Ще предизвикат ли пожарите политическа промяна в Русия?

Да не се поставя диагноза „топлинен удар“. Надпис в московска болница. Снимка: лайфнюз

Руснаците са известни като народ, свикнал да страда, особено когато става дума за примиряване с лидери, които са или изкуфели, или нехайни, или много по-лошо. Реакцията на правителството на продължаващата вълна от горещини обаче трудно може да бъде преглътната с обичайното свиване на рамене. Над 500 пожара продължават да горят неконтролирано в голяма част от Централна и Западна Русия. Столицата беше обвита в облак от отровен дим, моргите се пукат по шевовете, а нивото на смъртността в страната скочи с 50 процента. Междувременно президентът Дмитрий Медведев прекара по-голямата част от този месец в приказки за политически реформи, а много представители на местната власт просто отидоха на почивка. Сега, когато почват да се връщат, руските лидери, големи и малки, може да се окажат изправени пред политически пожар.

На местно ниво гневът срещу властта вече се просмука и в редиците на партията „Единна Русия“ – политическата свита около премиера Владимир Путин. Един от членовете на местния парламент във Волгоград, където жегата унищожи голяма част от реколтата, сподели по телефона пред „Тайм“, че преди няколко дни си е скъсал членската карта за „Единна Русия“ – действие, което по неговите думи ще му коства политическата кариера. „Загубих всякаква вяра в партията“, заяви Владимир Двужилов. „Те винаги мислят само за политически интриги и никога за доброто на народа“. Пожарите в родния му окръг Новая Ана пламнали на 24 юли, казва той, и за няколко дни унищожили около 1000 хектара земя. Когато изпратили съобщение до регионалната столица Волгоград, властите там регистрирали обхвата на пожара като едва 15 хектара и не изпратили никакви помощи. „Не искаха да се вдига шум“, твърди Двужилов.

Откакто започна горещата вълна преди седем седмици, заравянето на главата в пясъка явно е нормата за поведение на властите. В понеделник например федералното здравно министерство смъмри представители на здравните служби на местно ниво, защото обявили, че нивото на смъртността в столицата се е удвоило до 700 души на ден. Тези стойности бяха подкрепени от съобщения, че градските морги са препълнени. В своето изявление обаче здравното министерство се позова на данни, според които смъртността всъщност е намаляла с 9 процента през първата половина на годината. В тях обаче няма данни за юли и август, а министерството добавя, че „неофициалните стойности“, съобщени от московските местни власти, са го „озадачили“.

Може би най-наглият опит да се омаловажи бедствието беше направен от кмета на Москва Юрий Лужков. Докато пожарите около града тровеха небето с дим миналата седмица, Лужков беше на почивка. „Какъв е проблемът? Да не би да има някаква извънредна, някаква кризисна ситуация? Какъв й е проблемът на Москва?“, запита говорителят на кмета пред агенция Лайфнюз на 6 август.

Три дни по-късно Лайфнюз съобщи, че Лужков, който е запален пчелар, е наредил неговите пчели, носители на награди, да бъдат евакуирани от смога. В същото време обаче той упорито отказваше да обяви извънредно положение за хората, които обитават Москва. „Ситуацията не е проста, но е контолируема“, каза Лужков на Путин във вторник, след като най-накрая се завърна у дома с пресен тен, но много кисел. В отговор Путин похвали кмета за това, че си е съкратил почивката и се е завърнал „в подходящ момент“.

Според проучванията на общественото мнение обаче руската общественост далеч не кипи от такова желание да потупа лидерите си по гърба. През последните две седмици на юли държавната социологическа агенция ВЦИОМ обяви, че рейтингът на Путин и Лужков е паднал до най-ниското си ниво от повече от четири години, докато този на Медведев се намира на едно от най-ниските нива, откакто встъпи в длъжност през май 2008 г. В същото време много руснаци започват да надигат глас с искане да се върнат изборите за губернатори, които Путин отмени през 2004 г., когато даде на Кремъл правомощието да назначава регионалните лидери. В проучване, публикувано на 6 август от независимия център „Левада“, 59 процента от руснаците отговарят, че искат отново да избират губернаторите и – с пет процента повече, отколкото през януари.

„Проблемът е, че в Русия никога не сме имали представа от концепцията за избирателните райони, така че управляващите на местно ниво никога не са имали сериозна причина да се стремят към одобрението на избирателите“, коментира Борис Дубин, социолог от центъра „Левада“. „Сега с тези пожари хората виждат всички недостатъци на статуквото“. Другата седмица, когато „Левада“ ще публикува собственото си проучване на политическите нагласи, Дубин очаква рейтингът на одобрение на Путин и Медведев да продължи да пада. „Руският народ иска някой да поеме отговорността“, коментира той. „Не някоя полумитична фигура като Путин или Медведев, които виждат само по телевизията, а някой, който да чуе оплакванията им на място и да реагира на място“.

Следващата възможност, която избирателите ще имат, за да изразят това свое настроение, ще бъде на 10 октомври, когато в пет региона ще се състоят избори за местен парламент и ще бъдат разпределени около 40 000 места в регионални събрания и общински съвети. Според Андрей Серенко, политически коментатор и журналист от Волгоград, унищожаването на реколтата от горещините ще бъде решаващ фактор по поречието на Волга, където поминъкът на много хора зависи от местната земеделска продукция. „Това е огромна част от Централна Русия и огромен сегмент от населението, което страда, без да получава помощ от управляващия елит. Затова очакваме неговият гняв да породи нови социални движения, които да създадат някаква конкуренция“, отбелязва той. Една от възможностите, които обсъждат местните управляващи, е да се съживи Аграрната партия, която Путин включи в състава на „Единна Русия“ през 2008 г.

Но предвид всеизвестното умение на Русия да предрешава изборите, много анализатори не са убедени, че такава промяна може да настъпи отдолу нагоре. На практика всички всенародни избори в Русия са белязани от обвинения в масови измами и дори при последния национален вот през октомври 2009 г., когато Русия се намираше на ръба на финансовия срив, безработицата летеше нагоре, а фабрики затваряха врати, „Единна Русия“ успя да спечели на практика всичките 7000 регионални избори, които се произвеждаха през този ден.

„Разбира се, че това бедствие е разклатило общественото доверие във властта на всички нива“, отбелязва Евгений Волк, политически анализатор от Москва. „Но не мисля, че тази ситуация ще предизвика някаква друга промяна освен това, че управляващият елит ще разбере, че трябва да полага повече усилия, за да манипулира общественото мнение, да раздаде малко милостиня и да маргинализира още повече опозицията“.

С дълбока въздишка по телефонната линия от Волгоград Двужилов се съгласява. Той очаква да бъде изхвърлен от местния парламент на следващите избори, тъй като е изоставил „Единна Русия“. Затова вече е насочил усилията си към спасяването на 350-те хектара земи, засети с жито, които притежава семейството му. „Може би през 2012 г., на президентските избори, ще изскочи нещо и за нас, но ще трябва да стане чудо“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.