Тук не това е въпроса. Има или няма мафия, кой как разбира мафията е съвсем отделен въпрос. Въпросът е, че моят скромен опит от посещенията ми в съдебните зали показва – в огромния си брой случаи си личи, че очевидно разследващите полицаи, дознатели и т.н. не си вършат както трябва работата. Прокурорите са елементарни, да не кажа прости и…

Виктор Николаев: Беше поставен въпросът как им преподават едни и същи хора. Едните стават най-глупавите, другите стават най-перфектните хора.

Сашо Диков: Така излиза. Но какво да направя, като очевидно прокурорът като не знае как да си събере доказателствата. Или пък другото – ето го този звездата кънкьорът Светозар Костов, върши престъпления. Той извърши престъпления. Три дни преди Апелативният съд да се произнесе…

Виктор Николаев: Прокурорът по делото Ставийски. Така ли беше?

Сашо Диков: По делото Стависки и по делото сега на Алексей Петров. Два дни преди да се произнесе Апелативният съд, огромно интервю в „24 часа”. Пред мен отказа да говори, защото той знае, че пред мен не трябва да говори. Но пред „24 часа” говори, и то говори нещо, което е подсъдно. Той извърши престъпление казвайки, вменявайки вина на човек, който не му е завършил процеса. И той ще бъде осъден – Светозар Костов. Само че аз казвам: целта може би оправдава средствата. Защото те се бяха парализирали, че Апелативният съд може да пусне Алексей Петров, защото няма доказателства, защото няма „октопод”. Разбираш ли за какво става дума. И затова. Само че такова опасно, престъпно говорене, то не прави впечатление на никого. Затова казвам, че един такъв… Когато започват да се прекрачват границите, и то очевадно се прекрачват границите на говоренето от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, оттам надолу се плъзва вече цялата тази работа.

Виктор Николаев: Още малко за езика на политиците и тези, които са опозиция. Нарочно ти опонирам с контра примери. Изказването на Сергей Станишев на Бузлуджа, че „не се гаси туй, що не гасне”, много подразни някои пожарникари. Видях, че самите те счетоха това като обида към тяхната професия. Изказването пък преди, многото изказвания на Ахмед Доган за порциите и за летящата чиния срещаха ли такъв остър отпор, като сравняваш, както сега има. Или пък така един аршин ли е от страна на медиите?

Сашо Диков: Естествено, че няма един аршин. Просто аз съм се ужасил от това, което става в съдебната зала, примерно няколкото процеса, два-три процеса, която следя, и след това начина, по който се отразяват в медиите. Толкова е скандално, толкова е некомпетентно, аз не знам страх ли, слугинаж ли, какво е на сегашните ни журналисти. Говорил съм с един там главен редактор. Викам, бе как е възможно твоят човек по този начин да мълчи за очевадни факти, като в случая със следователя Тенчо Попов вика по коридорите на съдебната зала: „следователят си поиска подкупа”. Това е рекет. Николай Цонев. Това нещо на другия ден го няма. За да го няма това в един вестник… Главният редактор вика: то момчето, репортерът повече гледа като юрист. Какво гледаш като юрист, ти пак гледай като юрист, но първо си журналист, да му се не види. И ред такива факти, които създават една… И понеже добре знаят и Цветанов, и Борисов, че каквото и да кажат, каквото и да направят, медиите са в такова клекнало положение, че някакси ще мине и замине.

Виктор Николаев: Клекнало?

Сашо Диков: Естествено. Това е опасно. Опасно е това за държавата. Не може Бойко…

Виктор Николаев: Добре, факт е, че ти говориш и правиш този анализ сега публично, без никакъв проблем.

Сашо Диков: Правя, защото на мен, аз тук мога да говоря каквото си искам. Но по-важното е, че моите собственици са ми дали правото да говоря също така каквото си искам. И затова смятам, че… И затова казвам, че аз имам чувството, че Бойко Борисов като че ли изгуби реалната представа за правилно и неправилно. Говоря в съдебната система. Особено покрай тези огромни удари, наистина шамари, които получиха покрай „Наглите” и „Килърите”. Не може.

Виктор Николаев: Черно-бяло ли е там?

Сашо Диков: Абсолютно черно-бяло е. Не може така едностранчиво да гледаш. И в същото време след най-оглушителния шамар, който е получавала прокуратурата и полицията – случая с жената на Вальо Топлото – мълчание. Къде е Борис Велчев да говори за прокурорските изцепки примерно на тоя юнак Костов. Къде е…

Виктор Николаев: Каним и прокуратурата, Сашо.

Сашо Диков: Мълчанието и на Борисов, и на Цветанов за Вальо Топлото, за жена му. Какво се каза?

Виктор Николаев: В дълги отпуски са отговорните прокурори.

Сашо Диков: Остави тия работи за дългите отпуски. Когато ти просваш няколко човека по корем с белезници на асфалта и ги държиш час – час и половина. И когато след това се оказва, че няма не доказателства, няма престъпление, това говори за нещо жестоко, сбъркано. И самият съд ти казва: няма смисъл от такава показност. Няма престъпление, защото отива жената да си взима парите от друга жена, от която има документ.

Виктор Николаев: Да.

Сашо Диков: И там ги посрещат полицаите, качулките, просването. Което наистина би трябвало да разтревожи всеки един, който му дреме какво става и как става. Аз затова ги навързах така нещата, за да стигнем до очевидната простотия на Божидар Димитров.

Виктор Николаев: Сашо Диков с нагледно доказателство, че поне тук в това студио може да се каже всичко абсолютно свободно. Защото по темата за езика, за речника на политиците, направихме струва ми се прелюбопитен коментар. И на войната между съдебна и изпълнителна власт и за положението на медиите. Много благодаря.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.