Да бъдеш кюрд в турската армия

Кристофър Торчия, Ерол Исрафил

Турски военни на парад. Снимка: пкдифенс

Един ден на военния полигон турски офицер забелязал, че един от новобранците под неговото командване, етнически кюрд, стреля добре. „Ти, за да стреляш толкова добре, трябва да си терорист“, пошегувал се офицерът, използвайки широко разпространения термин в турския език за кюрдските бунтовници, воюващи с държавата. Това бил неприятен момент за новобранеца Кенан Къзълдаг, който наскоро си спомни забележката и своя отговор: „Ако бях терорист, щях да бъда в планината, а не тук долу.“ Разговорът приключил, а двамата след това се разбирали добре, според Къзълдаг – 26-годишен строител в Истанбул, завършил 15-месечната си военна служба през 2007 г.

Размяната на реплики показва понякога конфликтната роля на турското кюрдско малцинство в една от най-големите военни сили на НАТО, бореща се срещу кюрдските бунтовници – на ниско ниво, но гъвкави. Около 40 000 души, включително много цивилни, са загинали в сблъсъците, които на 15 август т.г. ще отбележат 26-ата годишнина от началото си. Всички турци са задължени да служат във войската 15 месеца. Някои с висше образование или такива, които са прекарали определен период в чужбина, служат за по-кратък период.

Болезнените отношения на Турция с нейните кюрди, чиято идентичност де факто беше отричана до преди 20 години от страх да не раздели страната на етнически принцип, са може би най-големият вътрешен тест за една амбициозна държава, която се опитва да спечели позиция на международната сцена. Правителството предприе стъпки за заличаване на дългата дискриминационна история спрямо кюрдите, но надигналите се бунтове това лято сериозно възпрепятстват тези усилия.

Ако не табу, то темата за кюрдите в турската армия е чувствителна, тъй като става въпрос за институция, за която понятието единство е от първостепенно значение. „Това е кутията на Пандора. Все още никой не я е отворил“, заяви Юмит Дизре, военен експерт в университета Шехир в Истанбул. Около една пета от турския народ от 72 милиона души са кюрди, което означава, че винаги в армията служат десетки хиляди.

Езикът им е забранен в училищата, парламента и на повечето официални събития, а кюрдските политици често биват преследвани от прокуратурата. Повечето кюрди в армията просто преминават през един етап, който им отваря вратите за работа и приемане в обществото. Някои се борят срещу бунтовническата групировка ПКК, която твърди, че ги представлява. Някои, които се развиват професионално, се издигат на по-високо положение.

Военните не отговарят веднага на въпроси. На военнослужещите не им е позволено да разговарят с медиите без разрешение. Няколко кюрди, всички от които изпълнили задължителната военна служба, казаха за Асошиейтед прес, че отношението към тях е било като цяло добро от страна на ръководството, но че етническите шеги и подмятания са били част от казармения живот, която е трябвало да издържат, в повечето случаи, без да реагират.

„Понякога чуваш как войниците помежду си правят расистки забележки за кюрдите. Много е обидно“, каза 31-годишният Бурхан Екинджи, сега журналист във вестник „Тараф“. Екинджи е служил шест месеца в окръг Бингьол, където бунтовниците са активни. Той е от Диарбекир в населената предимно с кюрди Югоизточна Турция. Той си спомни за сержант, който го попитал от къде е, а след това казал, че не харесва хората от Диарбекир. „Попитах го какво има предвид, а той каза – мисля, че разбираш много добре. Тогава му казах да не се притеснява, защото ако той не харесва хората от Диарбекир, значи и те не го харесват“, спомня си Екинджи.

Той подчерта обаче, че никога не е бил дискриминиран на официално ниво. Любопитен факт е, че военните не се притесняват да назначават кюрдски войници да се бият срещу ПКК. Екинджи сравни разпределянето на етническите кюрди и турци като „абсолютна лотария“ и наистина кюрдските войници често познават скалистия терен на изток.

През Първата световна война кюрдите и турците от Османската империя са се били заедно при Галиполи, както и в останалите битки, довели до създаването на Турция през 1923 г. Техните потомци с гордост показват наследените от ветераните медали от онези походи. Бивши войници казват, че сега турските командири хвалят войниците от кюрдски произход, които се представят добре, и се стараят да избягват каквото и да е напрежение. Един от тях даже изслушал цяла лекция за това как кюрдският проблем е бил предизвикан от чуждестранни агитатори, опитващи се да разделят Турция.

Днес, при проверки, войниците извикват техните родни градове заедно с името и ранга си, като по този начин се улеснява установяването на това дали войникът е от кюрдска област или не. Някои бивши войници говориха при условие за анонимност заради опасения, че властите ще приемат коментарите им за подривни, въпреки че един от тях, кюрдски лекар, е оцелял при убийствена атака на ПКК и е получил признание за това, че е лекувал ранени войници.

„Няма страшно, ако нападнат. Те няма да те убият“, спомня си бившият войник какво му казвали с насмешка другарите преди нападение. Той е прекарал по-голямата част от битката, грижейки се за войник, прострелян в белите дробове в клиниката. Лежейки на пода, той си представял собственото си погребение и как командирите ще възвеличават саможертвата му и ще го наричат „мъченик“ – термин, употребяван за убитите войници. „Не искам да си отида по този начин. Въобще няма смисъл“, спомня си бившият войник какво си е мислел. Той е прекарал нощта, лекувайки ранените, докато не са дошли хеликоптери да ги евакуират, а един командир му е връчил почетна грамота. Когато докторът споменал своя роден град, населен предимно с кюрди, командирът бил изненадан. „Там има много тероризъм“, казал той по спомените на бившия войник.

Случаят на 28-годишния Ерджан Йешилкая е неясен. Твърди се, че кюрдският войник се застрелял в главата точно преди края на дежурството си в полунощ на 14 юли в затвора в окръг Йозгат, Централна Турция, където бил главен готвач. До тялото му са намерени четири фаса от цигари от последните му мигове. Разследващите намерили подписана бележка в джоба на гърдите му: „Никой и нищо не са виновни за това, че се самоубих. (Писна ми). Това се случи по моя собствена воля.“

Няма доказателства, които да навеждат на мисълта, че неговото очевидно самоубийство има връзка с етническо напрежение, но семейството му се е усъмнило и сестра му Наргюл отишла в затвора. „Почувствах напрежение в атмосферата сред военната част, изглежда имаше разделение на етнически групи. Почувствах, че Ерджан, заради това, че е кюрд, може би не е бил желан в групата, която като цяло беше от турци“, казва тя.

Чичото на Ерджан, Ахмет Йоздемир, седнал на диван в един отдалечен район на Истанбул, описва протоворечивите си чувства за войната в Турция. „Ако умре войник, чувстваме тъга. Ако умре партизанин, чувстваме тъга. Дори ако го наричаме терорист, отново изпитваме същата тъга“, казва той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.