Трябва ли й на Сърбия атомна централа?

в. Политика

През изминалите години все по-често се водят дебати по въпроса за възможното изграждане на атомни електроцентрали в близост до наши територии, с участието на Република Сърбия или пък на местен терен. Това поставя редица правни и стратегически политически въпроси. Всичко това изисква по-дълбоко проучване от институция, като тази в която работя – Института за криминогенни и социални проучвания, който се занимава с екологични и правни въпроси цели 30 години, което, сигурен съм, би помогнало за бъдещото разясняване на пътищата и начините на решаване на определени проблеми, макар да е ясно, че окончателните решения трябва да бъдат взети от парламента на Сърбия – за това ще се отива ли на процес на изграждане и на подготовка на обществената и правната основа за това, или просто няма да има такова строителство.

От позицията на изследовател мога само да посоча откритите проблеми, свързани с ядреното енергийно строителство. От СР Югославия наследихме закон за забрана на изграждане на атомни електроцентрали, който няма определен срок на действие. Той ще важи, докато не бъде премахнат от специално приет за тази цел нов закон. На 1 януари 2006 г. влезе в сила Наказателният кодекс на Република Сърбия, в който член 267 не разрешава изграждане на атомни централи.

През 2008 г. бе приет и Закон за отговорността на юридически лица за наказателни дела, който разширява сферата на наказателната отговорност от физически на всички юридически лица и за дела по член 267 на Наказателния закон. Оттук става ясно, че някои от приетите по-късно закони, чиито елементи са в противоречие със споменатите по-рано закони, трябва да бъдат коригирани. Например член 133 от закона за планиране и изграждане, който също се отнася за ядрени обекти – за издаването на разрешения за техния строеж.

Сега Република Сърбия няма правна основа за изграждането на атомни електроцентрали на своя, повтарям, само на своя територия. За да има правна основа, би било логично тя да постави този въпрос на референдум и едва след това да приеме съответните закони, ако общественото мнение е за изграждането на такива обекти в Сърбия. Ясно е защо. През 2009 г. бе приет Закон за потвърждаване на Конвенцията за достъпност на информацията, за участието на обществеността във взимането на решения и правната защита по въпроси на околната среда.

Съвсем друг е въпросът какво може да се прави във връзка с изграждането на тези електроцентрали на чужда територия, а в наш интерес. Този подход по принцип е възможен, но какво се получава? Много различни неща. Съвсем сигурно е, че профилът на електроцентралите, каквито и днес съществуват, изисква те за бъдат заменяни с технологично по-модерни и по-малко замърсяващи. Оттук следва, че на техните производители е нужен пазар за продукция, на която изтича периодът на конкурентност. Както и за всичко, което произвежда икономиката.

Има ли лоби за това? Би било глупост да се каже, че няма, когато човек още от племенното общество е лобирал за всичко, което произвежда, хвалейки своята продукция и критикувайки конкуренцията. Това, което е важно, е, че ако такава инвестиция, не само построяването, но и крайните ядрени отпадъци, се разположи извън територията на републиката, е нещо, което по никакъв начин не забраняваме – отдалечава тези постройки от големите градове, от голямото производство на храни и от водите. Следователно значително увеличава нивото на сигурност на местен терен. В случай че не участваме в бъдещия проект, дали това допълнително ще увеличи нивото на нашата ядрено-радиологична (екологична) сигурност? Не.

Оттук имаме логичен аргумент да се впуснем в изграждането на атомната електроцентрала „Белене“ или на някои аналогични на нея. Но това все пак поставя пред нас цяла редица от въпроси, които произлизат от простия факт за суверенността и контрола на събитията на своя (чужда) територия. Всичко това са ясни политически въпроси, които изискват качествено междудържавно сътрудничество, по-дълго от шест десетилетия (очакваният срок на експлоатация на централите). Окончателният отговор трябва да бъде даден от обществото и от парламента.

По БТА

*Авторът е научен сътрудник в Института за криминогенни и социални проучвания

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.